За ученика / Теми литература 9 клас / Есхил - "Прикованият Прометей "


 

ЕСХИЛ - "ПРИКОВАНИЯТ ПРОМЕТЕЙ"

АНАЛИЗ

 

Прометей е познат още от древногръцката митология. Когато Зевс сваля от трона баща си Кронос, Прометей е сред малцината титани, които му оказват помощ и затова впоследствие той е приет добре от новия бог. За разлика от времето, когато старите богове и хората взаимно са се зачитали и са живели в мир, Зевс решава да унищожи хората и да засели Земята с нов, по-добър човешки род. Тогава единствено титанът Прометей се противопоставя на това решение на Зевс и за да спаси хората, им дава божествения огън, науките, занаятите и изкуствата. Разбирайки това, Зевс жестоко наказва своя някогашен приятел, като го приковава към скала в планината Кавказ. Според древногръцкия мит, вината на Прометей не е само спасяването на хората. Той е прорицател, знае кой ще свали Зевс от трона на Олимп и как може да отклони съдбата, но не желае да издаде тайната. Упоритият му отказ предизвиква Зевс и той го подлага на изтезания за векове в подземното царство Аид, после отново го връща на скалата. Черен орел, пратен от Зевс, разкъсва всеки ден черния му дроб. Освободените титани и майката на Прометей - Темида, го молят да се подчини на Зевс, но Прометей е все така непреклонен. Той знае каква му е съдбата и очаква героя Херкулес. След много години Херкулес идва и убива орела. От Олимп долетява Хермес. Волята на Зевс е титанът да бъде освободен. Чак тогава Прометей разкрива великата тайна - синът на богинята Тетида ще бъде по-велик от баща си, затова Зевс трябва да се откаже от брак с нея.

Есхил не е първият древногръцки автор, който разработва мита за Прометей. Преди него е писал Хезиод, който представя Прометей в своята „Теогония” в по-различна светлина. Есхил обаче внася ново съдържание в мита, без да го променя съществено. Неговият Прометей се противопоставя на Зевс от хуманни подбуди. Човекът е искрицата живот сред хаоса на Космоса. Боговете първо го създават, а после го оставят да живее в мрак - смъртен, безпомощен и неук, обречен на гибел. Спасението чрез огъня, който им дава Прометей, всъщност символизира духовното възраждане на човечеството. Титанът се превръща във възвишен образ, в пламенен човеколюбец и борец срещу всяка тирания и потисничество над хората.

На сцената Прометей е прикован, неподвижен. Цялата вътрешна енергия на героя се излива в словото. Образът му се оформя в развитието на конфликта чрез диалозите, чрез монологичните му речи, както и чрез лирическите партии на Океанидите.

Началото на действието представя приковаването на Прометей от бога-ковач Хефест, което става под зоркото око на верните служители на Зевс - Власт и Сила. Хефест изпитва съчувствие и състрадание към Прометей, но покорен на боговете, той изпълнява дълга си. В раздвоението на Хефест, породено от роднинството му с Прометей и верността към гръмовержеца, за първи път загатва за съмнение относно справедливите решения на Зевс.

През цялото това време Прометей мълчи, но всъщност неговото мълчание е изпълнено със значение. То изразява и страдание, и гордост в страданието, и твърдост в мъката, и бунт срещу несправедливостта и жестокостта на Зевс, и презрение към слугите на властника. Едва когато остава сам, страданието изригва в зов към природните стихии:

Свещен ефир и ветрове развихрени! Вий, изворни води и вий, усмихнати вълни в морето! Земьо, всекърмилнице, и ти, всевиждащ слънчев кръг! О, вижте как аз, богът страдам от ръцете божи!

Неизмерна е обидата на Прометей от това, че той, богът, е подложен на изтезания и болка като обикновен смъртен. Унизено е божественото му достойнство. Върху грандиозния фон на всеобщата природна картина - „развихрени ветрове”, клокочещи извори, морски вълни, плодни поля, огрени от слънчевите лъчи, а в контраст - непристъпни планински зъбери и разпънат върху скалата бог, окован във вериги - страданието на Прометей добива космически измерения и се превръща в предвестник на катастрофа от световен мащаб.

