"ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА"

За ученика / Теми литература 12 клас / Христо Смирненски

ХРИСТО СМИРНЕНСКИ

Здравко Чолаков

В "Приказка за стълбата" градираното внушение на мотива за човешкото предателство спрямо нравствените устои на личността е най-важната авторова задача. Благодарение на нейното блестящо решение читателят получава такова плътно усещане за "спечеления" от дявола "облог" и за моралната деградация на човека. Тази творба на Смирненски е урок по строго премислена и функционална организация на "материала"; това е произведение с една от най-симетричните композиции в българската литература. Затуй и "стъпалата" към падението са така ефектно осезаеми.

В "Приказка за стълбата" като във фокус е събрано всичко най-характерно за сатирика Смирненски, за което вече доста нашироко стана дума: фейлетонистът-белетрист, "актьорът"-драматург, великолепният пародист... Неслучайно отправих реплика спрямо съставителите на цитираните събрани съчинения на автора и специално към том втори, в който е произведението и съответно обяснителните бележки към него. Тази творба не е просто "фейлетон", както я определят. Тя е и фейлетон, и притча, и пиеса - всичко в едно. Но все пак, ако е въпрос за превес на компонент, който несъмнено (и нормално е) се възприема на първо място, мисля, че ще бъдем по-близо до адекватната жанрова характеристика, ако определим произведението като пиеса-спектакъл. Вече много пъти, по "обективни причини", разбира се, самите текстове ни подканяха към такъв тип констатации. (Подчертавахме това тъй богато нюансирано присъствие на "актьора" Смирненски, на великолепното му умение неизтощимо да се превъплъщава в най-различни "роли". В този смисъл отбелязахме, че и някои фейлетони той "решава" като пиеси - "Камък падна от небето", "Страхливите мускетари или бай Янковият щаб и обединението". Актьорът, режисьорът - майстор на мизансцена, са вездесъщи в творчеството на Смирненски. Ще видим тоя "момент" и в революционната му поезия и особено в прозата му. А "Приказка за стълбата" е върховното постижение на "актьорското" и "режисьорското" умение у автора.) Не е случаен фактът, че когато е идвало ред да се поставят на сцена произведения на Смирненски, редом с "Йохан", което е най-"актьорската" му поетична творба, "Приказка за стълбата" присъства задължително и е на водещо място в репертоара. В този смисъл спектакълът на Сатиричния театър "Приказка за стълбата" е много показателен за неизтощимите възможности за сценична интерпретация, които дава творчеството на пролетарския бард. Наистина трябва да си лишен от елементарен усет за спектакъл, за сцена изобщо, за да не усетиш как чудодейно, като актьорска игра-дует, протича този "облог" между дявола-изкусител и мнимо неподкупния борец за правда и нравственост!... С тази отчетливо възходяща градация на порока, на конформистичната съблазън Смирненски е "заковал" за вечни времена в литературата ни образа-символ на приспособленеца, кариериста, продукт на буржоазното общество. Но в същото време авторът ни внушава, че това са, уви, и неизменни спътници на лабилната спрямо нравствената самодисциплина човешка природа. Както "На гости у дявола" губи много от идейно-естетическата си пълноценност, ако го тълкуваме единствено по линията на прекия социално-политически детерминизъм, така и "Приказка за стълбата" наред с пряката изобличителна сила носи сатира на общочовешката склонност към компромис с нравствените принципи на съвестта. Тази идейно-естетическа многозначност на двата сатирични шедьовъра на Смирненски е резултат от уникалния усет на автора за мащабна гротескова интерпретация на мотива. В това отношение той има за съперник само "Бай Ганьо" - книга, която представя най-голямото сатирично обобщение в българската литература и е изобщо сред най-оригиналните гротески на негативното в народопсихоложки и общочовешки план в европейската изящна словесност...

С "Приказка за стълбата" прозата на Смирненски има някои преки кореспонденции с днешната ни белетристика и в структурно-композиционен аспект. Мисълта ми е за добилата вече широка популярност до степен на мода (както впрочем обикновено става изобщо в изкуството травестия на митологичното в редица произведения на днешната ни проза. Такива явления ние бързаме да наричаме модерни със самочувствието на откриватели, а често забравяме за делата на предходниците. В този смисъл Смирненски е и "модерен" пример за съвременната наша белетристика и литература изобщо тъкмо като оригинален стилизатор на митологично-притчовото и в поезията, и в прозата си. Смирненски даде поначало модела за "извличане" на максимален идейно-естетически ефект от приказното - неслучайно прозата му създава тъй нюансирано усещане за карнавал, за игра, което е жанрово първоизискване за приказката и на което тя дължи забавността си. Смирненски държи - и още в самото заглавие - да ни покаже, че ще ни води из любопитните лабиринти на приказното. Да си спомним "Карнавална приказка", "Приказка", "Приказка за стълбата"... Тук могат да се добавят и още редица заглавия на произведения, в които приказното, а много често и пародията на библейско-митологичното ("Страшният съд", "Задгробен фейлетон") са водещи начала в замисъла на цялата творба.

Но Смирненски - и с "На гости у дявола", и с "Приказка за стълбата" - представя непреходен пример за съвременната ни сатира в аспекта на оригиналното идейно-естетическо обобщение. Само по този път идват вечните стойности в изкуството.

ГЛАСУВАЙ ЗА НАС