За ученика / Теми литература 9 клас / Старогръцка митология
БОГОВЕ И ГЕРОИ В СТАРОГРЪЦКАТА МИТОЛОГИЯ
Старогръцката митология създава цялостна и многостранна представа за света - за възникването и подреждането му, за формирането на важните и устойчиви ценности, за възможността за развитие и усъвършенстване. В многовековното си съществуване митовете се променят и доразвиват, като следват развитието на човека и неговите представи. Предметно-образното мислене на хората се отразява ясно и категорично в митологията - тя е населена от множество богове и герои, които въплъщават човешките представи, понятия и въображение. Битуващи в различни форми - на растения, животни и хора, старогръцките божества изпълняват основните функции, които са им дадени от човешката мисъл - да организират, подреждат, развиват света, да въвеждат порядък и сигурност, да пазят хората и тяхната земя.
Създаването на космоса от Хаоса е дело на боговете. Древните гърци създават множество богове и богини, които притежават много общи помежду си черти и се подчиняват на еднакви правила. Като едно цяло те са олицетворение на божествеността. Една от причините за огромната популярност на старогръцката митология, хилядолетия след създаването й, е богатството от образи - богове и герои, притежаващи интересни и разнообразни характери. Митологията дава представа за появата и произхода на боговете. В най-популярния си вид старогръцката митология е героическата олимпийска митология - царуването на Зевс и другите олимпийски богове. Преди него обаче са съществували други богове Уран и Гея, които създават божественото потомство Кронос и Рея. Всеки етап от развитието на митологията отговаря на етап от развитието на човешкото общество. Уран (небе) и Гея (земя) подреждат космоса от съществуващия Хаос. Титаните създават външния облик на света - вода и суша, слънце, месец и звезди, ветрове и други природни стихии. Уран и Гея са първият символ на божествената сила и воля, която създава света и на която се подчинява всичко - минало, настояще и бъдеще, жива и нежива природа. Божественото е върховната сила, която царува над човешкия живот. Властта на първите богове е взета силом от Кронос, който установява нов ред и нови правила - на терор и зло. Този свят е подвластен на злите сили, които създават ужасни божества като смърт (Танатос), раздор (Ерида), измама (Апата), Хипнос (сън), отмъщение (Немезида). Светът на Кронос е свят на ужас, страх, нещастия. Върховният бог поглъщал родените от Рея деца, за да не се изпълни предсказанието, че негов син ще го победи и ще отнеме властта му. Но за всяко зло има възмездие - Кронос е свален със сила от престола и го сполетява същата участ, каквато той е отредил преди време за своя баща - синът му Зевс взема върховната власт и хвърля титаните, оковани за вечни времена, вдън мрачния Тартар. Възцаряването на новия ред става с космически катаклизми, които разтърсват Земята из основи - рушат се планини, земята се тресе, огнени светкавици и боботещи гърмове запълват въздуха, морета и океани кипят. Светът вече е друг с олимпийските богове, преборили се със злото, идва епохата на съзидание, разцвет, материален и духовен подем. С новите богове започва героическото митологично време. Олимп е свещената планина, която обитават, а новите сили, които създават, са радостта, светлината, веселието, щастието, мъдростта, победата, творческото начало. Олимпийците са олицетворение на красотата - такава, каквато живее в представите на древните гърци. Те са не само физически прекрасни, но притежават и духовна сила, изпълнени са с благородство и възвишеност. Безсмъртието и вечната младост, които са тяхна основна характеристика, са мечта на човечеството за всички времена. Светът вече е изцяло и окончателно подреден, боговете владеят сакралното (свещеното) време и пространство. Тъй като боговете не могат да умират, времето не се измерва с техния живот, а с циклите в природата и в космоса. Пространството е разделено на три и отразява представата за справедливост като нравс-твено понятие - Олимп е свещеното „горе”, където живеят боговете; Земята е мястото, обитавано от героите и смъртните хора, а Хадес владее света на отвъдното, на сенките и душите на умрелите. Зевс е върховният бог, но той споделя властта с братята си Посейдон (владетел на водите) и Хадес.
Олимп е населяван от множество богове, които създават многообразието, пъстротата, красотата и жизнелюбието на света. Те „повтарят" патриархалното общество, живеят и действат според строго подредената йерархия и в същото време имат свои „параметри" на действие. До голяма степен притежават свобода на избора и на действията, но всички са подвластни на съдбата и предопределението. Светът на олимпийците е многозначен и противоречив от една страна, те са върховните сили, направляващи живота, олицетворение на съвършенството. От друга страна обаче, те притежават черти, присъщи на хората - непоследователност, обидчивост, отмъстителност, гневливост, хитрост, и често нарушават олимпийските правила. Могат да изпитват разнообразни чувства, да променят настроенията и предпочитанията си. Конфликтите бързо се уреждат от Зевс и мирът, спокойствието и хармонията отново се възцаряват в целия свят.
