За ученика / Теми литература 9 клас / Есхил - "Прикованият Прометей "
ЕСХИЛ - "ПРИКОВАНИЯТ ПРОМЕТЕЙ"
СВОБОДАТА НА ДУХА - ВЕЧЕН БУНТ ЗА ХУМАННОСТ
Образът на Прометей остава дълготраен израз на борбеното начало в личността, която се стреми към прогреса и чийто водещ знак е хуманизмът. Почти всяко човешко поколение създава своя представа за Прометей според древния гръцки мит или според образа, създаден от драматурга Есхил. Но неизменно тази представа отбелязва спонтанното одобрително възприятие на топлото съчувствие у титана Прометей към човешкия род, стремежът му да го съхрани и да му даде знания и умения да просъщес-твува в началото на своя земен път.
Прометей е символ на борещата се личност, която надмогва страдания и несправедливост, осъзнавайки своята правота в един дълбоко драматичен конфликт, създаден от две непримирими позиции - човеколюбие и справедливост срещу тирания и грубо разрушаване на всяко хуманно начало. Заедно с това се откроява и индивидуалността, която се стреми към възвишеното и доброто срещу бездушното и жестоко налагане на канони и ограничения над личността. Така всъщност като обект на несправедливо назидание става този, който стои на справедлива позиция, само защото тиранинът е по-силният в този конфликт. Въпреки че е прикован, въпреки статичната поза на Прометей, личи неговата непреклонност, неизчерпаема воля и енергия на духовно смел титан.
Неизбежният ход на събитията, усещането за необятност на времето и страшната разпра между боговете поражда и едно силно осезаемо напрежение в драмата.
Въпреки че Прометей е взел съзнателно решението за своите действия и че целта му е осъществена, то честта и авторитетът на титана са прицел на злорадстващи за бедата му очи.
Противникът на Прометей, всемогъщият владетел Зевс, не присъства в трагедията, но един невидим негов поглед сякаш присъства и дебне всяка дума и жест. Може би затова би могло да се приеме почти като дързост поведението на всички, които критикуват Зевс. Впечатлява, че сред тях са дори послушните подчинени на могъщия владетел. Хорът го окачествява като „жесток”, със „сърце неумолимо”, „дух непрекло-нен”, а властването му - „безбожно”. Характерни за това са думите: „Няма да се спре, догде не се насити или додето не бъде отнета с тежък бой властта му!”
Изниква въпросът дали това е израз на свободна воля, макар и плахо изразена? Може би това е по-скоро подтик към отмъщение, но да бъде извършено от друг някой, който ще поеме тежкия дял, защото страхливите не могат да понесат жребия на бореца. Те могат само да наблюдават отстрани, да дават уклончиво мнение, без да се ангажират с пряко действие. Така хорът океаниди слуша със състрадание, но и не престава да упреква титана: „Как тъй? Какво очакваш? Та не Виждаш ли, че си сгрешил? А как - да не приказваме -нерадост е за мен, за теб - страдание.”
В противовес на това звучат уверените думи на Прометей, съдържащи ярката индивидуалност на титана-борец: „Да, чуйте: исках, исках и така сгреших!”
Силно впечатлява гордото самочувствие и дълбоко заложеното чувство за достойнство. Не може такава личност да се сдържа, да мълчи или бездейства, както съветва „благонамереният” Океан. Съзнателната гордост на Прометей сразява с презрително спокойствие лицемерната мъдрост: „Безсмислен труд и празно добродушие!”
Така всъщност титанът отхвърля примамливите примки на властта и личното благоденствие, за да се устреми непримирим срещу несправедливостта на тирана. Макар и сразен бог, прикован безпомощно над бездната, Прометей разобличава верните слуги на Зевс, нищожните лакеи, нагодили се към новата власт безкритично. Според Хермес, прикованият титан е само „една поразена от лудост глава”. Може би затова той не може да проумее непреклонното упорство: „Защото гордостта на неразумния сама е по-безсилна и от нищото. ”
Това явно е житейската философия на слугата, съдещ за другите според своя изменчив морал.
