За ученика / Теми литература 9 клас / Старогръцка лирика


 

СТАРОГРЪЦКА ЛИРИКА

ПОЕТИЧНИЯТ СВЯТ НА САФО

 

Сафо е единствената жена-поетеса, чието име заема достойно място сред най-великите представители на древногръцката лирика. Покорени от поетичната сила на Сафо, древните хора я нарекли „десета муза”. Никоя друга поетеса не е получила такова признание още в античността. За широката популярност на Сафо в дребна Гърция говорят редица цитати от нейни произведения, използвани от Плутарх, Филостраст, Страбон и др. Известен е случаят със Солон: когато внукът му рецитирал едно стихотворение от Сафо, той поискал да го чуе още веднъж, за да не умре, без да го е научил наизуст. Дори на остров Лесбос са секли монети с нейния образ. И до днес Сафо се радва на широка известност: „Вярвам, че някой за мен ще си спомня.”
За живота й знаем много малко. Родена е в град Мителена на остров Лесбос (612 г. пр. н. е.). Произхожда от богат и знатен род. Има трима братя. Омъжва се за богат човек и има от него една дъщеря - Клеида. Осъждана е два пъти на изгнание. Скита се по чужбина, най-много в Сицилия. Сафо се връща в родината, когато тиранинът Питак разрешава завръщането на изгнаниците. На остров Лесбос вероятно основава школа за млади момичета, в която те се обучават на музика, танци и поезия. Това е била най-прочутата школа на острова и е била наричана „къща на музите”, а Сафо „учителка по лириката”. Сафо се посвещава на музикално-поетична преподавателска дейност и живее с мислите и чувствата на своите ученички.
В какво се състои магията на нейното поетично творчество? От стиховете на Сафо, които обхващат цели девет книги, до нас са достигнали оскъдни откъси и само три цели стихотворения. Първото е химн на Афродита, в другото се рисува любовната мъка, а в третото Сафо дава съвети на разпуснатия си брат. За жалост, почти всичко е изчезнало. Все пак и в запазените откъси можем да открием магията на нейното творчество, проникваща неусетно и дълбоко в сърцето. Основна черта на нейното творчество е силата на емоцията. Любовното съперничество, раздялата, тревогите на любовта, предаността към младите приятелки са главният предмет на поезията й. Наред с емоционалността, в поезията на Сафо откриваме съзерцателност, наблюдателност, мисловност. По-общо казано, поетичното творчество на Сафо е изключително разностранно. Нейните мисли и чувства - дълбоки, езикът - мил, въображението - живо.
Поетесата живее в неспокойни времена. Политическите размирици на остров Лесбос, възникнали вследствие на борбите между аристокрацията и демоса, по това бреме обхващат почти цяла Елада. Въпреки това нейното творчество остава недокоснато от политическите вълнения и социалните проблеми. Дори изгнанието, на което е била осъдена, не присъства като тема. Това я отличава от великия й съвременник Алкей. Поетичното творчество на Сафо е израз на вътрешен мир, създаден от красота, хармония и спокойствие. Така че и тя третира сложния въпрос за т. нар. „калокагатия”. През различните епохи той е имал различен смисъл, но винаги е представлявал хармония между вътрешното и външното, което е условие за красотата на индивида:

Красив е красивият, само додето
го гледаш. Красив е добрият, само с това,
че добър е.
Този дух на преклонение пред красотата и чувството за хармония тя се е стремила да изгради и у младите момичета, нейните ученички (известната поетеса Ерина е била нейна ученичка).
Наричат Сафо „царица на любовната песен”. За стихотворенията й с любовна тематика е характерна „силната емоция”. „Копнея и горя”- ще каже тя. Поетесата образно изразява силата на любовната емоция - тя има силата на природната стихия:

Като вятър, дърветата в
планината връхлитащ
Ерос разтърсва сърцето ми.

Или намира фантастични образи, свидетелстващи за живото й въображение - Ерос е „сладко-горчиво, непобедимо чудовище”.
Любовта смущава и обърква човека. Това също е болестно състояние. В един фрагмент поетесата описва своето състояние, което напомня състоянието на болен човек - „езикът изсъхва, пот избива по кожата” и т. н. На друго място тя казва: „Да тъка на стана не мога, скъпа мамо. По вина на Афродита от любов по едно момче аз съм сломена”.
Въпреки че любовната й поезия се характеризира преди всичко със силна емоционалност, в нея се забелязва наблюдателност и склонност към психологичен анализ: „любов ме мъчи - любов брули душата ми” .
Навсякъде нейната любов - щастлива или нещастна - оживява цялата природа: „Звездите скриват сияйно лице от хубава месечина, кога тя сребърно грейне над цялата земя...”
Поетичен образец е стихотворението, достигнало до нас, в което е изповядана любовната мъка. Неговата пълнота и точност го превръщат в същинска диагноза на това чувство. Тук е описан един „събор от усещания”, както се изразява неизвестен древен критик. Наистина цял събор от усещания владеят смутеното същество на човека, който съзерцава една желана и непостижима красота:

А на мене в уплах тръпне,
обладано от смут, сърцето,
само щом те зърна от нейде,
мигом секва гласът ми.

В творчеството на Сафо не липсват и фрагменти с морална тематика:

Гняв изпълни ли сърцето,
необмислените думи ти задръж.

Интересно е, че Сафо носи идеята за творческото безсмъртие - идея, която не е характерна за древногръцката поезия, а за римската (Хораций, Овидий). У Сафо тя е изразена по един скромен начин: „Вярвам, че някой за мен ще си спомня.”
Предпочитаните от нея образи са: цветята, звездите и луната. На много места в нейната поезия се говори за цветя. В едно стихотворение Сафо съветва своя ученичка да се моли на богинята Афродита, като преди това се увенчае с цветя. Дори боговете на Ахерон, изобразявани винаги като мрачни и страшни, 6 нейните представи са покрити с цветя. Освен цветята, срещаме образите на луната и съзвездията. В един фрагмент намираме описание на олтар, огрян от лунната светлина. На друго място красивата жена е сравнена с пълната луна, която със своята светлина засенчва звездите. Образите на луната и звездите служат за внушаване на самотност: „Залязоха луната и плеядите. Минават часовете. Полунощ е. Лежа сама.”
Голяма е магията на поетичния свят на Сафо, нямаща равна на себе си сред поетесите от античността. Нейното поетично творчество се нарежда сред най-великите образци на световната лирика. Затова поетесата вярно е предусетила, че нейното творчество ще я надживее: „Вярвам, че някой за мен ще си спомня”.