За ученика / Теми литература 7 клас / Йордан Йовков - „По жицата”
ЙОРДАН ЙОВКОВ - ТВОРЧЕСКИ ПОРТРЕТ
Помагало по литература за изпита след 7. клас (Ангел Малинов)
Големият български писател Йордан Йовков е роден в планинското село Жеравна, а е отрасъл и прекарал най-хубавите си младежки години в Добруджа, където е учителствал. Според изследователя Иван Сарандев емоционалният живот на писателя е символично раздвоен между планината и равнината, които си подават ръка в неговото творчество. Жеравна и Добруджа са главни места на действието във възловите му сборници с разкази “Старопланински легенди” и “Вечери в Антимовския хан”.
Героите на Йовков – добруджанци или планинци – са хора чувствителни, вътрешно вглъбени, но и щедри, способни на неочаквани жестове, изпълнени с усет за красивото и копнеж по възвишеното. И все пак двата сборника представят различни типове човешки характери. “Старопланински легенди” среща читателя с извънмерни герои на драматичния преход от висотата на прекрасното в бездната на трагичното. Шибил, Индже, Пауна, Рада, Йовковите хайдути или Йовковите жени са хора изключителни, хора, каквито не се срещат всеки ден и трудно биха се побрали в рамките на бита. Те са родени от легендата и са обречени да живеят в нея. “Вечери в Антимовския хан” представя друг тип герои – с души, отворени за хоризонта на равнината, широко скроени и деликатни, хора с усет за безкрайния празник на живота и за неговите нюанси в безбройните преливания между синьото и зеленото, цвета на небето и цвета на изкласилите жита и ливади...
Повечето от Йовковите разкази разглеждат темата за малкия човек в голямата вселена на страданието и на надеждата. И в този смисъл разказът “По жицата” е особено представителен. Съпричастието към болката на другия е в центъра на авторовия интерес. За Йовков това съпричастие е част от етичната му мяра за морал и е характерен белег за интереса му към особеното, единичното, неповторимото. Една от героините на писателя, госпожица Елиза Шмид от разказа “Частният учител”, заявява: “Аз сама обичам всичко, което е особено – особени животни, особени хора.” В тази посока трябва да се разбират Йовковият интерес към чудаците и тяхната вътрешна драма, Йовковият стремеж да улови контурите на вечната човешка орис.
Коварната болест изненадва писателя, когато той е в разцвета на творческите си възможности. Но животът му продължава по страниците на неговите книги, които съхраняват по неповторим начин представата му за добродетелите на човека и универсалните му нравствено-етични и психологически критерии за хуманизъм.
