За ученика / Теми литература 7 клас / Алеко Константинов - "Бай Ганьо"
АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ - ТВОРЧЕСКИ ПОРТРЕТ
Помагало по литература за изпита след 7. клас (Ангел Малинов)
Един писател, морален коректив на своето време, творец с ярка гражданска позиция, получил за прозвище малкото си име, както и нарицателното Щастливец – такъв е авторът на знаменития сборник “Бай Ганьо” и на не по-малко популярния пътепис “До Чикаго и назад”. Алеко Константинов е едновременно автор и герой на своето творчество. Той съчинява, но и участва като антипод на изобразеното, той “влиза” в произведението и същевременно се дистанцира от сполучливо пресъздадения социален тип. Алеко съчетава писателската дарба и моралистичната критика към обществото. Той е явление, оставило трайна диря в българската духовност. Какво знаем за него, за живота и съдбата му на творец и личност?
Знаем, че е роден в Свищов през 1863 година, в семейството на видния чорбаджия Иваница Хаджиконстантинов, в чийто дом по време на Освободителната война отсяда самият руски император Александър II – едно голямо признание, едно доказателство за неслучайния произход на бъдещия писател.
Знаем също, че има престижно за времето си образование – завършил е прочутата Априловска гимназия в Габрово (първото светско училище у нас през Възраждането) и право в Одеса. Когато се завръща в България, участва като доброволец в сръбско-българската война, а като адвокат на свободна практика не взема пари от бедните си клиенти... Уволняван от държавна служба поради това, че е отказвал да изпълнява политически поръчки.
Широко известно е, че е любител на природата и е основател на организирания туризъм у нас, извел триста души на Черни връх и създал дългогодишна традиция. Алеко е душата на кръга “Весела България”, чиито членовете му помагат с пари да посети изложението в Чикаго и му възлагат да опише впечатленията си. Така се ражда пътеписът “До Чикаго и назад”.
Популярен е и фактът, че Алеко има трагичен жизнен път, че за пет години (периода 1885–1890) загубва всичките си близки, че обеднява чувствително независимо от чорбаджийския си произход и от доходната си професия, но никога не изгубва присъствието на духа и вродения си оптимизъм, нито пък своя идеализъм, откроил се високо над байганьовската епоха.
Алеко Константинов е застрелян от засада на 11 май 1897 година, когато пътува с файтон заедно със своя приятел адвоката Михаил Такев от Асеновград за Пещера. Убийството е случайно, защото целта е бил Алековият спътник, а убиецът е заинтересувана страна по едно дело. Въпреки това цяла България възприема смъртта на писателя като закономерна, а художникът Илия Бешков създава карикатурата “Бай Ганьо убива автора си”, в която влага определена символика.
Двете му главни произведения – “До Чикаго и назад” и “Бай Ганьо” – са изключително актуални в първото следосвобожденско десетилетие, когато българинът опознава себе си и търси своето място в цивилизования свят. Българинът и светът – това е основният проблем, основният конфликт в тях. Двете творби представят по различен начин темата за пътуващия човек.
Всъщност Алековият Бай Ганьо е единственият български литературен герой, който напуска рамките на произведението и започва самостоятелен живот в съзнанието на народа – образът се фолклоризира, видоизменя се, попада в различни исторически ситуации и... оцелява до ден днешен. За героя знаят и онези, които не са чели произведението на писателя.
Оказва се, че героят далеч надживява – и продължава да го прави! – своя автор в една литература, пълна с автори, които надживяват своите герои. Но да си автор или герой в България, особено в първите десетилетия след Освобождението, е еднакво трудно и еднакво опасно... Животът и творчеството на Алеко Константинов категорично доказват това твърдение.
