За ученика / Теми литература 9 клас / Омир - "Илиада"
ОМИР - "ИЛИАДА"
АХИЛ - ПЪРВИЯТ ТРАГИЧЕН ОБРАЗ В ЕЛИНСКАТА ЛИТЕРАТУРА
Омировият епос „Илиада” е показателен за възгледите, разбиранията и ценностната система на античните елини. Поемата пресъздава фрагмент от Троянската война, без да се поставя акцент в съдържанието й върху хронологичното развитие на междуполисния конфликт. Вниманието на Омир е насочено към разкриването на нравствената същност на воина като носител на характеристики, провокиращи възхищение в древността, и същевременно като човек, притежаващ индивидуалност, макар да остава уязвим като всеки смъртен.
Ахил се явява олицетворение на синтезираната представа за съвършенството на епическия герой. Той проявява основни качества и морални ценности, типични за обобщения образ на античния воин - физическа и духовна красота и сила, съществуващи в хармонично единство. Придържайки се към нравствената категория „айдос”, т. е. „вечен”, той се оказва модел за подражание и средство за идентификация на общността, към която принадлежи. Паралелно с характеристиката на безстрашен и жесток спрямо противниците си герой, непобедим на бойното поле, Ахил е разкрит и в своята уязвимост и колебливост, предпоставена от вътрешната му несигурност. Тази амбивалентност в образа му и предопределението, че е обречен да загине пред стените на Троя, го определят като първия трагичен образ в литературата на древна Елада.
В повествованието на „Илиада” Омир описва образите на различни герои и се стреми да отразява събитията и проявите им безпристрастно, като се дистанцира от полисната им принадлежност. Независимо от това, възхищението му безспорно се съсредоточава около личността на Ахил. Пелеевият наследник, квалифициран като „бързоног”, „безстрашен” и „богоравен”, е олицетворение на идеализираното съвършенство на воинската натура. Той е носител на едни от основните й качества - духовни и физически - смелост, чувство за чест, доблест и отговорност, издръжливост и безпощадност спрямо врага. В духа на споменатата вече нравствена категория „айдос” - системата от героични и божествени норми на поведение, които го приобщават към вечността, Ахил се превръща във фигура, която може да служи за идентификация на ахейския военноплеменен колектив и за заплаха на троянския полис. По време на сражение героят провокира страх и респект у противниците си. Внушението за превъзходството му се допълва от свързаната с огъня символика при описанието му в XXII песен:
как през полето се носи, сияещ подобно звездата, дето наесен изгрява:
лъчите й ярко искрящи бляскат сред звездния рой надалече
във мрака (24-26 стих),
страшният прът пелионски размахал
над своето дясно
рамо, и святкаше мед върху него,
подобно на блясък
от разгорели огньове или от
изгряващо слънце... (133-135 стих)
Той предизвиква боязън дори у достолепния и храбър Хектор, символизиращ троянската съпротива срещу ахейското настъпление:
Хектор изтръпна, когато го зърна;
загуби той смелост
да го дочака и почна да бяга,
подмина вратите.
...треперещ безспир от боязън,...
(XXII песен, 136,137,140 стих)
Притежаващ физическа красота и високо нравствена - по принцип - ценностна система, Ахил се явява олицетворение на единното, хармонично съществуване на съвършенството във външността и духовността. Гневът му - колкото и да е лош съветник в някои случаи - все пак играе роля на градивна за повествованието способност, след като направлява и определя действията и решенията му. Неговата „безмерна ярост” се проявява както спрямо съперниците му на бойното поле: „...от ярост обхванат/грозно се взира със поглед разискрен,... (XXII песен, 94 стих), така и в реакцията му към Агамемнон, наранил воинската му чест:
Музо, възпей оня гибелен гняв на
Ахила Пелеев,
Гневно погледна към него
Ахил бързоног и отвърна:
или да спре яростта си, гнева си голям да подтисне?
Думи обидни веднага Ахил
богоравен отправи
към Агамемнон Атреев,
не сдържайки никак гнева си... (I песен, 1, 148, 192, 224 стих), а накрая дори в скръбта му: „в яростна скръб по жената със дивно препасано тяло” (I песен, 429 стих). Гневливостта му е обвързана с огнената символика и се оказва неконтролируема. Тя придобива размери, при които Ахил нарушава дори божествения ред и човешките закони, осквернявайки тялото на мъртвия Хектор. В съгласие с древноелинските религиозни закони, то трябва да бъде погребано според установения ритуал, за да постигне покой в подземното царство на Хадес. Омир определя делото му като „позорно” и отбелязва осъдителното си отношение, независимо от цялостния си стремеж към безпристрастност и от възхищението си към Ахил, „най-страшен от всички герои”.
