dimitroff.d@gmail.com

1. Изповедната същност на творбата
а. Качеството “изповедност” е изключително присъщо на лириката. Макар да е черковен термин по своето първоначално значение, пренесено метафорично върху поезията, то е придобило нов смисъл. Поетът се изповядва на читателя така, както вярващият се изповядва на Бога. Оттук идва и алюзията с поетическото изкуство като божествено по произход. Още древните гърци вярват, че не поетът пише, а божеството му диктува.

б. Поезията на Христо Ботев е органично изповедна. Нещо повече – част от творбите му са създадени във формата на послание до близък човек: “Майце си”, “Към брата си”, “До моето първо либе”. Не прави изключение и стихотворението “На прощаване”. Поетът се обръща към своята майка, защото тя е неговата духовна опора. Кръгът на лирическите персонажи се разширява с либето, невръстните братя, бащата, юнаците, тези, дето ще кажат “Нехрани-майка излезе”…

в. Изповедността е заложена още в повода за създаване на творбата. През лятото на 1868 година Ботев се е готвел да замине с четата на Жельо войвода. Така се ражда стихотворението, чието пълно заглавие е “На прощаване в 1868 година”. Идеята е осуетена, но творбата е факт. В литературата често се говори за художествена измислица. При Ботев обаче границата между въображаемото и действителното е доста условна. Единството между думи и дела е повече от реално.
2. Връзката с фолклора

а. Народната песен, и по-точно юнашкият епос, е големият творчески учител на Ботев. Нейното ползотворно влияние може да се открие на различни нива в стихотворението
– на лексикално ниво: в обръщенията “мале”, “майнольо”, “мале – майко юнашка”; в постоянните епитети “левове златни”, “иглянки пушки”, “саби змии”; в риторичните обрати на мисълта и инверсиите, използвани в стихотворението;

– във възприемането на народнопесенните представи за добро и зло, за чест и позор;
– в белия стих, на чиято база е създаден текстът.

б. Смисловото различие на понятията “хайдутин” и “бунтовник”, както и на израза “тиха бяла Дунава”

– понятието “хайдутин” е исторически сложило се, свързано е с нашата злощастна съдба, с петте века на робството и стихийната съпротива срещу поробителя. Понятието “бунтовник” е актуално за Ботевото съвремие. Бунтовниците са съзнателни борци за свобода. Поетът обаче обединява понятията “хайдутин” и “бунтовник” с една добре промислена цел – да внуши идеята за приемственост в революционната борба. Получава се интересна логическа верига: днешните бунтовници са наследници на старите хайдути; невръстните братя ще тръгнат по пътя на батко си; потомците ще доведат до успешен край делото, започнато от съвременниците… Пътят на борбата е не само страшен и славен, но заедно с това е дълъг и труден;

– изразът “тиха бяла Дунава” съдържа устойчиви фолклорни епитети, при това в женски род поради своята архаичност. Българският фолклор и българската литература, свързани с турското робство, раждат два големи топоса – Балкана и Дунава. Балканът е крепостта на духа, мястото за съпротива срещу поробителя, високото пространство, където се проявява по неподражаем начин героичното. Неслучайно юнакът от баладата “Хаджи Димитър” е поставен на най-българското място – “там на Балкана”. Дунавът е водното пространство, ничията земя, елегичната граница между роден дом и тежка чужбина. Вазовите хъшове стоят на брега на Дунава и гледат зелените хълмове на България. Родината е толкова близо и толкова далече… Балканът и Дунавът са критични точки на духа, критични точки и на Ботевата поезия.

3. Обръщението към майката – сюжетоорганизиращо встъпление на поемата

а. Риторичната конструкция “Не плачи, майко, не тъжи…” безспорно е наследена от народното творчество. Борческата воля на героя се стреми да импулсира майката с анафоричната добавка “Но кълни, майко, проклинай…”. Става ясно, че бунтовникът е взел вече своето решение да тръгне по “страшния, но славен” път на борбата. Той се обръща към майката не за съвет, а защото търси разбиране, съпричастие, подкрепа, което обяснява императивната форма на глаголите “не плачи”, “не тъжи”, “кълни”, “проклинай”.

б. Изключително въздействащ в началото е мотивът за първото чедо. От една страна, самият Ботев е първо чедо на своята майка. От друга – така е и в народното мислене. За първо чедо се жали най-много. Силата на Ботев като поет е в умението да улови чувствителните струни на човешката емоционалност и да ги озвучи в драматичната мелодия на борбата.
в. Създава се корелацията роден дом–тежка чужбина, която засилва усещането за болка и носталгия по загубеното отечество. Мотивът за “немилите-недраги” изгнаници ще намери великолепно продължение в едноименната повест на Вазов.

