Втора песен на „Илиада” представя протеста на Терсит - обикновения войник, срещу Агамемнон - царя на Микена, който обявява край на войната, за да изпита подчинените си. Терсит изразява народното недоволство и негодувание пред несправедливата подялба на благата и самоволното управление. Чрез неговия образ Омир показва зараждащото се социално разслоение и социалния бунт на масите, довеждащ до разрушаване на воинското единство.
Старогръцкият епик не одобрява настъпващите промени и броженията в обществото и отразява своето отрицателно отношение, изграждайки образа на Терсит, съчетавайки в него физически недъгава и уродлива външност с неприветлив, заядлив нрав, дързост и злоезичие. Тази пристрастна авторова характеристика на героя е израз на разбирането на епохата, че обикновеният войник няма право на глас, а със своя протест Терсит воюва за това право и нарушава колективното единство и дисциплината, което е недопустимо.
Омир откликва на настъпващите изменения в късното родово общество в древна Елада и във Втора песен на „Илиада” изобразява действителните протести на народната маса. Но тъй като те са все още стихийни, той се ограничава със създаване образа на Терсит, на чийто бунт се противопоставя воинският колектив. Затова той представя народното недоволство като отделен глас, като физически и нравствен недостатък на един човешки образ. Терсит не е историческа личност, а е образ - идея, израз на народното негодувание, бунтар. Оценяван от позицията на нашето време, Терсит изглежда бунтар, но за времето на Омир подобно разбиране на образа е невъзможно, защото обществото не познава социалния бунт.Неговото име само загатва разкритите недостатъци и пороци на характера му. Наречен Терсит, т. е. дързък, нахален, нагъл, обикновеният войник се осмелява да протестира, да негодува срещу самоволното управление на царя, който провокира войските, обявявайки край на войната. Но след като всички изразяват спонтанно щастието си, че са свободни да се завърнат по родните места и да живеят в мир, истината проблясва с ослепителна светлина и помрачава радостта на народната маса. Радостните викове на воините се заменят с безмълвие и подчинение:
С вик се понесоха в стана и
прах под нозете се вдигна.
бързаха вкъщи: викът им
достигна небето високо.
Седнаха те настанени
безмълвно на своите седалки.
Сред тишината на тълпата се чува как „Още шумеше единствен Терсит, неумерен във думи, който в душата си въдеше разни слова непристойни.” Авторовата оценка е категорично неприемане, отричане на поведението на героя. Творецът определя Терсит като „неумерен в думи” и намира словата му за „непристойни”, защото като обикновен войник той значително се откроява от масата, от колектива. Нарушава законите за единство на воинския колектив, дръзва да се противопоставя на висшестоящите:
дързостно все предизвикваше
свади без повод с царете стига това да разсмива
събраните много аргийци.
За своето време Терсит представлява изключение, което застрашава авторитета и властта на царете. Той е редови войник с аристократично потекло, който изпълнява съвестно задълженията си, участва смело и с чест в битките. Но засегнатите му гордост и чест предизвикват неговото негодувание. Смелостта и дързостта да изрази своето мнение, да потърси правата си, да обиди царя предизвикват безмилостната авторова оценка. Освен името, което е избрано да отрази характера на героя, наред с проявените и коментирани качества, Омир добавя и непривлекателния физически облик на Терсит:
Между дошлите при Троя
ахейци той беше най-грозен: с гърбица, куц, кривоглед,
раменете му хилави бяха вгънати силно навътре и
сведени чак до гърдите. Имаше остра глава само с
няколко щръкнали косми.
Красноречивият физически портрет доказва пренебрежението и подигравката на старогръцкия поет, заменили възхищението и гордостта при обрисовката на снажната и красива личност на Ахил в Първа песен. Слабата и недъгава фигура на Терсит, грозотата му отблъскват и предизвикват отвращение. След обстойната характеристика на външния вид на героя, Омир продължава да представя по пряк или косвен начин неговите качества. В авторовите разбирания социалният протест е недопустим и затова смелостта, дързостта и противореченето на обикновения войник са възприети като наглост, непристойност, мърморене:
Тях ги ругаеше често, а днес
Агамемнона нагло с крясък ужасен и злоба
нападна.
Викаше гръмко, обиждаше с
хулни слова Агамемнон...
Поведението на Терсит е обосновано от несправедливото управление на царя, който воюва за натрупване на богатство:„... За тебе, водача, е срамно все да увличаш във гибел и зло синовете ахейски.” Обиден и излъган се чувства Терсит от подигравката на царя, изпитващ волята на войниците. Прекъснат е неговият стремеж към свободата, към родината, помрачена е радостта му, неоценени са качествата му на войник: „... Да види полза дали му принасяме, или не служим за нищо.”
Протестите на Терсит не продължават дълго време. Обвинен е от цар Одисей „богоравен”, че е „глупав дърдорко”, „гръмогласен вития”. Чрез думите на другите герои Терсит е разкрит като злоезичен, страхлив, мислещ само за връщане:„Смятам, че няма по-долен от тебе сред смъртните хора... Иначе нямаше ти да говориш със злост за царете, да ги ругаеш пред всички, за връщане само да мислиш." Порицанието прераства в заплаха за наказание: „... ще те изпратя разплакан при нашите кораби вити, вън от съвета изгонен позорно със удари тежки.” За да докаже своето превъзходство и сила и за да защити честта на Агамемнон, Одисей наказва Терсит с бой пред всички:
Рече и сам го зашиба със
жезъла твърд по плещите.
Отношението на цар Одисеи към неподчинилия се изразява всъщност авторовото мнение - отклоняването от нормите на поведение, наложени от родовото общество, трябва да бъде наказано. Омир все още не може да възприеме в положителна светлина тенденцията към социален протест. Неговото неодобрение е отразено и в думите на колектива, който се възхищава от Одисей, извършил „пред всички най-славното дело” Фактът, че народната маса, воинският колектив се страхува от дързостта на Терсит, надсмива се над страданието му, причинено от Одисей, доказва, че социалното брожение е все още неорганизирано. Остават мъката, физическата и духовната болка за Терсит, който е наказан за потърсената справедливост:
Сви се Терсит и започна да
плаче със сълзи обилни.
Цял разтреперан тогава,
Терсит най-смирено си седна, сгърчен от болки, погледна
смутено, изтри си очите.
Примирен с обидата, болката и срама, Терсит се връща при колектива, който весело му се присмива. В „Илиада” Терсит е герой в обратния смисъл на думата. Той притежава отрицателни качества, грозна външност и за допълнение - име, характеризиращо го като нагъл и нахален. Чрез образа на Терсит Омир откликва на събитията на своето време - социалния бунт на масите, разрушаващ единството на воинския колектив. Изграждайки само един образ с физически и нравствени слабости, епикът доказва, че народното недоволство е все още стихийно.
