За ученика / Теми литература 9 клас / Старогръцка митология
СВЕТЪТ НА ДРЕВНИТЕ ЕЛИНИ И РОЛЯТА НА МИТОЛОГИЯТА
Старогръцката митология е уникално явление в развитието на човешката цивилизация. Тя запазва своята популярност хилядолетия след създаването и битуването й в древна Елада и оказва определящо влияние върху развитието на европейската културна мисъл. За да обясним тази дълговечност, трябва да разберем дълбоката й същност, да открием идеите и богатия човешки опит, заложени в основата й, да вникнем в мъдростта й, да се опитаме да усетим духа на епохата, да разберем смисъла на вечните послания и да отговорим на въпроса що за хора са били древните елини, които са създали и съхранили такова човешко богатство.
Елините създават своя цивилизация, която постепенно обхваща както земите на днешна Гърция, така и крайбрежието на Средиземно море - Италия, Сицилия, Южна Франция, Северна Африка. Повече от 2000 полиса наброява елинската държава. По тези земи живеят различни по бит и култура племена. Така, заимствайки идеи от местните традиции и вярвания и внасяйки своите представи, древните гърци създават една отворена, демократична културна традиция, която непрекъснато се стреми към развитие и усъвършенстване. Тя отговаря на духовната същност на елините, които притежават интелигентност, любознателност и засилен интерес към света. Те са хора, отдадени на живота и радващи се на неговото богатство. Култът към красотата се съчетава с непрекъснатия стремеж към хармония. Етично и естетично са неразчленими, а красотата е белег на съвършенство. Тези хора създават, възприемат и съхраняват митовете, разказващи за произхода на света, за подреждането и устройството на вселената.
Митологията е плод на традиционното мислене на древния човек. Митовете се появяват не само да обяснят заобикалящия свят, познатото и непознатото, близкото и далечното. Те са творение на постоянно развиващата и променяща се човешка мисъл. Светът трябва да бъде осмислен и подреден, за да има хармония в него. Нещата трябва да бъдат назовани с конкретни имена, за да бъдат опознавани. Постепенно се раждат и оформят отделните митове като резултат на колективното митологично мислене на древните гърци. Те разделят времето и пространството на две и ги противопоставят:- минало - настояще, Олимп (висината) - земята на хората. Миналото е свързано със свещеното време на първосъздателите. То е ценно и неприкосновено и няма нищо общо с човешкото настояще. Затова в съзнанието на хората митовете принадлежат не на обикновения делник, а на празника и са част от ритуалите, които създават устойчивост и подреденост в човешкия живот. Митологията е синкретичен художествен мироглед на родовото общество. Тя отразява човешките представи в техния единен, неразчленен вид. Затова митовете съдържат, наред с опредметената представа за външния свят, основите на морала, правото, вярата, обществения ред и пр., така както са били разбирани от древните гърци.
Митовете отразяват представите за света. Но те са нещо повече за елините те изразяват колективната мечта и подтикват към развитие на съзнанието и мисълта на хората. Митовете не подлежат на преоценка. В тях всичко се възприема за безусловно вярно и води към най-доброто. В същността си те не се променят, но поради устния характер на създаване и разпространение търпят интерпретации. Те съдържат, съхраняват и утвърждават ценностите на рода. А за рода е важно изначалното, устойчивото и постоянното, което утвърждава традицията на миналото и дава сигурност за бъдещето. Затова и представите за време и пространство на древните гърци, отразени в митовете, са особени и се различават коренно от същността на тези понятия в нашата съвременност. Времето не се измерва в часове, дни, месеци и т. н., а в цикли, които съществуват във вечната природа и които имат вечно повтарящ се ритъм: пролет - лято - есен - зима; раждане - съзряване - зрелост - смърт. Времето е даденост, подобно на пространството, разделено на три: светът на боговете (горе, на Олимп), светът на хората (на земята), светът на Хадес (долу, в отвъдното). Понятията: горе - среда - долу, имат не само пространствен, но и оценъчен характер. Те носят нравствена натовареност като добро - разумно - зло. Гръцката митология се развива и оформя постепенно, като преминава през два условни етапа: критски и микенски и извървява пътя от първичните представи през системата на подреждане на хаоса до завършен космос. Последователно се оформят основните митове за боговете, появяват се циклите: за Троя, за Едип цар, за Аргонавтите. Налага се героическото начало. Тъй като отразява представите и тенденциите на родовото общество, митологията до голяма степен повтаря модела на човешкия свят. Ето защо гръцките богове приличат на хората и по външност, и по духовна нагласа. Те мислят и чувстват като тях. изпитват страдание, болка, радост, щастие.
Забележително е, че гръцката митология извървява толкова дълъг път на развитие и съществуване и запазва своята свежест и непреходност. За разлика от други устни култури, тя не изчезва, не се забравя, защото става основа на старогръцката литература, появила се през VIII в. пр. н. е. Старогръцката литература се обвързва много тясно с митовете и отношенията им стават двустранни. Литературата черпи сюжети, герои, идеи от митологията, израства изцяло на нейна основа, а задължително условие за старогръцките писатели е да разработват митологичната тематика, ако искат творбите им да имат стойност и да се приемат благосклонно от критично настроената публика. От друга страна, митовете се запазват благодарение на литературните творби. Те заживяват втори живот, като не търпят и съществени промени, защото авторите се стремят да запазят техния смисъл и проблемът за оригиналността на творчеството не ги е вълнувал. Най-цялостно митовете се запазват в творчеството на Омир и Хезиод. Митологията е един огромен свят, съхранил богатството на човешката мисъл и въображение от древността. За хората тя е била средство за общуване, натрупана мъдрост, избор на знания и опит. От нея старогръцката литература взема най-същественото - общочовешката си идейност. В митологията се поставят и съхраняват нравствени, естетически и философски въпроси с безвременен характер, които стават същност и на литературата. В това е нейната постоянна актуалност и магията на въздействената й сила - във вечните теми и проблеми, от които хората винаги са се вълнували, в размисъла, който събужда, в отговорите, които можем да открием в древното, но мъдро слово. Закономерно е, че старогръцката митология и литература са образец за европейското културно развитие от Ренесанса до наши дни.
