За ученика / Теми литература 9 клас / Омир - "Илиада"
ОМИР - "ИЛИАДА"
ОМИР И НЕГОВОТО ВРЕМЕ. „ИЛИАДА” - СЮЖЕТ И КОМПОЗИЦИЯ
Първите старогръцки автори са Омир и Хезиод. Омир създава две поеми - „Илиада” и „Одисея”1. Направените сравнения и изследвания доказват, че Омировите творби приличат на народнопесенни произведения, но същевременно са и лично творчество. Те имат тема, композиция и разработва на образите, характерни само за личното творчество. Авторството на Омир не се състои в измисляне на фабула и персонажи, а в подбора, комбинирането, обогатяването и придаването на конкретен облик на натрупания материал. Така от по-кратките, изпълнявани наведнъж песни за различни моменти от Троянската война, се разбива едно по-мащабно и като обем, и като концепция произведение, което е сложно организирано и тематично единно цяло. Безспорно Омир си служи с вече оформилите се в устната традиция теми, образи и разработки, но създава оригинални произведения2, без да изтъква личностното си отношение. Неговата последователност при замисъла, целостта и относителната непротиворечивост на творбите му го отделят от народния творец и фолклора.
Омировите творби следват особеностите на жанра - класически героически епос, възникнал в периода на разпадане на родовата общност и заместването й с нов, мощен колектив - военното обединение и държавната организация. В него се разказват събития от миналото, които са идеализирани. Героите са реално съществуващи лица - могъщи воини, хора и богове, чиито качества са преувеличени. Времето, за което се разказва, е легендарно. Разказът е организиран около централно събитие от голяма важност - война с победи и поражения. Омировият епос се оформя към края на тъмните векове (времето между 1200 г. пр. Хр., когато се предполага, че се е водила Троянската война, и 750 г. пр. Хр., когато е живял и творил Омир), когато са обособени ясно две съсловия -на селяни и аристокрация, подчинени на местен цар, а заплахата от вражеско нападение от страна на съседи изисква добра организация на отбраната- привилегия за аристократите.
Ето защо Омир изобразява в „Илиада” войната и нейните ужаси като нещо неизбежно и естествено, рисува обаче и подвизите на аристократичното военно съсловие. То гарантира сигурност на цялата общност чрез своите воински качества и способности. Но все още не се поставя акцент върху патриотизма и колективната отбрана, а по-скоро върху стремежа към придобиване на лична слава и блага. Водеща в „Илиада” е именно темата за накърненото достойнство, за отнетата слава и бойни награди и за гнева на ахейските царе. Използвайки тема, разработвана и от други епически поеми, Омир създава оригинален сюжет. Върху традиционната тема (за Троянската война) поетът наслагва две традиционни епически теми - за гнева на Ахил (първоначално към микенския цар Агамемнон, а след смъртта на Патрокъл (най-добрия приятел на Ахил) Към Хектор и троянците); и за отмъщението за убития.
Основната част на сюжета представя бойни епизоди. Чрез четири големи бойни сцени между гърци и троянци, разгърнати в четири последователни дни, но художествено представени в различни песни, Омир пресъздава Троянската война в поемата. Първата сцена, обхващаща 1-я ден, започва в трета песен и включва двубоя между Парис и Менелай, както и сключеното след това примирие. Втората сцена (втори ден) е описана в осма песен и разказва за победите на Хектор. В трета сцена (трети ден) троянците проникват в ахейския стан и Ахил разрешава на Патрокъл да участва в боевете (шестнадесета песен), което довежда до смъртта му (седемнадесета песен). В четвъртата сцена Ахил се връща на бойното поле (двадесета песен) и отмъщава за Патрокъл, като убива Хектор (двадесет и втора песен). Тези песни са основата, около която се изгражда поемата. Омир успява да очертае панорамата на цялата война, въпреки че не следва хронологията й. Той използва различни средства като припомняния за отминали събития в речите на героите, каталозите (изброяване на бойните кораби) на двете войски и др. Освен основното сюжетно ядро, хронологията на събитията изобразява около 50 дни от последната година на Троянската война, която продължава десет години, Омир успява да предаде напълно атмосферата, духа, страстите, свързани с войната. Сюжетната схема, в центъра на която стои разгневяването на епически герой и произтичащо от това възмездие, е била разпространена в епическата поезия преди Омир. Оригиналността на Омир е в това, че успява да включи низ от събития и сцени, които образуват сюжетно, композиционно и стилово единство, остават вътрешно споени. Водещ в организирането на сюжетното действие остава мотивът за гнева, отвеждащ към един основен за света на поемата човешки проблем - за наранената чест, за стойността на достойнството и престижа. Именно мотивът за гнева подготвя и повежда сюжета в логична поредица от събития, които извеждат до примирението.