Единствен Прометей съхранява своята позиция - да следва неотклонно нравствения си кодекс, въпреки превратностите на съдбата. С тази позиция той неотменно привлича към себе си Зевсовия гняв. Макар и чрез думи, борбата тук е всъщност борба между Вселената, божествения промисъл и неокованата душа.
Трагичната вина на Прометей засилва противостоянието между духовната сила и висшата несправедливост; между необходимостта, подкрепена от законите на доброто, и от друга страна - произвола. В средата на това противостоя-ние е страданието, ужасяващо с размерите си, защото е отредено за бог. Но заедно с това страданието е измерено чрез преживяното почти по човешки. Това изразяват думите на Прометей към Йо: „Току-що спрях да плача над теглилата си.”
Страданието на титана обаче често се примесва със сарказъм, който, макар и отдалеч, уязвява върховния бог. А неговата уязвимост личи и в разказа на нещастната Йо. Зевс е едновременно и жесток, и несправедлив, и жалък в чисто човешки слабости - желанието към Йо. Сам нарушител на една нравственост, Зевс не би могъл да бъде и върховно справедлив, и пазител на законите. Но в античните представи това е възможно. Божествената върховна власт е първопричината за бъдещите нови отношения между Зевс и Прометей, според вещателствата на Промислителя:
... суровият гняв
ще притихне и той ще подири съюз
и приятелство с мен
и желан при желан ще се върне.
Такъв съюз би разрешил острото противоречие между титана и владетеля на Олимп. Той ще укрепи авторитета на единия и властта на другия. Изразител на това става хорът:
И вярвам аз,
че някога, избавен от оковите,
със Зевса ще се мериш по могъщество.
Но засега защитникът на хората - огненосецът Прометей, стои прикован в адски мъки. Силната му личност продължава да устоява на страданието, защото е убеден в правотата на своята позиция. Само свободомислещият човек е способен да се противопостави на тиранията, на всеки опит да се потиска индивидуалното начало: „Единствен аз оспорих тези планове. Аз само дръзнах.”
Прометей влиза в конфликт със Зевс, воден не от желание за слава, а за да утвърди нова истина в сътворения свят. Със закрилата на титана човечеството проглежда от мрака и невежеството. Огънят на Прометей за хората е огънят на просветлението и спасението. Прометей отклонява смъртоносния за хората удар. Размерите на жертвоготовността му се разкриват чрез разказа за бавното и мъчително приобщаване на безпомощните „еднодневки” към суровата действителност чрез чудодейните открития на титана-закрилник. Той ги обучава в непознати дотогава сръчности и умения, разкрива им великия смисъл на заобикалящата ги Природа. Той пръв извлича от недрата й металите, чертае знаците на бъдещето, използва богатствата й като лек за болестта, изобретява азбуката и числата. В този разказ се чувства висша радост от стореното добро.
Именно чрез хуманизма си Прометей успява да надмогне самотната гордост, страданието, нетърпимостта на Зевс към провинението.
Макар и подложен на жестоки мъки, титанът разкрива себе си като борбена личност. Страданието му напомня дългия, но възвишен път към хармония в душата. Това е път и към плода на знанието.
Прометей въздига в култ вярата в доброто, в развитието на заложбите, в природните закони, които са свързани единствено със свободната воля и разум. Хуманизмът на Прометей е едновременно сила и свобода. Затова може би той изпитва удовлетворение от съзнанието за доброволната жертва в името на една висша цел.
Според самия Прометей, когато научава хората на съчувствие един към друг чрез страданието, той създава в сърцето им усет за доброто и лошото. Искрицата човеколюбие смекчава жестокостта на бедите, утолява ги с нежност и доброта. Неслучайно бъдещият спасител на Прометей ще бъде от човешкия .род, от рода на изстрадалата Йо. Така неговата велика добрина към хората ще го възмезди за страдания-та, понесени в името на стремежа му да ги приобщи към непознатия свят, превръщайки го в светлина и радост за хората. Така обновлението на природата ще възвърне жадувания ред и справедливото възмездие ще сътвори отново спокойствие и хармония.
Ето как човеколюбието увеличава свободата на духа, който остава безсмъртен. Точно както предрича сам за себе си Прометей: „Смърт не ми е съдена.”
