За ученика / Теми литература 9 клас / Есхил - "Прикованият Прометей "
ЕСХИЛ - "ПРИКОВАНИЯТ ПРОМЕТЕЙ"
ОБРАЗЪТ НА ПРОМЕТЕЙ МЕЖДУ БОЖЕСТВЕНОТО И ЧОВЕШКОТО
Трагедията „Прикованият Прометей” на Есхил е част от драматургична трилогия, недостигнала в цялостния си вид до нашето съвремие. Останалите две трагедии: „Прометей - огненосец” и „Освободеният Прометей”, остават неизвестни за културната история не само на древна Гърция, но и на човешката цивилизация. Те са били в пряка сюжетна и проблемна връзка с развитието на драматургичното действие в „Прикованият Прометей” - творба, изразила обществените конфликти на епохата като сблъсък между божествено и човешко.
Идеята за художественото отражение и взаимодействие между света на Олимп и земния свят на хората съществува още в древногръцките митове, но за първи път Есхил поставя проблема не за хармоничното единство, а за противоречието между божествено и човешко. Преходно земното и неизменно вечното влизат в конфликт. формирана е идеята за вътрешната динамика на процесите и явленията, които определят начина на живот на общества, епохи и култури. Моделът на вечно справедливото и хармоничното в митологичната картина на света търпи промяна от желанието за развитие и прогрес. Всичко извоювано и установено се оказва в основата си преходно, а не вечно. В това е смисълът на никога нестихващата битка между стихиите в природата, отразена в митовете. Тя е част и от вечното неспокойство на човешките общества, които в бунта срещу старото търсят нови хармонични форми на по-добър и щастлив живот. Вечно и преходно винаги „спорят”. В основата на техния „диалог” е прадревното човешко жела-ние за цивилизация и прогрес. То е божествено като стихиите в природата, създали и самия човек. А това всъщност е и художествената идея на Есхил в „Прикованият Прометей”. Главният герой в трагедията - титанът Прометей - е роден, според древния мит, от божествените сили на природата. Син е на Уран (бог на Небето) и на Темида - Гея (богиня на Земята). Митологичният първообраз на Прометей предпоставя художественото присъствие на земно и небесно, т.е. духовно в съзнанието на драматургичния герой на Есхил. Прометей въплъщава божествената сила на духовността и земната човешка воля за промяна. Това го прави вътрешно динамичен, неспокоен и винаги търсещ художествен образ. Стреми се към промяна на вечно установените, божествени по същност и право на съществуване, модели на света. Прометей е бунтар, символ на битката за прогрес и културно развитие. Неслучайно именно той подарява на човечеството огъня - прадревен знак на божественото. Огънят е друг символен образ в трагедията на Есхил. Той изразява божественото в духа на човека. Така се създава идеята за приемственост не само между поколенията, но и във вечните търсения на развиващата се човешка мисъл. В художествен, метафоричен смисъл - божествен е стремежът на хората към цивилизация и прогрес. Но началото в тази „вечност” на усилията и борбата поставя Прометей. Всеки бунт и всяко несъгласие с несправедливо устроения свят има нравствена цена. Пръв я „заплаща” героят на Есхил. Дарява частица от божествения огън на смъртните и приема личното си страдание Като нравствено изпитание в името на човешкия прогрес: „...открадна... пламъка всемощен - и го подари на смъртните. Пред боговете ще плати греха си той, за да научи как се тачи царска власт и да забрави любовта към хората”. Поставен е хуманният проблем за „любовта към хората”, тревожещ боговете на Олимп. Един от тях - титанът Прометей - изпитва обич към човешкия род. Разколебан е статутът на божественото. „Любовта към хората” е символ на любовта към прогреса на човешкия род. Огънят - „пламъкът всемощен” - е метафоричната, художествена връзка между двете смислови значения на нравствената категория любов - обич и милост към смъртните, и надежда за цивилизация и прогрес. Знакът на божественото, събран в огненото зарево на „пламъка всемощен”, е вече знак на човешкото духовно търсене. Осветен е, пътят на разбиващото се човечество от Промислителя (на старогръцки Прометей означава Промисъл). Той вижда бъдещето на човека, еднакво по сила и мощ с божествения Олимп. Основателна е тревогата на Зевс. Божественият ред в света се променя. Вместо унищожен, човешкият род има оръжие за борба срещу несправедливостта. Огънят - силата на боговете - е негово достояние. Човекът започва да вижда като Промислителя смисъла на своя тленен живот, да се бори и да отстоява своето място в света. Божествена е вече силата на духа. Творчески са „плодовете” на пламъка Прометеев в човешкото съзнание. То е просветлено със знание - божествената искра на хуманното в идеята за прогрес и развитие, която винаги се заплаща със страдание. Любовта към хората е трагична съдба за Прометей. Наказан е от Зевс на вечни мъки, прикован към непристъпната скала на далечна Скития. Любовта към човешкия род се оказва божествено страдание за титана Прометей. Но той го приема, защото е в името на висока хуманна цел - прогресивното развитие на човечеството: „Те бяха със очи, ала не виждаха, с уши, ала не чуваха. И цял живот, подобни на видения, преварваха в мъгла и мрак... за хората измислих най-великата наука за числата, още буквите – все памет и все майка на изкуствата.” В думите на титана прозира не съжаление, а заслужена гордост от хуманния заряд на делата си. неговият дар -огънят божествен - открива нови пътища за развитието на човека. И винаги Прометей дава сила на съзнанието и разума да прозре новото и прогресивното: „Едничък аз измислих платнокрилите блуждаещи в морето бързи кораби. ...