Началото на действието. Което се развива в два плана - на Земята и на Олимп, започва съответно със свадата между Ахил - водача на мирмидонците и цар на Фтия, и Агамемнон - водача на похода и цар на Микена, от една страна, и между боговете Зевс и Хера - от друга. Всяко събитие на Земята е следствие от решение, взето на Олимп. Човешките постъпки и поведение имат двойна мотивация. Те са породени не само от вътрешната логика на характерите им, а и от волята на боговете.
За успешното провеждане на нападение срещу един от троянските съюзници Агамемнон получава награда - пленницата Хризеида, дъщеря на жреца на бог Аполон. Нейният баща Хриз предлага на Агамемнон откуп, за да освободи Хризеида, но вождът отказва. Тогава бог Аполон чува молбата на своя жрец и предизвиква ужасен мор в гръцкия стан. Агамемнон е принуден да върне наградата си, но накърнената му чест на вожд го подтиква да вземе наградата на Ахил. Накърненото чувство за чест и достойнство събуждат гнева на Ахил от своеволната постъпка на върховния военачалник. Ахил изтегля войските си от бойното поле и отказва да воюва на страната на ахейците. Загрижен обаче за съдбата на съюзниците си, той разрешава на най-добрия си приятел Патрокьл да се присъедини с войската си към ахейците и да участва в боя, дори му дава доспехите си. Смъртта на Патрокъл, убит от Хектор, принуждава Ахил да се одобри с Агамемнон и да се върне на бойното поле, насочвайки гнева си към троянците. Смелият водач на мирмидонците убива троянския воин Хектор, но и това не е достатъчно да спре гнева. Временното прекратяване на военните действия заради погребенията на Хектор и Патрокъл не гарантира примирението на Ахил. Едва със срещата между Ахил и троянския цар Приам се достига до основното помиряване. Отделните събития в поемата са свързани. Двигател на вътрешното им действие е индивидуалната лична причина като мотив за поведение на героя, но крайната цел е винаги обвързана с колектива и неговото благо. Отказът от участие във военните действия от страна на Ахил например, е с цел да се възстанови нарушената справедливост при отличаването на заслугите на воините, а причината за постъпката му е наранената гордост и потъпканото достойнство на вожда, на когото е отнета наградата. Гневът на жреца Хриз и бог Аполон е причинен от отказа на Агамемнон да върне пленницата Кризеида срещу откуп и т. н.
Целият сюжет на „Илиада” обхваща около 50 дни от последната година на войната, финалът на Троянската война поражението на троянците и унищожаването на техния град е трагичен. Темата за войната е представена от Омир в два плана - в лагера на ахейците и събитията, свързани с военния конфликт между ахейци и троянци. Действието в двете художествени проекции при разгръщане на темата се определя от два конфликта, породени от спор за жена. Тяхното преодоляване проследява поетът. Мотивът за помирението по отношение на военния сблъсък между ахейци и троянци се осъществява само частично, като се има предвид трагичният финал на поемата. Но събитията, очертали сблъсъка между Ахил и Агамемнон, водят към тяхното помирение. Ахил се помирява с Агамемнон в името на победата над вражеския лагер в Деветнадесета песен, а в Двадесет и четвърта песен Ахил се помирява и с троянския цар Приам, като по този начин Омир доказва безсмислието и жестокостта на войната, която носи само бедност и лишения, и внушава нуждата от хармония във взаимоотношенията между хората. Композицията на „Илиада” включва встъпление, завръзка, кулминация и развръзка. Ролята на встъпление се изпълнява от обръщението към музата, традиционно за епическото произведение, което има смисъл на заклинание, на сила, помагаща на твореца, да изпълни замисъла си. С епическото обръщение в началото на Първа песен се въвежда темата на поемата. Двигател на действието е гневът на Ахил и причината за него - засегнатото чувство за чест. Първа песен, в която се описва както конфликтът в лагера на гърците (между Ахил и Агамемнон), така и свадата между боговете, породена от молбата на богинята Тетида, майката на Ахил, към Зевс играе ролята на завръзка. Чрез образа на Ахил се осъществява връзката между двата свята. Втора завръзка в поемата представлява лъжливият сън - знамение, изпратен от Зевс на Агамемнон, тъй като чрез него се задвижват военните действия.
