За ученика / Теми литература 7 клас / Христо Ботев - "На прощаване"
ХРИСТО БОТЕВ - ТВОРЧЕСКИ ПОРТРЕТ
Помагало по литература за изпита след 7. клас (Ангел Малинов)
Поезията на Ботев е особен феномен в българската култура. Поетът живее и твори във време, когато създаването на литературната творба е нещо повече от литература – то е висока обществена мисия, то е духовно строителство. Самият Ботев е една комплексна и универсална ренесансова личност. Житейският и творческият му път далеч надхвърлят мащабите на времето, в което живее, и хвърлят духовни мостове към бъдещето. Поет, публицист и революционен деец, гений подобно на своя съвременник Васил Левски, Ботев е българска вселена, български космос.
Изповедната и съдбовна поезия на Христо Ботев продължава и доразвива високо художествената традиция на нашия фолклор. Стихотворенията “Хайдути” и “На прощаване” са пропити изцяло от духа и образната система на народната песен. А подобно твърдение в по-голяма или по-малка степен важи за цялата Ботева поезия. Просто Ботев е първият гений, който се е подписал. Но безименният автор (или автори) на безсмъртната песен за Балканджи Йово е не по-малко гениален. Въпрос на виждане е къде свършва една народностна поетическа традиция и откъде започва една национална литература. Мястото на Ботев обаче е ключово. Творчеството му е вулканично – и по чувства, и по идеи.
Ботев дава своя безценен принос за митологизирането на славния войвода Хаджи Димитър, на Апостола Васил Левски. Нему принадлежи забележителната художествена формула “Тоз, който падне в бой за свобода,/той не умира”. Идеята за безсмъртието на бореца за свобода (“Хаджи Димитър”, “Обесването...”) и идеята за безкористния подвиг в историята (“На прощаване”) са двата най-важни смислови центъра в неговата поезия. По своя характер тя е истински социална. Нейна главна грижа и болка е народът (“Елегия”, “Борба”, “В механата”, “Моята молитва”). Народът – мъченик и страдалец, народът – вчера, днес и утре, ако се позовем на една от проникновените Ботеви статии. Съдбата на народа е съдба и на поета. Няма друг наш творец, който толкова много да е обичал своя народ и същевременно да е изрекъл толкова тежки и укорни думи за него. Само тоя, който силно обича, може да бъде така безпощадно откровен и прям.
Робството на народа и перспективата на бъдещата му свобода вълнуват изключително поета. В техния периметър, в техния смислов контекст се разполага образът на бореца, на хайдутина бунтовник, тръгнал по “страшния, но славен” път на борбата. Идеята за революционния подвиг като изключителен смисъл на битието се свързва органично с мисленето на Ботев и с характера на епохата. А тя събира и противопоставя добро и зло, чест и позор, предателство и героизъм, възвишено и низко. В нейния богат и противоречив свят съжителстват юнаците и малодушните, робите по душа и свободните хора. Затова с особена острота се поставя проблемът за избора на път в живота, на личностна и гражданска позиция.
Единството на думи и дела е основният императив, от който се ръководи Христо Ботев. Геният е убеден, че литературният текст сам по себе си няма особен смисъл, ако не е подкрепен с достоен граждански жест. Неговият съратник и приятел Стефан Стамболов, с когото през 1875 година издава съвместно стихосбирката “Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова”, твърди след Освобождението, че ако Ботев беше оцелял в борбата, би се борил да стане министър-председател като самия него... Подобна версия може да звучи правдоподобно някому, но тя няма нищо общо с легендата за Ботев, с истината за кървавото му сражение на Милин камък и с героичната му гибел на Околчица. Ботев живее във време, което се нуждае от своите герои, от своите митове, и сам той му предоставя достатъчно богат жизнен и творчески материал за това.
От дистанцията на нашето време Ботев изглежда все така уникален и неповторим. Той принадлежи както на българския народ, така и на човечеството. Революционното му дело се мери с критерия на универсалния стремеж към свобода, равноправие и хуманизъм. Творческите му постижения са основополагащи за нашата национална духовност. Ако се изразим метафорично, Ботев заема първото и най-важно място в Менделеевата таблица на българската поезия.