Боговете образуват едно голямо семейство. Те произлизат един от друг и са свързани с тесни роднински връзки. Например Атина Палада се ражда от главата на Зевс, Аполон и Артемида са близнаци, родени от Латона и Зевс, Хефест е един от синовете на Зевс, а Арес, богът на войната, е дете на Хера и Зевс. Олимп е мястото на несметни богатства, златни дворци, пиршества и забавления. Там всичко е подвластно на красотата и хармонията. Радостта, светлината, щастието вечно съпътстват живота на боговете. Скръбта и нещастията са само бременни и бързо отстъпват място на положителните сили. В този ред своето достойно място заема Жената-майка, олицетворена от богинята Хера. Всички се отнасят с уважение и преклонение пред нея.
Олимпийците отговарят за различни страни от живота, но в същото време са и многофункционални. Хера е великата богиня майка, която покровителства брака и семейството; Аполон е едновременно бог на светлината и изкуствата, а Атина се свързва с мъдростта, знанието, войната, защитата на градовете. Афродита, родена от морската пяна и олицетворяваща красотата и младостта, е богинята на любовта, на която са подвластни всички богове и хора.
В старогръцката митология оживяват същества, които са представени не само с човешки облик, а са съчетание от различни видове животни. Те отразяват един по-стар от олимпийския период на митологията, когато всичко е било одухотворявано. Бог Пан, който покровителства горите и пастирите, е изобразяван като получовек - полукозел. Сфинксът е чудовище с глава на жена, тяло на лъв и грамадни криле. Кипарис се превръща в красиво дърво, Нарцис - в цвете. Особено място в олимпийската митология имат музите, дъщери на Зевс и Мнемозина (богиня на паметта), спътнички на Аполон. Те олицетворяват духовното начало, стремежа към творческа изява, копнежа по прекрасното и съвършеното, особеното значение, което древните гърци придават на знанието, ума и интелекта. Музите са девет: Калиопа - на епоса, Евтерия - на лириката, Ерато - на любовните песни, Мелпомена - на трагедията, Талия - на комедията, Клио - на историята, Терпсихора - на танците, Полихимния - на свещените химни, Урания - на астрономията.
Боговете живеят на Олимп, но много често действат на Земята, където се намесват в човешките дела и направляват събитията и съдбата на смъртните. Там, на Земята, са и героите - потомци на богове и хора. Те са надарени с множество от божествените качества - красота, сила, смелост, сърцатост, ум и разум. Героите напълно се вписват в представата за хармоничен и красив свят. С помощта или по волята на боговете героите участват в битки и заслужават почит и уважение с извоюваните победи. Това, което ги отличава от боговете, е, че са подвластни на Хадес (на смъртта). Силно вълнуващи въображението са историите за герои като Персей, Херакъл, Кадъм. Персей е син на Зевс и прекрасната Даная. Изгонени далеч от родния си дом, майка и син попадат на о. Сериф, където Персей израства силен, строен, с божествена красота. Като герой му е предопределено да се бори с ужасни чудовища, да побеждава злото и да извоюва справедливост, незапомнена слава и почит. Той убива горгоната Медуза, превръща в планина Атлас, сражава се с морско чудовище и побеждава цяла армия в царството на Кефей, за да се ожени за прекрасната Андромеда, и т. н., докато стигне до мъдро и спокойно царуване, което е заслужил с личните си качества и благодарение на извършените подвизи. Негови помощници са боговете, които го подкрепят и му дават вълшебни предмети - шлем, който го прави невидим, огледален щит, крилати сандали, вълшебна торбичка и непобедим меч. По подобен начин са изградени и другите герои в старогръцката митология - като въплъщение на красота и съвършенство, на воинска сила и непобедимост. Те са предопределени да защитават човешкия род, да наказват злото и с подвизите и победите си да съхраняват вярата в доброто у измъчения, страдащ човешки род. Старогръцката митология създава многообразна представа за света и основните сили, движещи неговото развитие - доброто и злото. Животът не се подчинява на вечно възходящо развитие, а се редуват времена на разцвет и упадък, на възход, застой и падение. Богове и герои играят основна роля, направляват човешкия род в неговото развитие, наказват го или го поощряват. Човечеството се усъвършенства, като събира опит, знания и мъдрост, които предава на следващите поколения. Така старогръцката митология се явява философското осмисляне на битието.
