За ученика / Теми литература 9 клас / Омир - "Илиада"
ОМИР - "ИЛИАДА"
ХЕКТОР - ПО-ЦИВИЛИЗОВАНИЯТ ВОИН
Омир е поет, живял и творил през VIII век пр. Хр., а неговото произведение „Илиада” се счита за един от първите писмени литературни паметници, след като е записано по времето на Пизистрат. В него се разказва за последните 54 дни от последната, десета година на легендарната Троянска война. Защитникът на Троя е Хектор, който е „най-силен сред троянци”. Топ е предпочитан герой от Омир.
Ахил и Хектор са епически герои с трагична съдба. Те са ярки примери за това, какво Омир нарича „висок герой”. И двамата са военноплеменни вождове. Предвождат воините на бойното поле. Поведението им е героичен идеал за подражание. Ахил и Хектор притежават огромна физическа сила, която прераства в духовна красота, защото и за двамата над всичко стои достойнството и войнската им чест, заради които са готови на върховна саможертва. Тя е неприсъща за обикновените хора. В Края на „Илиада” и двамата герои загиват, преминават в царството на бог Хадес. Хектор е герой с огромна нравствена сила и съзнание за обществен дълг. Те дават сили в битката с Ахил, описана в Двадесет и втора песен на „Илиада”. Защитата на човешкото и нравствено достойнство, както и на родната Троя, определят поведението на Хектор. Той приема битката с Ахил, воден от човешки и войнски дълг. За разлика от Хектор, Ахил се стреми към отмъщение. То го изпълва с грозни, примитивни страсти. Руши нравственото му достойнство на героичен воин, спечелил заслужена слаба в битка с троянци. Личен отмъстителен мотив преследва Ахил, защитата на роден град и лично достойнство - Хектор. От двамата Омирови герои по-цивилизованият воин се оказва Хектор.
В Двадесет и втора песен на „Илиада” се сблъскват сила срещу сила и чест срещу чест. Ахил и Хектор се срещат в боя и изявяват своето различие:
Или пък щита изпъкнал и шлема си
тежък да снема
на вземи, моето копие сам на зида
да облегна,
па да се втурна смирено така при Ахил
превъзходен,
за да му кажа, че връщам Елена и
заедно с нея
всички богатства, които със кухите
кораби в Троя
цар Александър докара - причина за
нашата свада.
Този цитат е неоспоримо доказателство за това, че Хектор разсъждава и мисли реалистично. Обмисляйки вариант за помирение, той става главен носител на идеята за мира в „Илиада”. Опитва се да намери най-прекия път към спокойния, мирен живот, Като върне Елена и донесените „с корабите кухи” богатства в Троя. Желанията определят мислите, следователно Хектор желае помирение с Ахил, но реалността е различна: „Ала защо се вълнува душата ми с мисли такива? Няма да има молител и няма той мен да пожали, почит не ще ми откаже, но в миг ще ме ядно убие...”
Това доказва, че Хектор всъщност разглежда двете единствени възможности -живот и мир или война и смърт. Именно с това свое съждение, още преди да е започнал двубоят, той се издига нравствено над Ахил, който е изцяло подвластен на чувствата си. Хектор е готов да приеме съдбата, отредена му от боговете: „Нека узнаем кому Олимпиецът слава подготвя.”
Реалността определя действията, а тези на Хектор са чисто човешки, когато вижда Ахил да приближава: „Хектор изтръпна, когато го зърна; загуби той смелост да го дочака и почна да бяга, подмина вратите... ”
Бягството на Хектор е подтикнато от чисто човешко чувство - страха. Така той изявява човешкото у себе си. Чрез сблъсъка между двамата герои Омир доказва, че въпреки неистовата сила и мощ на Ахил, Хектор е по-извисен нравствено и духовно, приемайки открито смъртта. Той е миролюбив, не приема насилието. Изправя се в честен двубой с Ахил. Това отново доказва, че Хектор е по-цивилизованият воин. Той притежава смелост, макар и на моменти да е по човешки разколебана: „Няма да бягам от тебе, тъй както по-рано, Ахиле. ... Сега ме подтиква сърцето отново да те пресрещна: аз теб да убия или да загина... ”
Тук се изразява и самоотвержената готовност на Хектор. Той е воин с нравствена сила и красота. При достойно извоювана победа той едва ли би осквернил тялото на Ахил, въпреки че ахейският воин е враг на бойното поле. Хектор има морални ценности, много по-високи от тези на Ахил: „...Твоето тяло не ще осквернявам, щом Зевс олимпийски днеска ми прати победа и щом ти душата изтръгна ... и ти тъй да сториш. ” Омир определено симпатизира на Хектор, а не на Ахил, въпреки че той е героичен идеал за подражание по неговото време. За епическия герой с изключителна нравствена сила - Хектор, е характерно и още едно чувство. То е може би най-чистото и свято нещо на света. Това е човешката любов. Хектор обича сина си и обожава жена си.
В Шеста песен се разкрива най-добре това предимство на Хектор. Той не може да влезе в решаващата битка на живота си, преди да се е сбогувал с жена си и сина си:
Хекторе клети! Погубва те твоята
храброст. Не жалиш свойто невръстно детенце,
ни мене, злочестата майка;
скоро без теб ще остана...
...По-добре щеше да бъде в земята и
аз да потъна!
Няма да има за мене утеха,
Когато погинеш.
Цялото семейство е сплотено от взаимната любов. Това е още едно доказателство за изключителната нравствена сила на Хектор. Той единствен може, има нечовешката храброст, да жертва живота си и любовта си в името на свободата и воинската си чест. Нравствената му сила е по-голяма даже и от любовта му. Това отново го извисява като епически герой. Омир го представя така, сякаш той иска да запази и да остави завинаги любовта си, като предаде завета си на „любимото чедо”:
Зевсе и други безсмъртни! Дарете сина ми обичен,
както баща си да стане известен
сред всички троянци,
тъй да е силен и храбър и Троя със
мощ да владее
Да, той се разделя със син и съпруг не само заради Троя, но и заради тях самите, за да живеят в мир и разбирателство. В това се състои неговата цивилизованост и нравствена сила, неприсъщи в този извисен вид за Ахил. Да, Хектор загива в битката, но всъщност е нравственият победител, тъй като продължава да живее в съзнанието на читателите.
Хектор е воин, съпруг, баща и син. Тези четири социални роли са невъзможни за изпълнение, без той да притежава нравствената сила, ясно изразеното чувство за обществен дълг, храброст, смелост, силен боен дух, бащина и съпружеска любов.
Всичко това, като изключително характерно проявление на нравствената същност на човека, е характерно за по-цивилизования воин Хектор, който, макар и герой, остава човек.
