Пейо Тотев Крачолов е роден на 1 януари (стар стил) 1878 г. в Чирпан. В детството си е бил тих, затворен и мълчалив. Дори и най-близките му го определят като „затворен сандък” и „неземен”, но същевременно ученолюбив и жаден за наука. Страни и от съучениците си в училище. Това е период, в който бъдещият революционер и поет трупа впечатления и енергия. Учи отначало в родния си град, а гимназия започва в Пловдив, но след две години е принуден да прекъсне поради липса на средства.
Започва работа като телеграфист в Чирпан през 1893 г. После работи в Стара Загора, Сливен, Стралджа, Анхиало (сега Поморие). Използва свободното си от работа време, за да навакса пропуснатото от училище, да се самообразова и сам да започне да пише и публикува. Първите му материали са публицистични и издават оформена и смело декларирана гражданска позиция – „До ще ден за народна разправа” и статия против Стефан Стамболов, публикувани в пловдивския в. „Борба” през 1894 г. Първото му стихотворение „Напред” е отпечатано година по-късно във в. „Глас македонски”. Както статиите му, и то е патриотичен призив за национално освобождение. Окуражен и поласкан от успеха на тези свои първи произведения, Пейо започва да пише с още по-голямо усърдие. Изключително значение за творческото му развитие има сътрудничеството му в сп. „Мисъл” и вниманието, което му обръщат главният редактор д-р Кръстьо Кръстев и поетът Пенчо Славейков. Там са отпечатани стихотворенията му „На един песимист”, „Син в чужбина” и „Луди млади”. През 1899 г. излиза стихотворението, известно по-късно като „Овчарска песен”. Това е първото стихотворение, което поетът подписва с измисления от Пенчо Славейков псевдоним „Яворов”. От Анхиало Яворов изпраща много свои стихотворения и привлича вниманието и на други критици към творчеството си. Вече всички признават, че се е появил нов блестящ талант в българската литература.
Д-р Кръстев прави постъпки и успява да издейства Яворов да бъде прехвърлен на работа в Главната дирекция на пощите и телеграфите в София през 1900 г. От май следващата година младият поет е завеждащ четвърти телеграфопощенски клон. Идването в София му носи нови контакти с изявени литературни дейци и стимулира творческите му изяви. Става редовен сътрудник на сп. „Мисъл”, сближава се още повече с главния му редактор д-р Кръстьо Кръстев и с Пенчо Славейков, а по-късно става и съредактор на списанието. Там излизат знаменитите му стихове „Градушка” и „Една нощ” (известно в по-късни публикации като „Нощ”).
Излизането от печат на първата му книга „Стихотворения” се превръща в културното събитие на 1901 г. На страниците на сп. „Мисъл”, сп. „Наш живот”, сп. „Общо дело” и др. печата великолепните си стихотворения и поеми „Арменци”, „Калиопа”, „Градушка”, „Нощ”. Преди да издаде първата си стихосбирка „Стихотворения” (1901), Яворов е най-популярният български поет.
Още през 1897 г. се включва във ВМРО, а 1900 г. настоява да бъде изпратен като учител в Македония, но Екзархията му отказва поради липса на място. В самия край на 1901 г. е уволнен от телеграфопощенския клон в София и става главен редактор на независимия македоно-одрински вестник „Дело”. От февруари 1902 до юли 1903 г. с малко прекъсване участва като четник в македонското освободително движение. Преживяванията и стремежите си от това време описва в мемоарната си творба „Хайдушки копнения. Спомени от Македония” (1902–1903), с която продължава традициите на българската революционна и реалистична проза. Сътрудничи на в. „Автономия”, редактор е на в. „Илинден”. От 1904 г. е библиотекар, а от 1905 г. – поддиректор на Народна библиотека. Същевременно е и редактор на сп. „Мисъл” на д-р Кръстьо Кръстев. През 1906–1907 г. е командирован в Нанси за „усъвършенстване по литература”, през 1909 г. посещава Женева, Виена и Париж. Във Франция се запознава с поезията на Бодлер, Верлен и други изтъкнати френски поети, превежда стихове на Метерлинк. От август 1908 до 1913 г. е драматург на Народния театър. В този период отново посещава Париж „за да изучава отблизо театралното дело”. В края на 1910 г. започва работа над трагедията „В полите на Витоша”. През 1911 г. излиза и трагедията „Когато гръм удари”, с която Яворов отново доказва вродения си драматургичен талант. Пише и стихове. През 1910 г. излиза цикълът „Прозрения”. В края на 1910 г. среща Лора Каравелова и след две години се венчават. Два дни след сватбата заминава с чета в Македония. Връща се за около половин година в София и заминава за Кюстендил на фронта. Връща се на 15 юли 1913 г. в София. Една нощ, след семеен скандал, предизвикан от болезнена ревност, Лора се самоубива. Потресен и отчаян, Яворов също стреля в слепоочието си. Не успява да се самоубие, но остава полусляп и напълно сломен психически. Срещу поета започва съдебно разследване. Яворов изживява година на терзание, жестоки оскърбления и безнадежност. На 29 октомври 1914 г. поглъща отрова и се застрелва.
