Реалист с многостранен поглед към живота, Елин Пелин сякаш пише своите малки разкази в съответствие с героите си - малките и незабележими хора от народа. Но в неговите малки разкази, посветени на тези дребни и неизвестни хора, преливат всички цветове на човешките чувства, бушуват страсти, които ни напомнят неспирното движение на вълните в морската шир. Това са мигове от вълненията на необятната народна душа, която и чрез тези мигове, въплътени в съдбата на отделния човек, не престава да ни внушава своето богатство и величие.
Но в тези, сякаш с нищо незабележими личности, Елин Пелин вижда най-големите добродетели, които може да има човек. На първо място трудолюбието. С него се започва изграждането на българския национален характер. Това е може би най- типичната черта у българския селянин и Елин Пелин, сам роден и израсъл на село, рисува картините на тежък труд като истински живописец. Описанието на трудовия процес при него се отличава значително от това на други писатели. Хлябът за българина е нещо свещено. Свещено е и полето, защото там се ражда хлябът. Природата често подлага труда и самия живот на човека на изпитания: „Слънцето се е спряло огнено и немилостиво в небесата, но жарките му лъчи не пъдят от полето работливите селяци”.
Неуморно жънат те и трупат златни снопи – „Пот се сипе от челата им, душата без сила остава, няма почивка. Узрялото жито не чака.”
На фона на тази най-ценна българска черта Елин Пелин показал другите, които дооформят националния облик на българина с неговото жизнелюбие и одухотвореност. Съвсем не е случайно , че на фона на усилния труд ,свързан с прибирането на реколтата, Елин Пелин разкрива любовта между Пенка и Никола. Тези млади хора чрез песента изливат своя копнеж за взаимно щастие.
Песента бавно и красиво се лее над „равното софийско поле”. Хармония от чувства, събрала в себе си радостта от труда, мъката на бедняка, ужаса и горестта на хората. Пеят бедни и щастливи, пеят измъчени и весели, пеят хора, видели и трудното, и красивото на живота. Независимо от всичко , в радост и мъка, песента е с тях. Носи се над необятната, огряна от слънцето земя и стига до нас – нежна, тайнствена и желана, възхвала на доброто, на радостта или отражение на човешката мъка. Онеправдани, бедни, страдащи са нейните създатели, но всички те са съхранили в себе си едно светло кътче непокътнато, неподвластно на унищожението. Доброта, любов и благородство – ето тяхното завещание.
Но изведнъж песента секва, всичко притихва, идва момчето с черната вест – „Пенка примряла от жега”. В душата на Никола радостта и щастието чезнат. Чрез кратките възклицателни изречения Елин Пелин ясно и точно описва напрежението и ужаса от смъртта: „Пак жертва!”
Вървейки до нивата на Пенка, Никола тайно се надява, това, което казват, да е лъжа. Всичко пред погледа му чернее. Мъка изпълва душата му. Всички се затичват - „плахи и тъжни” - след Никола. Скръбта е голяма. Но новината не е лъжа - „край златен сноп бе паднала възнак, като с куршум ударена, Пенка - селско дете обичливо”. Отново красива, млада и нежна, Пенка е пред нас, но вече мъртва. Тя, която допреди малко, със своите закачливи песни, ободрява всички и радва сърцето на Никола, сега лежи, все така чиста, он безжизнена на земята. Сега вече всичко е тъмно и мрачно пред очите на влюбения момък, пълни със сълзи:
- Пенке, моя радост, моя песен!
Гласът му се сподави в ридания.
Като камък в сърцето на Никола остава тази мъка, тази загуба, на едно красиво девойче, заради което „на другия ден из нивите се не мяркаха работници”. Но слънцето сега не грее приветливо, а пече „жестоко и силно”. С тези силни думи Елин Пелин изразява ненавистта и омразата си към стихията на природата – горещото време - която не пощадява никого, дори и обичната на всички Пенка.
В суровото изображение на селото Елин Пелин показа разрушителните сили на страданието. Но той внушава едновременно с това колко големи са нравствените и духовни сили на човека, който и при най- грозните беди, и при най-отмъстителните пориви на гнева държи широко отворено сърцето си за радостта. В труда и в неговата животворяща сила Елин Пелин разкрива вечните извори на младостта, любовта и благородството на духа.