Протестът на Терсит във Втора песен носи първото художествено доказателство за несъгласието на колектива с военните вождове. Бунтът е овладян и започва истинският разказ за Троянската война - главната тема на „Илиада”. Четвърта и Осемнадесета песен въвеждат и разширяват темата за мира като модел на живота, контрастен на войната. В следващите сцени, описващи войната, везните клонят ту към ахейците, ту към троянците. Дава се превес на троянците, за да се изпълни желанието на разгневения Ахил. На Олимп боговете, покровителстващи гърците, отстъпват, знаейки, че крайната победа е определена за завоевателите елини. Първата развръзка в поемата се извършва в Деветнадесета песен, Когато Ахил се отказва от гнева си и се помирява с Агамемнон след смъртта на Патрокъл. Кулминацията в поемата се разкрива в Двадесет и втора песен, в двубоя между Ахил и Хектор. В момента на напрегнато очакване на решаващия сблъсък между Ахил и Хектор, Омир започва с описание на битови подробности. Това изображение, отклонение от развитието на действието, е похват, който засилва напрежението и очакването на втората развръзка. Забавянето на действието, т. нар. ретардация (Десета и Осемнадесета песен, както и епизоди от Втора и Двадесет и втора песен) се налага от особеностите на епическия стил. За епическия автор е важно не само основното събитие, но и делничното, битовите подробности, мирновременният живот. Битовите подробности създават у читателя чувство за достоверност, карат го да изживее всеки миг заедно с героите. Този стремеж към пълна инсценировка поражда ретардация, чрез която Омир постига впечатлението за епическа широта на изображението. Разказът се забавя, прехвърля се на различни места (Двадесет и втора песен). Въвежда се вторият план - действието се пренася на Олимп. И не само ахейци и троянци, но и всички безсмъртни гледат как Ахил и Хектор се гонят преди двубоя. Гонитбата продължава, действието се връща на Земята. На Олимп „Зевс олимпийски тогава опъна везните си златни/ ...и падна ден смъртен за Хектор:/ блюдото тръгна към Хадес: и Феб изостави героя". Боговете са присъдили, читателят разбрал безмилостното и равнодушно решение на безсмъртните, Атина Палада е предупредила Ахил. Резултатът от този двубой, който е в полза на ахейците, представлява втората развръзка на другия основен конфликт между боговете. Смъртта се пада на Хектор. Такава е Волята на Съдбата, на която боговете - защитници на троянците, се подчиняват.
При композирането на поемата Омир използва геометричния принцип, характерен за художествен поглед от епохата на древногръцкия аед. Той се изразява в симетричното изграждане. Симетрията е признак на божествена хармония. Кръговата симетрична структура в „Илиада” се открива както на нивото на цялата епопея, така и в отделните песни. Цялата творба е концентрирана около бойните действия, водени в 26-я ден, които са разказани най-подробно от Единадесета до Осемнадесета песен. Симетрично около тях се разполагат събитията от другите дни, като първата и последната песен обхващат по 20 дни, песните от Втора до Седма включително и Двадесет и трета представят по три дни, а в песните от Осма до Десета и от Деветнадесета до Двадесет и втора се описва по един ден.
Симетричността се проявява още по-ярко в отделните песни. Първа песен завършва със свада между боговете, със свада започва и последната Двадесет и четвърта песен. Разговорът между Тетида и Зевс в Първа песен огледално съответства на техния втори разговор, който е във втори епизод на Двадесет и четвърта песен. В Първа песен троянският жрец Хриз пристига в лагера на ахейците, за да моли за освобождаването на дъщеря си. В последната песен троянският цар Приам идва в лагера на ахейците и моли за връщане тялото на сина си Хектор. В Трета песен е описан двубоят между двамата основни виновници за войната, Менелай и Парис, а в огледалната Двадесет и втора песен - двубоят между двамата най-могъщи воини -Ахил и Хектор. Принципът на геометричното композиране като концепция е общ за изкуството по бремето на Омир.
Сюжетът и композицията на „Илиада” доказват как архаичното и оригиналното, традицията и новаторството, не са в противоречие, а изграждат хармонията на повествованието.
Като първа литературна творба в историята на Европа, „Илиада” е преходна, творба между фолклор и литература, наситена с метафорично-образни послания към всяка епоха.
******
1. По отношение на авторството на двете поеми, още в края на XVIII век възниква спор, т. нар. Омиров въпрос. Според привържениците на едно Крайно мнение, Омир е из-цяло автор на „Илиада” и „Одисея”. Според друго обаче, поетът само свързва оформи-лите се в устната традиция народни епически песни за подвизите на герои.
2. Първоначално поемите се изпълняват в по-големи откъси на народни тържества от т. нар. рапсоди, наследници на народните певци и изпълнители аедите.
