Както е при символизма, и при Смирненски символът, свързан с революционния акт, е израз на неизразимото, на неясното, на смътно доловимото. Революцията в Русия, бунтът на спартакистите в Германия и пр., като актове, опитващи да променят социално-икономическата система, са известни на поета само от вестникарските статии и партийните бюлетини - жанрове, безспорно риторични и патетични. Т.е. за него тези актове са отдалечени до невидимост, идеално дистанцирани, за да могат лесно да определят оптиката му към тях. Озарени от социалния идеал, патетизирани, те добиват високо идеологическо значение, поради което най-адекватният им израз е едромащабният символ, намерен в исторически и митологични епизоди с върхово значение в съответния контекст. За да се превърнат в действен идеал обещаните и мечтани "вечна обич, вечна правда на света", нужно е да бъдат постигнати по величав начин във величава, епохална по своите размери битка. А такава битка изисква и колосален противник. Ето как неяснотата и амбициозната мащабност на идеала градят от само себе си една митологична картина, разгръщаща се от произведение в произведение, повтаряща свои фрагменти, които преливат от едно стихотворение в друго, съдържаща само титанични и хиперболизирани образи.
Поетическото отразяване на съществуващия свят ("старият" свят) само по себе си, а не като звено от революционната картина, не се нуждае от подобно символизиране - поради което и патосът на творбите от "Зимни вечери" например не изисква подплата с такива мащаби, смътна символика и абстрактна риторика. Само като противостояние на пролетарската пролет, на бленувания земен рай, се налага той да бъде представен подобаващо мащабно. Т.е. грандиозното добро може да се самодокаже единствено чрез победата над грандиозно зло, а не над някакви дребновати в конкретността си злини.
Най-мащабната картина на голямата битка Смирненски дава в стихотворението "Бунта на Везувий". Ала алегоричният разказ за изригващия вулкан е на свой ред интерпретиран мит - библейският мит за изливането на божия гняв върху безпътните жители на Содом и Гомор. Не бих искала да настоявам, че младият поет е познавал детайлно Библията; по-скоро бих казала, че този мит е просто добре известен и активно битуващ в християнското съзнание, още повече, че смислово се свързва и с картините от Апокалипсиса. Ала очевидно митът е благодатен за преразказване и за извличане на символи и Смирненски нееднократно го цитира и използва още в ред стихотворения от "Да бъде ден!" (индиректно в "Пролетарий", "Братчетата на Гаврош", "Бурята в Берлин", но и директно - в "Червения смях" и "Синодални копнежи", например). От него са извлечени образите на безпътния и разблуден свят и на огненото божие възмездие чрез изливане на сяра и огън над него. Тези два съчленяващи мита момента - грехът (безбожието, беззаконието) и възмездието, са основополагащи за поетическата символна интерпретация на Смирненски на основанията и същността на революционния акт. При това митът се преразказва, като субектът на наказанието - Господ, е подменен - не само в "Бунта на Везувий", но и в почти всички творби, в които революцията е представена чрез производните символи огън, пожар, лава, огнен дъжд и пр., след които остават руините на тъмни крепости, потънали в дим:
...лавата лее се, жежка, бурлива
в черен дим и съсипни.
..................................................
земята ще ври, ще гори
в огньове, огньове, огньове...
..............................................
Блесне, стихне, сетне светне
в пламъците многоцветни
и развее, разпилее пара, пепел, гръм и дим...
Картината в библейския текст от Битие (19) е по-малко пищна, но неотличима не само по смисъл, но и дословно: "Тогава Господ изля върху Содом и Гомора като дъжд жупел и огън..." (19, 24), после Авраам видял, че там само дим се издига над земята (19, 28). И още - в "Откровение на св. Йоана Богослова" - "…главите на конете бяха като глави на лъвове, и от устата им излизаше огън, дим и жупел" (9, 17). И тъй като символът е конкретен, видно е, че ролята на Бога-възмездител е дадена на пролетариата, а заедно с ролята са му присъдени и свещените и законови измерения на възмездието ("Ний", "Бурята в Берлин", "Три години", "Утрешния ден" и др.).
Преразказването на мита за Содом и Гомор препраща както автора, така и читателя и към един съпътстващ библейски образ, отнасящ се към езическите времена - на Златний бог, когото Смирненски не назовава по име (Вазов го назовава преди него, но в друг контекст), изискващ почитане на кумири и човешки жертвоприношения - напълно конкретен, макар и обемен символ - както в революционните ("Да бъде ден!", "Пролетта на робите", "Три години"), така и в социалните стихотворения, в които имплицитно се съдържа.
© Пенка Ватова
=============================
© Литературен форум; брой 28, 24.09.2002