Всъщност нерадостната съдба на хората отдавна е измъчвала Прометей, но това става ясно за читателя (зрителя), едва когато при него идват съчувстващи океанидите. Сякаш забравил за собствената си мъка, Прометей излива болката си по нещастната съдба на човешкия род. По времето на Кронос хората са живели „подобно на видения”, „в мъгла и мрак”. Още оттогава Прометей не може да приеме този факт и заедно с майка си Темида-Гея, след като не може да вразуми властниците, стават поддръжници на Зевс и му помагат да се изкачи на престола. Но разочарованието на Прометей и майка му е още по-голямо, защото Зевс решава да погуби човешкия род. И никой от боговете не смее да оспори решението му. Единствен проницателният Прометей се противопоставя на това решение, защото само той разбира, че по този начин ще бъде нарушен све-товният ред. И въпреки че разгневява върховния бог, Прометей спасява от гибел човечеството и с готовност приема жестокото наказание на Зевс. Трогателна е саможертвата на героя в името на слабите „еднодневки”, но именно тази саможертва възвисява Прометей. Той си поставя висока нравствена цел и я постига въпреки всичко - изправя се сам срещу всички богове, за да докаже своята правота и несправедливостта на Зевс. Човеколюбието на Прометей ражда активност и върши подвизи: „Да, чуйте: исках, исках и така сгреших!”  Прометей дарява на хората благата на разума и извежда човечеството на широкия друм на цивилизацията и прогреса. Образът на Прометей въплъщава творческото начало и творческото дръзновение на човека, символизира силата на разкрепостения творчески дух.

Но образът на титана олицетворява и нещо друго. За да защити съществуването на човечеството и завоеванията му по пътя на прогреса, Прометей е готов да изтърпи най-тежки страдания, без да изпитва и най-малкото колебание или съмнение. Твърд и непреклонен, мъченикът е готов да носи своя кръст, докато Зевс се смири. Така образът на Прометей се превръща в образ на деятелната, активната защита на постиженията на човешкия творчески дух.

В битката за справедливата си кауза Прометей естествено се превръща и в борец срещу тиранията и потисничеството на Зевс. Есхил непрекъснато набляга, че Зевс наказва Прометей не заради грешката му, а от властност и амбиция. И самият Прометей мисли така. Затова той свързва наказанието си с произвола на „нововлезлия бог” и тъй като нищо друго не му е останало, той воюва със слово. Речта му е изпълнена с ненавист, подигравки и ирония. Зевс е „дързък и безмилостен”, погазва свети добродетели, не зачита приятелите, унищожава достойнството, .тъпче законите. Обвиненията на Прометей намират подплатеност и в тежката съдба на невинната девойка Йо, станала жертва на сластолюбието на Зевс и на ревността на Хера. И ето я сега, превърната в ужасно крилато животно, Йо е осъдена да блуждае в пространството, докато настъпи избавлението й. „Не е ли безсърдечен повелителят на боговете” -задава риторичен въпрос Прометей.

Прорицателят обаче знае, че властта на тирана няма да е вечна: „Той е твърд и жесток, и закон е сега произволът му, знам. Ала доще часът.” Зевс ще падне, защото е по-слаб от Съдбата, направлявана от „трилични Мойри” (пазителки на нравствения ред). Освен това Прометей знае тайната, от която зависи бъдещето на Зевс, и която поддържа напрежението на конфликта в трагедията. Прометей може да предотврати възмездието, което очаква Зевс, но няма да го направи, защото той го заслужава напълно. Сблъсъкът между Прометей и Зевс е сблъсък между два различни типа мислене и поведение. Това най-ярко проличава в драматичния диалог между Прометей и Зевсовия пратеник Хермес, който с властен и нетърпящ възражение тон иска да научи от какъв враг трябва да се пази неговият господар. Изпълнен с презрение към „слугата на боговете”, Проме-тей е непоколебим. Той е готов за нови беди, но не възнамерява да издаде тайната си.

Трагедията завършва с космическа катастрофа, която отпраща титана на нови мъчения в подземното царство. Заедно с него тръгват и вече вярващите Океаниди. Авторът не въвежда Зевс на сцената. Така той превръща персоналния конфликт в сблъсък на два типа гражданско поведение. Прометей е поборникът не толкова срещу тиранина Зевс, колкото срещу тиранията като политическа система, която смазва и убива човека. Неговият образ отдавна се е превърнал в символ на бореца срещу тиранията и примирението с неправдата в живота.