За ученика / Теми литература 9 клас / Есхил - "Прикованият Прометей "
ЕСХИЛ - "ПРИКОВАНИЯТ ПРОМЕТЕЙ"
НА КАКВО СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯ ЧОВЕКОЛЮБЕЦЪТ ПРОМЕТЕЙ
Митът за Прометей, който е в основата на Есхиловата трагедия, е древен. Той е разработван преди Есхил от други елински поети, между които е епикът Хезиод. Есхил не променя структурно пресъздадения от Хезиод конфликт между титана Прометей и бога Зевс. Прометей остава защитник на хората и страда заради това. Но Есхил създава възвишено , трагическо действие от познатата ситуация. За да отговори на вкусовете на публиката от своето време, представена от воините-победители при Маратон и Саламин, Есхил хуманизира мита за Прометей. Превръща героя в човеколюбец, придава му възвишени качества и намира основания за страдание в несправедливите мъки, изтърпени от титана.
В достигналата до нас трагедия на Есхил - „Прикованият Прометей”, която е част от трилогия, Прометей е представен като хуманист, свободолюбец, борещ се срещу тиранията, ненавиждащ несправедливостта, злото, презиращ малодушието, низостта, раболепието. Неговият образ се превръща в символ на милосърдието, творческото начало и прогреса.
Прометей се противопоставя на бога Зевс в неговото решение да унищожи човешкия род и да създаде друг, по-съвършен. Помогнал на Гръмовержеца да свали баща си Кронос от власт, титанът получава за благодарност Зевсовата присъда и жестоко наказа-. ние:
Тогава гледай зрелище:
приятелят на Зевс, установителят на
царската му власт,
когото той премазва с бедствия!
Прометей споделя страданието си с Океан, дошъл да го убеждава да се подчини и примири (309-316 стих).
Човеколюбецът дръзва да защити хората и да им - помогне, открадвайки огъня и научавайки ги на много важни за живота им неща. Прометей нарушава хармонията, реда, установен от Зевс. Наказан за направените благодеяния на хората, титанът съзнателно и доброволно се жертва, без да съжалява за стореното добра. Той въстава срещу неограни-чената власт и тиранията, с които управлява Зевс. Прометей не се съобразява с това, че „нов е властникът”, не се обезкуражава и не отстъпва от своето решение да помогне на смъртните, „Виждайки, че властва жесток, безотговорен цар.” Смел, жертвоготовен и непримирим с неправдите, титанът е готов да изтърпи „дотогава мъките, додето Зевс смири гнева в сърцето си”. Конфликтът между Зевс и Прометей не е изразен пряко. Не се осъществява диалог между двамата герои. Образът на Гръмовержеца, неговите качества и дела са предадени чрез речта на другите герои - Океан, Хермес, Хора на Океанидите. В разговора на титана с боговете Океан и Хермес се открояват неговите нравствени доб-родетели и възгледите му. Той ненавижда не само тираничното и своеволно управление на Зевс, който не зачита помощта и заслугите на Прометей, но въстава и срещу малодушието и раболепието, противопоставя се на примирението и на страха от висшестоящите. Океан съчувства на титана и иска да му помогне, застъпвайки се за него пред Зевс. Но за да е сигурен в успеха на своето начинание, Океан съветва Прометей да признае вината си, да се откаже от хуманното си дело, за да спаси живота си:
Виж кой си, промени си и
характера -
да стане нов, защото нов е
властникът.
... Злочести, чуй ме, остави
гнева и подири избава от бедите си!
Не си смирен и не отстъпваш в бедствие,
та ще добавиш, ново към сегашното.
Такъв, непримирим с човешките беди, с несправедливото управление, непоколебим и неотстъпващ пред трудностите, е Прометей. Самообладанието не го напуска. Не е готов да пожертва своите идеали и стремежите си да върши добрини, за да спаси живота си. Страхът и малодушието са му чужди, а смирението и раболепието не са присъщи на смелата му и свободолюбива личност. Затова съвсем хладнокръвно и съзнателно титанът отпраща Океан и му благодари с ирония, изразяваща подигравката му към подчинението и безпринципността на бога:
Благодаря, навеки съм
признателен.
... Знай, напразен, безполезен е трудът ти, ако си решил
наистина
да се потрудиш,. Стой си, в безопасност си.
Безсмислен труд и празно добродушие!
Иронично-саркастичното отношение на Прометей принуждава Океан да забрави целта на посещението си и да-се оттегли. На покорството, примирението и страха на Океан пред по-силния се противопоставя несломимата воля и гордост на Прометей. За своите добродетели титанът е обречен на вечно страдание, защото е безсмъртен. Но той не съжалява за своето решение да помогне на хората и на обвиненията на дръзкия Хермес отговаря смело: „За твоята робия - запомни добре - не бих отстъпил моите страдания.”
Чувството за гордост и дългът пред хората, породен от милосърдието и човеколюбието на Прометей, му помагат да устои на мъченията. На вестителя на боговете и син на Зевс - Хермес, титанът се противопоставя без страх и колебание. Преките обвинения в раболепие, безпринципност и малодушие към Хермес доказват ненавистта му към тези пороци:
Речта му е тържествена,
изпълнена с надменност - да, слуга на
боговете е! Едва се възцарихте и си
мислите,
че сте в безскръбна крепост!
Изпратен да узнае тайната от Прометей за това. което застрашава властта на Зевс, Хермес се отличава със своята покорност, грубост и самочувствие на властимащ. Но истинска власт Есхил дава на Прометей, защото само той знае, че от брака на царската дъщеря Йо и Зевс ще се роди син, който ще свали баща си от престола. Заплахите и своеволията на Хермес не променят с нищо стоицизма на титана, не нарушават принципите му, не разколебават смелостта му. Титанът обобщава своята ненавист към раболепните, слабоволевите и примирените, служещи безропотно на Зевсовата власт: „Накратко: мразя всички богове, които за доброто - зло ми върнаха. ”
Прометей е изпълнен с презрение към „слугите” на властващия. Той е непоколебим, мрази несправедливите. Неговата сила е в знанието. Затова титанът е категоричен:
Нима не си по-глупав от
дете дори,
като очакваш да ти кажа нещичко ?
Не, с никакви мъчения и
хитрости Зевс няма да се добере до
тайната, дордето не свали от мен
оковите.
Той не се страхува от природните стихии и остава „глух като вълна” на въпросите и заканите на Хермес. Никога не ще загуби смелостта и готовността си за саможертва в името на правдата и прогреса:
Недей помисля нивга, че
треперейки от страх пред Зевс, ще стана
аз жена по дух и че ще моля него,
най-омразния,, като жена с ръце напред
протегнати,
да ми свали оковите! Не, никога!
Противопоставяйки своята горда и величава личност на низшите духом, примиренците, лакеите - Океан и Хермес, Прометей доказва своята ненавист към малодушието, примирението със злото и тиранията.
В „Прикованият Прометей” Есхил разкрива нетърпимостта на човеколюбеца и бореца за прогресивното развитие на човешкия живот към раболепието, горделивостта на слугите, страхливостта, малодушието. Силната воля, непреклонният характер, вярата в правотата на делото, готовността за саможертва, хуманизмът превръщат Прометей в духовен победител над Зевс и го издигат в символ на творческото начало, прогреса и свободата.