Паралелно с описанието на воинската първичност и жестокост на героя, на физическото му превъзходство спрямо останалите изобразени персонажи, на храбростта и безстрашието му, Ахил е разкрит и в своята уязвимост и ранимост. Проявата им е подчертана в диалозите му с Тетида, когато той разкрива пред майка си своите драматични колебания и дълбоко скритата в душата си неувереност. Разгръщат се същностните му чувства и лични преживявания, проличава характерът му в неговата интимна страна, лишена вече от безусловната смелост на воина. На преден план се открояват изпълващата го несигурност и угнетяващото усещане, породени от невъзможността за съпротивителни действия срещу несправедливостта на Агамемнон - действия, които представляват приоритет на човека. Плачът на Ахил:
В сълзи отиде Ахил надалеч от другари
и седна
Тъй каза, леейки сълзи:
дочу го почтената майка,... (I песен, 349 и 357 стих) е своеобразен външен израз на нарушената му душевна хармония. Независимо от факта, че не се противопоставя на пратениците на Агамемнон, когато му отнемат Бризеида, той е силно огорчен, тъй като е наранено воинското му достойнство и самочувствие, а самоотвержените му усилия в сраженията не са справедливо възнаградени.
У Ахил се формира силно усещане за индивидуалност и за първи път в античната литература се появява мотивът за конфликта между принадлежността на човека към общността и неговото желание за самостоятелна изява. Законите на военноплеменния колектив изискват от Ахил да се съобрази с решението на Агамемнон като по-високопоставен в йерархията, независимо че Ахил го превъзхожда с качествата и подвизите си. У него възниква въпросът защо е необходимо да воюва срещу троянците, след като първопричината за междуполисния конфликт - отвличането на Елена от страна на Парис, е почти идентична с действията на Агамемнон спрямо него по отношение на Бризеида. С Временното си оттегляне от сраженията Ахил проявява своята индивидуалност и желание за признание и за адекватна оценка на личния му принос за победите на ахейците. Мотивите му са изцяло обосновани от негова гледна точка - в този момент той не се влияе достатъчно силно от колективните интереси на общността, към която принадлежи, за да ги постави като свой приоритет.
Подбудите му да се включи отново активно в битките срещу Троя се явяват следствие от вътрешното му желание за възмездие поради смъртта на Патрокъл. Действията му са показателни както за силната му привързаност и дружеска близост с най-добрия му приятел, така и за непосредствената зависимост на решенията и действията му от индивидуалната преценка, неподчинена и несъгласувана с интересите на колектива. Независимо от съдбовната предопределеност да загине, ако участва в сражение срещу Хектор, Ахил не се колебае да потърси отмъщение за убийството на Патрокъл. Той храбро и гордо приема неизбежната си гибел (XVIII песен) и даже демонстрира опит за философското й осмисляне. Направляван от стремежа си да защити честта - своята и на мъртвия си приятел, Ахил осъществява намеренията си.
Неговата човешка природа е разкрита и в XXIV песен. След проявата на прекомерна ярост и след оскверняването на тялото на Хектор, Ахил разговаря цивилизовано с Приам, подчертавайки уважението си към него и дори демонстрира разкаяние за поведението си спрямо мъртвия Хектор:
„Старче Приаме!Да бъде тъй, както ти сам настояваш!
Битката спирам за толкова време,
за колкото искаш!”
Рече така и прихвана за дясната
китка Приама,
повече да се не плаши в душата си
клетия старец.
В обобщен план образът на Ахил се оказва амбивалентен, двойнствен, съчетаващ воинската първичност с ранимата душевност и с ярко маркираната индивидуалност. Той е драматичен герой, тъй като у него се проявява конфликтът между принадлежността на човека към общността, от една страна, и порива му за самостоятелна изява и справедливост, желанието за приоритетна позиция на личните характеристики и постижения при създаването на йерархията, от друга страна. Ахил е и трагичен образ, защото е обречен да воюва и да се подчини на неподвластна за неговите възможности сила - предопределението на Съдбата да загине скоро след смъртта на Хектор.
Проблемът за противоречието между колективните и индивидуални интереси се проявява особено категорично през класическата епоха и повлиява силно върху създаденото в нейните времеви граници литературно творчество. Векове по-рано обаче, в рамките на т. нар. „геометрична” епоха, в епическата си поема „Илиада”, Омир достига до извода за този конфликт. Аналитичната му проницателност при тази изпреварваща времето си проблематика за противопоставянето на индивида спрямо законите на общността, богатата пластичност на художественото повествование и изразяването на носталгия към невъзвратимо отминалото героично минало, превръщат „Илиада” в неделима част от европейското и световно културно наследство.
