За ученика / Теми литература 9 клас / Омир - "Илиада"
ОМИР - "ИЛИАДА"
ПО КАКВО СИ ПРИЛИЧАТ И РАЗЛИЧАВАТ АХИЛ И ТЕРСИТ В СВОЯ ГНЯВ КЪМ АГАМЕМНОН
първа и втора песен
Първа и втора песен на „Илиада” представят Конфликти между царя на Микена и неговите подчинени. В тези спорове Омир разкрива различните мотиви на героите за участие във войната. Личността на микенския цар е откроена като властна, алчна и безцеремонна, пренебрегваща интересите на колектива и защитаваща стремежите си към слава и богатства.
Участвайки във войната, за да защити честта на рода си, както и да извоюва богата плячка, Агамемнон се сблъсква с гнева ни племенния вожд Ахил и на обикновения войник Терсит. Този гняв е породен от незагрижеността и несправедливото отношение към войските, от грубостта, ненаситността, от честолюбието, властолюбието и неоправданата дързост на царя. Двамата герои - Ахил и Терсит, имат еднакви мотиви за своя протест и негодувание. Сближава ги начинът, по който изразяват своето недоволство. Те нападат с думи Агамемнон, обиждат го и заплашват да се оттеглят от войната. Ахил и Терсит са смели, свободомислещи, откровени, почитат истината и не се страхуват да изкажат мислите си. Различават се по своето социално положение, което определя правото им на протест и което довежда до различното отношение на аристокрацията към гнева им - Терсит е наказан, а Ахил - не. Авторът разграничава героите и по външен вид, изобразявайки Терсит като пълна противоположност на Ахил и на образеца за епически герой.
Поведението на Агамемнон предизвиква негодуванието на Ахил и Терсит. Племенният вожд обвинява царя в алчност и ненаситност:
Сине Атреев прославен, от
всички си най-ненаситен!
Подобно на Ахил, който изказва пряко своето несъгласие с отношението на микенския цар към подчинените, Терсит смело се възправя в словесен двубой с Агамемнон, порицавайки го:„... За тебе, водача, е срамно все да увличаш във гибел и зло синовете ахейски.”
И Ахил и Терсит защитават и отстояват правата на колектива. Реакциите и начините на показване отношението към цар си приличат. Ярките епитети в обръщенията им изразяват гнева и негодуванието им. Ахил нарича царя „Користолюбецо мрачен, облечен в безсрамие нагло”, „пияница, с кучи очи и сърце на кошута". Тези разгърнати сравнения красноречиво говорят за гнева на вожда. И Ахил, и Терсит пряко обвиняват царя в алчност и несправедливост към войските. И двамата обидени поставят въпроса за своето място и роля в развоя на военните действия и заплашват да се оттеглят, за да може тогава царят да оцени делото им: „Аз ще замина за Фтия... ... и вече не искам тук незачетен да сбирам за тебе имот и богатства." Такива са думите на оскърбения Ахил. Не по-малко обиден е Терсит, който заплашва: „Нека си тръгнем със кораби вкъщи, а той да остане тука при Троя на плячката сам да се радва! Да види полза дали му принасяме, или не служим за нищо. ” Приликата в реакциите на двамата герои е породена от еднаквите мотиви за гнева и протеста. И двамата защитават както своите лични, така и на воините чувства за чест и дълг, стремеж към слава. А поведението на Агамемнон е обосновано от желанието за по-големи печалби, награди и слава. Затова царят не се спира пред нищо, не зачита честта и правата на подчинените си. Не се поколебава да отнеме дадената на Ахил награда, в знак на признание за героизма му, не се замисля, че ще наскърби войниците, изпитвайки ги, като казва, че войната е свършила и могат да се завърнат по домовете си. И в двата случая, макар и различни, Агамемнон проявява своята незагриженост и неуважение към чувствата и гордостта на тези, от които зависи резултатът на войната.
Но еднаквите интереси, които защитават, сходните позиции, които обуславят реакциите им, не довеждат до еднакво възприемане и оценяване на постъпките на героите. Гневът на Ахил и протестът на Терсит са възприети по различен начин от висшата аристокрация. Според нея, като ахейски вожд Ахил има право на глас и може да протестира, затова никой от висшестоящите не го заплашва, само боговете възпират гнева му. Това не е обикновен гняв на земен човек, а на свръхчовек, от когото зависи общото дело. Ахил е отговорен за много човешки съдби, борейки се за справедливост и уважение на войската. Докато Терсит, който е обикновен войник, с нищо не би могъл да допринесе за развоя на военните действия 6 полза на Агамемнон. Той не се ползва с почитта и уважението на колектива, както Ахил. Него воините наричат „опасен хулител” и „весело там се присмяха над него”. Поведението на Терсит представя форма на неподчинение, на пренебрегване на нормите, на незачитане на Колективните правила и интереси. Затова, дръзнал да обвини и обиди с „хулни слова Аеамемнон”, веднага е заплашен и наказан от цар Одисеи с жезъла му: „Ще те изпратя разплакан при нашите кораби вити, вън от света изгонен позорно със удари тежки. Рече и сам го зашиба със жезъла твърд по плещите.” Така, различавайки се по своя произход и социално положение, Ахил и Терсит придобиват и различно право да изразяват своите разбирания и претенции Към царя и висшестоящите. Омир не случайно разграничава двамата герои по техния физически облик. Опипвайки Ахил като физически красив, с руси коси, силни ръце, бързоног (121 стих, 197 стих, 219 стих на I песен), авторът го издига до образеца за епически герой. В лика на Терсит влага всички отрицателни черти: „с гърбица, куц, кривоглед, раменете му хилави бяха, вгънати силно навътре и сведени чак до гърдите. Имаше остра глава само със няколко щръкнали косми.” Физически слаб и недъгав, Терсит е пълна противоположност на ахейския вожд Ахил. Но не само физическият вид и социалното положение противопоставят героите Ахил и Терсит, а и мотивите им за участие в Троянската война. Ахил има избор - да остане жив и да не участва или да рискува живота си и да спечели слава. И той избира славата и честта. А Терсит, като наемен войник, участва по задължение във войната с традиционния мотив - печалба. Въпреки това различие, и двамата ахейци отстояват общи искания - уважаване честта, правата и делото на обикновения войник.
В гнева на Ахил и в протеста на Терсит срещу Агамемнон Омир разкрива будното съзнание на отделната личност, защитаваща интересите на колектива. Ахил и Терсит са двама герои от „Илиада”, Които си приличат по мотивите на своето недоволство, но коренно се различават по своето социално положение, граждански права, подбуди за участие във войната.
