За ученика / Теми литература 9 клас / Омир - "Илиада"


 

ОМИР - "ИЛИАДА"

НРАВСТВЕНИТЕ ДОБРОДЕТЕЛИ НА АНДРОМАХА И ХЕКТОР

шеста песен

В шеста песен на поемата „Илиада” Омир Въвежда темата за мирния живот. Срещата между Хектор и Андромаха е израз на съпружеска вярност, нежност, доброта, обикновено човешко щастие. Любовта и разбирателството са неизменно свързани с мисълта за настоящето и бъдещето на родината.

Андромаха е вярна на своя съпруг и се чувства сигурна от неговото присъствие в живота си. Но когато е застрашена съдбата на Троя, тя осъзнава, че дългът към родния град и гордостта на най-силния воин, проявил героизъм в славни битки с ахейци, стоят по-високо от личното щастие. Тя добре разбира това и с достойнство го изпраща на бойното поле.

При вълнуващата си среща Андромаха и Хектор разкриват представите си за радостта, щастието и ценностите в  живота.
Нерадостна е участта на Андромаха. Тя е загубила татко, майка, брат. Единствено може да потърси защита от съпруга си:

Хекторе, ти си ми всичко: и
татко, и майка почтена,
ти си ми брат и съпруг неразделен
във възраст цветуща!

Нейна опора в живота след преживяната лична трагедия е съпругът й Хектор. Затова е естествен страхът й от смъртта на най-достойния и обичан съпруг. Страдание изпълва сърцето й при мисълта.да остане „вдовица”, а „детето - сираче”. Загрижена за съдбата на Троя, Андромаха трябва да преодолее своите чувства. Раздвоена между личната болка и дълга, от желанието Хектор да остане близо до нея и вождът да запази своето достойнство, тя нежно го съветва:

Хайде, войската задръж при
смокинята дива, където
Троя е най-уязвима, стената
най-леснодостъпна.

Обичаща и предана съпруга, Андромаха носи в душата си мрачни предчувствия. Тя желае мир и разбирателство, но не по-малко искрена и топла обич. Единствената й молба към Хектор е да бъде по-предпазлив и по-внимателен. Отговорност е да си съпруга на вожда, на предводителя.

Андромаха е трагична героиня. Обичта й е обречена, семейното й щастие -краткотрайно. Войната със своята опустошителна сила носи драматични обрати и отнема човешката й радост. Семейството в живота на Омировите герои е уютен пристан, където те могат единствено да намерят сигурна закрила и спокойствие.

Прощалната сцена в VI песен представя Хектор с характерните черти за епическия герой - мъжественост, сила и героизъм. Външно статична е картината на раздялата на двамата съпрузи, но тя внушава усещане за скрито човешко вълнение. Завърнал се у дома, Хектор силно желае да се помоли за спасението на своя народ, но и да се прости с най-скъпите на сърцето си хора - жена и дете:

Аз у дома ще отида своите близки
да видя:
моята мила съпруга и моето
невръстно момченце.

За него съпругата е „свидна”, „мила” и „скъпа”, а мисълта за невръстния Астианакс изпълва сърцето му с обич и тъга. Троянският вожд страда. Той участва в десетгодишната война, воден от своя патриотичен и граждански дълг. С чувство на отговорност се отнася не само към задълженията си на воин, но и към бъдещето на своето семейство. В съдбоносния момент съпругата му ще бъде беззащитна, а той - преданият, загриженият съпруг, ще бъде далеч от родния си град и от семейството си:

...Толкова мен ме не плаши
троянската бъдеща мъка,
нито съдбата на майка Хекуба
и царя Приама.

Угнетяващи са мислите на Хектор за надвисналата беда над съдбовната участ на най-близките и „жал му обхвана душата”. Но над личното, над съдбата на семейството си той твърдо поставя един висш дълг - към родината. Изпълнен достойно - това е най-голямото щастие за воина. Съдбата на родната Троя и на неговия народ са от първостепенна важност за героя. Нито за миг той не се отказва от своето призвание. За него, както за всеки епически герой, колективните интереси са над личните.Чувството за дълг на Хектор прераства в патриотично самосъзнание. Героят не би понесъл бягството. Страхът и малодушието не са му присъщи: „...но ме е срам от троянци и от дългополи троянки, ако избягам далече от битката като страхливец. Мен ми не дава сърцето, понеже съм свикнал да бъда винаги доблестен, пръв сред троянци да влизам във боя, за да спечеля най-хубава слава за мене и татко. „Славният”, „светлият”, „блестящият”, „великият” Хектор с беззаветната си преданост към Троя и към народа си, с нежната си привързаност към любима съпруга и към невръстното си момченце Астианакс се доближава до представата на древните гърци за съвършена човешка личност.

Хектор вижда в своя син продължител на родовите традиции: „След тежка победа кървава плячка да носи и своята майка да радва.” В мига на прощаването с Астианакс троянският вожд сваля своя шлем. Този жест е символично послание за приемственост на героичния идеал между баща и син - Астианакс да бъде като своя баща: смел, решителен, неотстъпчив, борещ се за свободата на своя народ и за щастието на близките си. Хектор се надява боговете да бъдат благосклонни и да му помогнат, да го закрилят, за да стане герой, ненадминат „по храброст”- такъв, какъвто е бил и неговият баща, а с достойните си подвизи да доставя радост на своята майка.

Най-висшата цел за Хектор е да воюва за свободата на Троя, на народа си и на своето щастливо семейство.
Нравствените добродетели на Хектор, разкрити от Омир в VI песен на поемата „Илиада”, представят достойния човек и самоотвержен воин - сина на Приам. Щастието на Андромаха, достойна съпруга на Хектор, би било непълно без свободата на родината.

Смъртта в битка е слава за героя. Това е бъдещето, което очаква Хектор. Загинал за родината си, той ще остави най-достоен спомен за себе си, но и най-голямата мъка в сърцето на Андромаха. Любовта на двамата е обречена, но трагично красива. Тя е обект на художествено изображение в VI песен на Омировата „Илиада”.