А скритите сред земните недра блага за хората - желязо, мед, сребро и злато! Може ли да се похвали друг с това откритие? Не, тъй би сторил само празноглавецът! Та ето всичко, с кратка реч изказано: от Прометей са всичките умения!” Еволюират световете на човешко и божествено. Променя се начинът на мислене на човека, защото е променено отношението на Промислителя (божествения син на Уран и Гея) към земния свят на смъртните. Прометей носи мисълта за промяната и развитието в своето божествено съзнание. Това е доказателственият мотив на Есхил, че божествено красива е идеята за създаване на по-справедлив човешки свят, който включва всяко общество и време. Борбата и страданията за нейното реализиране заслужават високата си нравствена цена. Понякога един човешки живот е недостатъчен, за да стане светът по-щастлив и по-добър. Следващите поколения продължават борбата. Така прогресът и цивилизацията се оказват вечно дирене и вечно страдание. Дълбокият философски смисъл на това художествено послание, оставено за човечеството от Есхил, идва от символиката, която носи образът на Прометей. Той е бог. Не познава смъртта. Наказан от Зевс, ще страда вечно, както е вечен и стремежът към прогрес. Прометей е символ на тези вечни търсения, съпътстващи развитието на всяко човешко поколение в безкрайния и никога неизвървян докрай път на цивилизацията. Божественият промисъл за силата на знанието, дадено от Прометей на смъртните чрез „пламъка всемощен”, променя „божествено” съдбата на човечеството.
Божествено и човешко докосват световете си. Огънят - символ на боговете, но и реална природна стихия - е връзката между тях. Тя е дело на Прометей. Така титанът застава между човешкото и божественото. Това е не само предопределената му по рождение съдба, но и художествена цел на драматургичния замисъл при изграждане образа на Промисли-теля в трагедията „Прикованият Прометей” на Есхил. Той е въплъщение и на идеята за справедливостта. Прометей се бори за нея още в митологичната предистория на драматургичния сюжет на трагедията. В битката за божествения жезъл между Кронос и Зевс участват и титаните, родени от Уран и Гея. Те подкрепят Кронос, но смятат да властват с насилие. Отхвърлят всякаква мисъл за справедливост в божественото управление на Олимп. Това е причината Прометей да застане на страната на Зевс. В него той вижда новия справедлив владетел в света на боговете. Но се оказва излъган в надеждите си. Гръмовержецът Зевс не познава законите на справедливостта. Достига до крайни форми на насилие. Пожелава унищожението на човешкия род: „Щом сяда на престола бащин, почва той да разпределя почетните длъжности сред боговете, да раздава властите. За бедния човешки род ни думица не каза. Щял да го изтреби целия, за да изникне ново поколение. Единствен аз оспорих тези планове. Аз само дръзнах. Аз избавих смъртните”. Основен мотив в избора и действията на Прометей е справедливостта - желанието тя да възтържествува, да стане светът по-справедлив - първо на боговете, а след това и на хората. В името на справедливостта той подкрепя Зевс в битката за властта, но пак в името на справедливостта дръзва да му противостои. Прометей е цялостен и последователен в поведението си. Нравствената му ценностна система не търпи промяна. Остава винаги верен на изградените хуманни принципи за справедливост. Любовта към хората е естествена проява на божествената му нравствена същност, хармонична единствено с идеята за справедливост и щастие както в света на смъртните, така и сред божествените обитатели на Олимп. Отново Прометей застава между човешко и божествено, обречен на страдание:
Затуй стоя превит под тези бедствия, ужасни за страдалеца, за зрителя -покъртващи. Бях милостив към хората - не срещнах милост, а така безжалостно разбит, вися - за Зевс позорно зрелище.
Справедливостта на обществените идеи за управление и прогресивно развитие на човешкия род са художествените послания на Есхил, въплътени в образа на Прометей - символ на вечното страдание и борбата за духовните творчески плодове на цивилизацията. Тя започва с „пламъка всемощен” на прометеевския огън, даден от Промислителя на човечеството.
Универсални по значение, драматургичните идеи на Есхил в трагедията „Прикованият Прометей” носят вечния стремеж към съвършенство и хармонична връзка между човека и света, а в художествен метафоричен план - между човешко и божествено.
