За ученика / Теми литература 9 клас / Омир - "Илиада"
ОМИР - "ИЛИАДА"
ОБРАЗЪТ НА АХИЛ КАТО ЕПИЧЕСКИ ГЕРОЙ СПОРЕД I ПЕСЕН
Поемите на Омир поставят в центъра на изображението човека. Събитията се пречупват през съдбата на индивида. В митологичен култ са издигнати героите - олицетворение на народната сила.
В повествованието на „Илиада” Омир описва образите на различни герои и се стреми да отразява събитията и проявите им безпристрастно, като се дистанцира от полисната им принадлежност. Независимо от това, възхищението му безспорно се съсредоточава около личността на Ахил. Пелеевият наследник, квалифициран като „бързоног”, „безстрашен” и „богоравен”, е олицетворение на идеализираното съвършенство на воинската натура. Той е носител на едни от основните й качества - духовни и физически - смелост, чувство за чест, доблест и отговорност, издръжливост и безпощадност спрямо врага.
Ахил е най-сложният човешки образ в Омировото творчество. Вероятно го е създала неговата родина Тесалия от спомена за древни вождове и някакво божество. Макар и потулено, митологическото му минало се помни отчасти в полубожествения му произход, но най-вече в стихийния му характер. Енергията на героя е свръхчовешка. Омир често я показва като разрушителна стихия.
Притежаващ физическа красота и високо нравствена - по принцип - ценностна система, Ахил се явява олицетворение на единното, хармонично съществуване на съвършенството във външността и духовността. Гневът му - колкото и да е лош съветник в някои случаи - все пак играе роля на градивна за повествованието способност, след като направлява и определя действията и решенията му. Неговата „безмерна”ярост се проявява както спрямо съперниците му на бойното поле, така и в реакцията му към Агамемнон, наранил воинската му чест:
Музо, възпей оня гибелен гняв на
Ахила Пелеев,
Гневно погледна към него
Ахил бързоног и отвърна:
или да спре яростта си, гнева си голям да подтисне?
Думи обидни веднага Ахил
богоравен отправи
към Агамемнон Атреев,
не сдържайки никак гнева си...
Далечен плод на огъня - Ахил е неговата гневливост. У Омир тя е сведена до геройско чувство за чест! От една страна, Ахил е пазител на реда, който нарушава Агамемнон, вождът не е прав да му отнема това, което веднъж му се е паднало при разпределението на плячката. Но от друга страна, в обвинението на Ахил се промъква една изживяна мярка. Щом като на Агамемнон като на върховен вожд се дава дял, който съответства на сана му, принципът, за който пледира Ахил, това че всеки трябва да получи лично придобитото, има разрушителен смисъл. Гневливостта му е обвързана с огнената символика и се оказва неконтролируема.
У Ахил се формира силно усещане за индивидуалност и за първи път в античната литература се появява мотивът за конфликта между принадлежността на човека към общността и неговото желание за самостоятелна изява. Законите на военноплеменния колектив изискват от Ахил да се съобрази с решението на Агамемнон като по-високопоставен в йерархията, независимо че Ахил го превъзхожда с качествата и подвизите си. У него възниква въпросът защо е необходимо да воюва срещу троянците, след като първопричината за междуполисния конфликт - отвличането на Елена от страна на Парис, е почти идентична с действията на Агамемнон спрямо него по отношение на Бризеида. С Временното си оттегляне от сраженията Ахил проявява своята индивидуалност и желание за признание и за адекватна оценка на личния му принос за победите на ахейците. Мотивите му са изцяло обосновани от негова гледна точка - в този момент той не се влияе достатъчно силно от колективните интереси на общността, към която принадлежи, за да ги постави като свой приоритет.
Но старото е примесено в новото. По този начин се поражда сложността на характера. На думи Ахил се отказва да се подчини на военния ред, но на дело спазва реда в известна степен. Не си отива, както заплашва, че ще постъпи, а остава в края на стана. Удържа го съзнанието, че все пак е подчинен на Агамемнон, а в негово лице и на един човешки колектив. С просто противоречие между думи и дела стихийно индивидуалистическият характер на митологическия герой и на разбойника се съчетават с колективистическия дух на епическото мировъзприятие. При това съчетаване индивидуалистическото не се осъжда. Въпреки че гневът на Ахил докарва беди на ахейците, героят няма съзнание, че е сгрешил. Колективистичният дух се утвърждава не с открита рефлексия, а само със сюжетни средства.
Ахил е първият трагически образ в елинската литература. Син на богиня, но кратковечен. Обичан от боговете, но далече от тях, защото е обречен на смърт. Благодарение на обречеността той се издига над традиционната представа за героичност. Тъй като избира по-героичното положение, Ахил става допълнително героичен. Като син на богиня му е дадено едно право - да знае какво му предстои, да може да избира. Принуден от обстоятелствата, той дори не се колебае да предпочете славата в краткия живот пред безславното дълговечие.
Има и един друг Ахил - капризен, сълзлив и мек, но в общата система на образа мекотата се възприема като човечност и мъдрост. Паралелно с описанието на воинската първичност и жестокост на героя, на физическото му превъзходство спрямо останалите изобразени персонажи, на храбростта и безстрашието му, Ахил е разкрит и в своята уязвимост и ранимост. Проявата им е подчертана в диалозите му с Тетида, когато той разкрива пред майка си своите драматични колебания и дълбоко скритата в душата си неувереност. Разгръщат се същностните му чувства и лични преживявания, проличава характерът му в неговата интимна страна, лишена вече от безусловната смелост на воина. На преден план се открояват изпълващата го несигурност и угнетяващото усещане, породени от невъзможността за съпротивителни действия срещу несправедливостта на Агамемнон - действия, които представляват приоритет на човека. Плачът на Ахил:”В сълзи отиде Ахил надалеч от другари и седна. Тъй каза, леейки сълзи: дочу го почтената майка,..” (I песен, 349 и 357 стих) е своеобразен външен израз на нарушената му душевна хармония. Независимо от факта, че не се противопоставя на пратениците на Агамемнон, когато му отнемат Бризеида, той е силно огорчен, тъй като е наранено воинското му достойнство и самочувствие, а самоотвержените му усилия в сраженията не са справедливо възнаградени.
В Първа песен се запознаваме с героя Ахил, който играе най-важната роля в развитието на действието в „Илиада”. Той е надарен с физически качества, които го отличават сред останалите хора и има нравствени добродетели, които го извисяват над войните пред Троя. Ахил съзнава своето превъзходство и иска да бъде почитан. Той държи на справедливостта и вярва в божието възмездие. Героят въплъщава идеалите на епохата, но и той като всеки смъртен, не е чужд на проблемите на обикновения човек.