г. Паралелната синтактична конструкция на изразите “черна прокуда” и “тежка чужбина” нагнетява интензивно усещане за непоносимост на робството. Да си скитник по чужда земя, е също толкова неприемливо, колкото и да си роб в своето отечество. При тази ужасяваща историческа действителност за достойния човек има само един-единствен път – борбата за освобождение на родината.

4. Преминаването на Дунава

а. Освен че е държавна граница между Османската империя и Румъния, между поробена България и свободната влашка земя, Дунавът е и вътрешна, метафорична граница в душата на юнака, граница между свободата и робството, между мизерното съществуване на емигранта и опасния път на борбата. Затова нейното преминаване е саможертвен акт, жест на висока революционна активност.

б. Мисълта за смъртта проблясва за първи път тук, в стиха “аз може млад да загина”, повторен в края на творбата. Трагичното предчувствие за възможната гибел е основен мотив в стихотворението. Понятието “трагизъм” се нуждае от разяснение. То обозначава смъртта на положителния герой в името на някакъв значим обществен идеал, какъвто в случая е освобождението на родината. Според древногръцкия философ Аристотел “Трагичното – това е гибелта на прекрасното”. Трагичната смърт не може да бъде случайна – тя е винаги закономерна. Иначе казано, тя е предизвестена смърт.

5. Образът на родината в стихотворението

а. Родината е представена изцяло като духовно понятие чрез
– синекдохата “бащино ми огнище”;
– метонимичната визия за детството – “там, дето аз съм пораснал/и първо мляко засукал”;
– мисълта за либето и неговата хубост, онагледена с два художествени детайла – черните му очи и тихата му усмивка;
– мисълта за бащата и братята, които “черни чернеят” за юнака – етимологична фигура, разкриваща по образно-емоционален начин робството.

б. За сравнение родината в стихотворението “Хайдути” е разкрита като географско понятие. Там песента за Чавдар войвода се носи от Странджа до Пирин, от Цариграда до Сръбско, от Бяло море до Дунав, по румелийски полета… Това е другата възрожденска визия за отечеството с традиционните є географски и исторически опори на мисленето.

6. Причините за избрания път
По принцип те са много, но три от тях заслужават особено внимание:

а. “Турската черна прокуда”.

б. “Прогледналото” сърце на героя, което “не трае/да гледа турчин, че бесней” над бащино му огнище.

в. Юнашката чест, а тя е особена – според Ботевото мислене, ако пак се позовем на “Хайдути”, юнакът тегло не търпи и въздава всекиму заслуженото – “доброму добро да прави,/лошия с ножа по глава”.

7. Картината на вероятната гибел

а. Тя е поставена на първо място, защото смъртта е естествената спътница на бунтовника. Ботев променя фолклорния девиз “Свобода или смърт” с неговата алтернативна противопоставителност между свободата и смъртта в “Свобода и смърт юнашка” с разбирането, че смъртта на бореца е необходимо условие по пътя към свободата. Активното влечение към смъртта е мотив, характерен за цялата ни революционна поезия. Неговото начало поставят бунтовните стихове на Ботев.

б. Основните чувства в стихотворението са любовта и омразата
– любов към близките, към отечеството, към свободата;
– омраза към тиранина, към робството, към тези, дето ще кажат “Нехрани-майка излезе”;
– омразата дава сили, а любовта – смисъл и цел на борбата.

в. Основните цветове са черното и бялото

– черно е турското робство, черни са очите на либето, но са красиви, черна е земята, защото е попила спомена за загиналите народни синове, метафорично черна е кръвта на юнака, защото се асоциира със смъртта;
– бял е Дунавът, бяло е месото на бунтовника по скали и по орляци, бял кахър ще бъдат грижите на майката от черната неблагодарност на тези, дето ще кажат “Нехрани-майка излезе”.

г. Метафората “куршум пропей над село” внушава идеята за бунта като песен и революцията като празник. Сабята, пушката и куршумът са неизменните атрибути на бунтовника. Той завещава на своите братя “дето срещнат душманин,/със куршум да го поздравят,/а пък със сабя помилват…”. Пред самия себе си той се врича: “Пък… каквото сабя покаже…” В баладата “Хаджи Димитър” юнакът лежи между пушката и сабята: “На една страна захвърлил пушка,/на друга – сабля, на две строшена…”.

д.  Какви хора са тези, дето ще кажат “Нехрани-майка излезе”?
Безспорно те са роби по душа. За разлика от тях бунтовникът е вътрешно свободен. В поезията на Ботев понятието “свобода” има две значения: свобода на човешкия дух и свобода на отечеството. Първото е привилегия на малцина, сред които е и бунтовникът. Второто е далечна, но напълно постижима цел. Пътят от робството към свободата минава през отхвърлянето на робския страх.

