ДООЛИМПИЙСКИ ПЕРИОД
Процесът на живот се възприема от първобитното съзнание в хаотично натрупани форми. Обкръжаващото се материализира, одушевява се, заселва се с непонятни, слепи сили. Всички предмети и явления са в безпорядък в съзнанието на първобитния човек.
ОЛИМПИЙСКИ ПЕРИОД
В митологията от този период, свързан с прехода към патриархат, се появяват герои, които унищожават чудовищата, плашещи въображението на човека, потиснат от непонятната му и всемогъща природа. Аполон убива питийския дракон и основава свое светилище на това място. Умъртвява и двамата чудовищни великани, синове на Посейдон - От и Ефилат, които израстват толкова бързо, че едва възмъжали, вече мечтаят да се възкачат на Олимп, да завладеят Хера и Артемида, а вероятно и царството на Зевс.
Вместо древните богове и демони, се появява един главен върховен бог - Зевс, на който се подчиняват всички останали. Патриархалната община се въдворява и на небето или за дребните гърци - на Олимп (оттук понятието „олимпийски богове”). Зевс сам води борба с различни чудовища, побеждава титаните, циклопите, Тифон и гигантите и ги заточва под земята - в тартара. Появяват се богове от нов тип. Женските божества, оформили се от многообразния персонаж на богинята майка, получават нови функции в епохата на героизма. Хера става покровителка на брака и полигамното (многоженството) семейство, Деметра - на земеделието, Атина Палада - на честната, открита и организирана война, Афродита е богиня на любовта и красотата, Хестия - на домашното огнище. Занаятите също намират своя покровител — Хефест. Но не само боговете и героите, но и целият живот получава в митовете съвсем друго измерение. Преди всичко се преобразява цялата природа, която по-рано е била изпълнена със страшни и непознати за човека сили. Властта на човека над природата нараства значително, той вече умее да се ориентира в нея, да открива красотата, да я използва за своите нужди. Всичко се управлява от Зевс и всички стихийни сили се оказват в негови ръце. Преди това той самият е бил и ужасният гръм, и ослепителната светкавица. Сега и гръмотевицата, и мълнията, както и цялата атмосфера, стават негови атрибути. Древните гърци започват да си представят, че от разумната воля на Зевс зависи кога и с каква цел ще използва той своята светкавица. Характерно е обкръжението на Зевс на Олимп. До него е Нике („победа”) вече не като страшен и непобедим демон, а като прекрасна крилата богиня, която символизира само мощта на Зевс. Темида в ранния етап на развитие не се е различавала съществено като божествен образ от символа на земята. Сега тя се възприема като богиня на правото и справедливостта. Деца на Зевс и Темида са хорите - весели, прелестни, благодетелни, вечно танцуващи богини на годишните времена и държавния ред, изпращащи по най-справедлив начин валежи чрез отваряне и затваряне на небесните порти. Със Зевс са и Хеба, символът на вечната младост, и момчето виночерпец Ганимед. Даже мойрите - страшните и непознати богини на ориста и съдбата - се смятат вече за дъщери на Зевс и водят блажен живот на Олимп.
Човешкият труд също получава своето по-нататъшно отражение в митологията. По заповед на богинята на земеделието Деметра, Триптолем обикаля цялата земя и учи всички на земеделие. Хермес и Пан пазят стадата и не позволяват на никой да съгреши. Посейдон и Аполон строят стените на Троя и т.н.
КЪСЕН ГЕРОИЗЪМ
Процесът на разпадане на родовите отношения, формирането на ранните класови общества в древна Гърция намира отражение и в древногръцката митология, и по-точно в Омировия епос. В него е отразен преходният период между стария, архаичен героизъм и новия, изтънчен. Героите стават по-смели, тяхното свободно общуване с боговете расте, те се осмеляват даже да се състезават с тях. Лидийският цар Тантал, който е син на Зевс и се ползва с цялото благоразположение на боговете, се възгордява от своята власт, огромни богатства и дружбата си с боговете. Отмъква от небето амброзия и нектар и започва да раздава тази божествена храна на хората. Сизиф следи тайно любовните срещи на Зевс и Егина и разгласява тайната на хората. Разбира се, всички неблагочестиви или безбожни герои понасят едно или друго наказание. Но това са първите признаци в древногръцката история. Когато митологията ще стане предмет на литературна обработка. Тя намира най-голяма естетическа насоченост в произведенията на Омир. За него красотата е божествена субстанция и главните художници са боговете, създаващи света по законите на изкуството. Не случайно красотата на света се създава от боговете в страшна борба, в която олимпийците унищожават архаичните и дисхармонични чудовища. Когато олимпийците и титаните хвърлят едни срещу други скали и планини, огънят на Зевсовите мълнии опожарява света, вдига се вихър от пламъци, земята кипи, бушуват океанът и морето. Огънят обхваща тартара и хаоса, слънцето е закрито от облак камъни и скали, които враговете хвърлят. Морето реве, земята трепери от стъпките на великаните, а техните диви бикове достигат до звездното небе. Пред нас е космическа катастрофа. Картина на мъчителната гибел на доолимпийските владетели. В мъки се ражда новата красота, която се основава не на ужаса и на дисхармонията, а на реда, хармонията, осветена от музи, от Аполон с неговия светъл образ, от мъдрата Атина, изкусния Хефест. Красотата, която сякаш се разлива по целия свят, преобразявайки го. Омировата митология - това е красотата на героичните подвизи. В света на тази красота мрачните хтонични сили са заключени в тартара или са победени от героите. Чудовищата се оказват смъртни. Гинат горгоната Медуза, Питон, Ехидна, Химера. Прекрасните олимпийски богове жестоко се разправят с всеки, който посегне на хармонията в тяхната установена власт, на разумния ред между божествено и човешко, изразени в самата дума „Космос”.
