За ученика / Теми литература 9 клас / Софокъл - "Едип цар"


 

СОФОКЪЛ - „ЕДИП ЦАР”

СИМВОЛИКАТА НА СЛЕПОТАТА И ЗРЕНИЕТО В ТРАГЕДИЯТА „ЕДИП ЦАР” ОТ СОФОКЪЛ

 

Проблемът за човешката съдба, зависима от волята на боговете, е водещ в старогръцката трагедия като основен драматургичен жанр. Предварителното знание за съдбовно предопределеното бъдеще е достояние на жреците, равни с боговете по сила на мисловното прозрение. То е недостъпно за хората. Узнаването на съдбовно предопределения ход на живота им е трагично знание за тях. Отхвърлянето на предначертаното е невъзможно, а съпротивлението срещу съдбата носи вина и болка на неподчинилия се.

В трагедията „Едип цар” Софокъл представя проблема за противопоставянето на предопределеното от боговете и неизбежността на съдбата чрез символиката на слепотата и зрението. Главните герои - Едип, Тирезий и Йокаста, по различен начин се стремят към истината. Тя ги свързва, но всеки от тях изминава индивидуален път в нейното търсене. То е с трагично предопределена цел - особено за Едип и Йокаста. Вярата на Едип, че е избягал от съдбата си, го превръща в зрящ слепец, който разрушава границите на човешкия разум, за да изгони заблудата си. Прорицателят Тирезий се е доближил до свръхестественото, физическата му слепота е компенсирана от духовно зрение, идентично с представата на дребните за мъдро познаване обратите на живота. Майката и съпругата Йокаста е въплъщение на женската слабост пред неумолимата съдба - страховете й от сбъдването на предсказанието са живи, но тя не би могла да промени съдбата си. Дочаква трагичното й въздействие. Не може да се противопостави пред силата на истината. Мотивът за слепотата има две образни измерения - на заблуда от външното и на отказване от хаотичното объркване на житейската съдба. По подобен начин мотивът за зрението се разглежда като „сляпо” доверие във видимата достоверност на житейските факти и събития, случили се в миналото. Преходът между символите на зрението и слепотата е трагично предопределеният път на човешката съдба.

Абсолютната истина е трагично знание за зрящи и слепци в трагедията на Софокъл. Едип знае, че предсказанието го обвинява в отцеубийство и инцест, но не забелязва подробностите - той не е отраснал в родната Тива и не познава своите родители. Разумът му го води далеч от дома, който е смятал за свой. Показва му пътя към трагично сбъдване на предопределеното. Това, което е смятал за предимство пред съдбата - познанието, го предава обратно в нейните ръце. Едип е сляп за истината и нейното превъплъщение в живота. Единствено Тирезий знае цялата истина за съдбата на Едип, защото е физически сляп, но духовно зрящ. Мъдростта на прорицателя води мисълта му отвъд видимото, единствено познато за обикновените хора. Затова отказва да изрече истината за трагичната съдба на Едип и Йокаста. Вътрешно противоречиви са мислите и желанията на двамата герои. Едип е син и съпруг, а Йокаста - майка и съпруга. Личните им съдби са трагично преплетени. Знание и незнание, престъпление и наказание са неразрешимият проблемен „възел”, който ще бъде разкъсан след смъртта на Йокаста и самоослепяването на Едип. Наказанието, предречено от боговете, е неизбежно. То е лично възмездие за героите и осъзната вина.

Едип е в центъра на трагедията, защото неговият образ е символно въплъщение на проблема за човешката съдба. Той осъзнава, че миналото му Крие повече, отколкото му казват спомените. В опитите си да открие убиеца на Лай, Едип тръгва по път, водещ към истината и избавящ го от незнанието и духовната му слепота.

Царят на Тива се противопоставя на решението на Тирезий да не споделя истината, на желанието на Йокаста да го върне назад към времето на щастливата вяра в човешките сили. Не приема и казаното от Креон. Едип е едновременно невинен поради незнание и обвинен в най-тежките престъпления, щастлив владетел и най-нещастен сред тиванци. Зад видимото не вижда истината, скрита В поднесените факти и доказателства. Той е „зрящ” слепец. Духовната мъдрост е непозната за гневливия му характер. Когато съдбата му се разкрива пред него докрай, се появява и възможността той да я приеме и да отстрани това, което го е подвело преди - сляпата вяра в разума и зрението. Губейки всичко, Едип печели мъдростта на незрящия.

В началото на трагедията образите на Тирезий и Едип са противоположни, носители на зрение и мъдрост, дързост и спокойствие, вяра в разума и търсене на мъдростта. Знанието на Тирезий е от друго естество. Неговите незрящи очи са компенсирани от всевиждащия му дух. Тирезий напълно осъзнава колко далечно е това знание от вярата на обикновения човек във видимото. Затова мъдрецът предпочита да не каже истината на Едип и да не ускори страшната развръзка, а да остави разкритието в подредените случайности на съдбата. Слепотата на Тирезий е само физическа и уменията му да вижда се простират далеч извън границите на земния свят. Според мита за Едип, след години и незрящият изгнаник ще бъде уважаван предсказател, виждащ бъдещето без физическо зрение. Преображението в личността на Едип е предизвикано от примирението със съдбата след узнаването на същността й.

Третият образ, който допълва картината на символните измерения на слепота и зрение, е този на Йокаста - жената, която винаги е живяла със страха от срама и ужаса. Йокаста е избрала да отдалечи часа на страшната истина, обричайки Едип на смърт дни след раждането му. Тя прави опит да преобърне хода на съдбата, но винаги очаква предупреждение свише. Живее в постоянен смут и тревога. Йокаста отчаяно се опитва да спре Едип в желанието му да узнае произхода си. Последното защитно средство е самоубийството. За разлика от Едип и Тирезий, тя не посреща истината като нещо, наложено от съдбата, като лично изживяна вина. Тя страда не само за себе си, но и за всички останали. Женската слабост, която е избрала като отношение към проблемите на знанието, й пречи да прогледне и да се отърси от страха.

Символните значения на зрението и слепотата имат двойствено проявление в поведението на тримата герои. Слепотата е просто липса на очи при Тирезий, но е опасна заблуда на разума и духа при Едип и Йокаста. Зрението е вътрешната пророческа сила на мъдреца и една огромна пречка за хората, които разчитат само на зримото. И в двете си значения символните проекции на зрение и слепота се противопоставят и допълват, а между тях се търси преходът на катарзиса, пречистващ душите.

Ослепяването на Едип се разглежда като прераждане на духа в трагедията на Софокъл. След като е приел и осъзнал греховете си, а съдбата е разкрила тайните си за него, Едип решава да сложи край на вярата си в борбата с предначертаното, ръководена от видимото, което носи трагична вина за човека. Животът, изпълнен със заблуди, е прекъснат, а Едип познава мъдростта чрез болката. Избождането на очите е бягство от реалността, която подвежда. Мъдростта винаги се ражда в лишението и болката. Едип прогонва лъжите и избира за свое наказание да броди сляп - да опознае света с новата нагласа, че зад видимото се крият други истини. Ослепяването не носи щастие, но изчезват напрежението и съмненията, че досегашното щастие може да се разруши всеки момент.

Пътят на Едип към трагичната вина е пътуване към мъдростта. Ослепява, но научава истината за себе си. Приема съдбата на мъдър, духовно зрящ човек. В страданието е истината, открита в болката на осъзната вина. Щастието е изстрадан път между знание и незнание, зрение и слепота в трагичната съдба на героите в „Едип цар” на Софокъл.

Олимпиада по БЕЛ, 2003 г.