е. Поетиката на творбата е невероятно контрастна. Изключително характерни за Ботевото мислене, за Ботевата чувствителност, контрастите са най-разнообразни:
– между любовта и омразата (психологически, емоционален контраст);
– между черното и бялото (естетически контраст);
– между картината на вероятната гибел и картината на победното завръщане (екзистенциален, съдбоносен за бореца контраст);
– между свободата и смъртта (нравствен контраст);
– между физическата смърт и духовното безсмъртие (философски контраст);
– между страшното и славното по пътя на борбата;
– между тъжната майка и веселото хоро… и много, много други.

ж. Един от основните мотиви в стихотворението е заветът към невръстните братя “силно да любят и мразат”. Идеята за приемственост в революционната борба изисква последователно отстояване на жизнената позиция и на идеалите, съзнателно и трайно утвърждаване във времето на нравствения кодекс на бунта.

з. Едно от най-съкровените желания на бунтовника е подвигът му да бъде огласен. Няма по-велико щастие от възможността да представиш личния си пример на съвременниците и потомците, нито и по-печална алтернатива от забравата… Хората ще научат за делата на революционера по два пътя – чрез разказа на майката пред невръстните братя и чрез юнашката песен.
и. Поразяваща е скръбта на майката и на либето на фона на веселото хоро. Въздишката на две мили сърца и двете горещи сълзи обаче няма да отидат напразно. Един ден хората ще знаят на каква цена е постигната свободата и ще я тачат и пазят свято.
8. Картината на победното завръщане

а. Тя е оставена на втори план и на нея са посветени двойно по-малко стихове. Противопоставителният съюз “ако”, с който започва, подсказва цялата условност на преживяването.

б. Радостта от сполуката на делото е изразена чрез
– анафората “жив и здрав”;
– напетия външен вид на юнаците, облечени в дрехи войнишки, с иглянки пушки на рамо и със саби змии на кръста;
– типично българските бръшлян и здравец, които създават патриотичната атмосфера;
– възклицанията “О, тогаз, майко юнашка! О, либе мило, хубаво!”.

в. В устата на майката поетът влага заветните думи “Свобода и смърт юнашка!”. Този девиз, наследен от фолклора и роден в мрачните векове на робството, придобива изключително значение в настоящия исторически момент. Той е най-важната емоционална и идейна поанта на творбата.
9. Повторното прощаване с майката и либето

а. Става пределно ясно, че пътят на борбата не завършва с победното завръщане на село. Пътят на борбата минава през множество перипетии, преди да бъде достигната крайната цел.

б. Кървавата ръка на юнака обозначава саможертвата, цената, с която се плаща подвигът.

в. Разтуптяното му сърце говори за вълнението, което го обзема при досега с любимата и с неизвестното, към което тръгва.

г. Плачът и сълзите на либето дават израз на болката му.

д. Изразът “не ме забравяй” подчертава важността на личния пример. Стремежът към слава не е егоистично чувство, още повече че бунтовникът не я желае самоцелно, заради самия себе си. Според испанския философ Мигел де Унамуно стремежът към слава е в основата на всички велики дела. Отказът от всичко материално е пряко свързан с идеята за духовно безсмъртие.

10. Финалът на стихотворението

а.  Какво внушава стихът “пътят е страшен, но славен”?
– страшен, защото бунтовникът има ясното съзнание за риска, който поема. Той добре осъзнава възможните последствия, но намира вътрешни сили да преодолее обяснимото за всеки човек колебание пред лицето на смъртта. Това не е сляпото безстрашие на фанатика, а добре обмислената саможертва на човека, посветил живота си на възвишения идеал за свобода;
– славен, защото всеки, който загине за свободата на отечеството, остава безсмъртен в паметта на своя народ;
– противопоставителният съюз “но” не противопоставя, а напротив – обединява страшното и славното по пътя на борбата, така както се обединяват свободата и смъртта в стиха “свобода и смърт юнашка”.

б.  Какво внушава стихът “аз може млад да загина”?
Навежда читателя на драматичния контраст между младостта на юнака и ненавременната му гибел, между живота и смъртта. Драматизмът е заложен в основата на всички преживявания на лирическия герой в стихотворението “На прощаване”. Драматизмът означава сблъсък на противоположни чувства в душата на един герой; драматизмът може да е и в сблъсъка между враждуващи сили, от чийто изход зависи съдбата на нещо важно.

в.  Какво внушава стихът “стига ми тая награда”?
Той се е превърнал в емблема на българското революционно мислене. Свързан е с идеята за безкористния подвиг в историята, за отказа от всичко материално и за пълното посвещаване на идеала, за величието и високите духовни пространства на саможертвата.

г. До забележителните нравствени понятия “правда” и “свобода” поетът войвода поставя обикновената дума “сиромах”. Стремежът не е да се принизи смисълът на подвига, а само да се очовечи, да се преведе на език, достъпен за всеки човек, комуто са мили отечеството и свободата. Така идеята за приемственост в революционната борба намира своята естествена поанта.

•  

•  

• 	ГЛАСУВАЙ ЗА НАС	543210
  	Copyright © 2008 My School BEL - "Dimitroff & Son Company"