За ученика / Теми литература 11 клас / Захари Стоянов
ЗАХАРИ СТОЯНОВ - "ЗАПИСКИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ВЪСТАНИЯ"
РОЛЯТА НА ПРИРОДАТА И ПРИРОДНИТЕ ЯВЛЕНИЯ
В „ЗАПИСКИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ВЪСТАНИЯ”
В повествованието на „Записки по българските въстания” описанията на природата и природните явления заемат особено място. Те са неотделими от пресъздаваните случки и събития, от преживяванията на героите.
Докато се проследява подготовката и избухването на въстанието, изображението на природата остава на втори план. Представя се под формата на лаконични описания, които служат повече като фон на събитията. Това се отнася за целия първи том и за началните глави на втория - „Въстанието в 1876 година”, „Четата на Бенковски по селата”, „Осветяване на Панагюрското знаме”. Като че ли творецът, увлечен от динамичното, наситено със събития и факта повествование, не обръща внимание на природните красоти, няма време да „гъделичка лай-лай кучката”. Пейзажните фрагменти зачестяват в „Четата на Бенковски в Петрич, Еледжик, Сестрино и Белово” и „Потъпкване на въстанието”.
Независимо от това, описания на природни картини съпътстват всички по-важни сюжетни моменти. Преместването на апостолите в къщата на бай Иван Тотюв по време на трескавата подготовка на въстанието преминава в запомняща се картина на последната спокойна вечер за панагюрци преди „кървавата тракийска драма”.
„Небето беше ясно, милиони звездици красяха неговия свод, които трепереха пред простото око, като че ли угасваха и пак се запалваха, прохладен Ветрец вееше откъм побелелите върхове на Рила и сладко-сладко приспиваше жителите на Панагюрище, които кой знае дали сънуваха, че на другия ден ще се почне кървавата тракийска драма, че тая нощ е последната вече от техния мирен и апатичен живот.” (с. 334-335)
Тя съдейства за засилване на контраста между предишния „мирен и апатичен живот”» предстоящите дни на борба и в случая има ефект на „затишие пред буря”. За това особено допринасят езиковите средства - умалителните форми „звездици и ветрец”, характеризирането на нощта чрез две прилагателни в ролята на художествени определения, антонимните глаголи „угасваха и се запалваха” и др.
Природни картини са вплетени и в изображението на потушеното въстание. За илюстрация е подбран момент, в който е разкрита трагедията на панагюрци, за да се съпостави с предишната картина:
„Нощ бе мрачна и мъчителна. Но обикновено, студеният балкански ветрец не закъсня да повее откъм долината на бистрата Тополница, Люлееше той зелените букови листи, покланяше му се високата папрат и сърбица като на нощен бог, но никоя жива душа не беше в състояние да се развесели от неговите пролетни приятности. Така отвратителен той бе станал по тая причина, защото ни донасяше на планинските върхове миризмата на разлагащите се вече трупове по долината на Панагюрище. Заедно с това той ни донасяше от време на време пресипналите гласове на умиращите деца в гората Разлатица или пък грубия глас на турската стража. А Панагюрище следваше да гори като запалена борика...” (445).
И в двата откъса е описана нощна картина, дори изграждащите детайли в основата си са едни и същи. Но докато в първия случай нощта е окачествена като хубава, във втория тя е вече мрачна и мъчителна; ветрецът, който „приспива сладко-сладко панагюр-ци”, от прохладен става студен и отвратителен, макар че пак люлее зелените букови листи. Причината е новата му „роля” - „донасяше миризмата на разлагащите се вече трупове”, „пресипналите гласове на умиращите деца”.
Природни описания има и в главите „По Стара планина”, „Убийството на войводата Бенковски” и „До троянските колиби”. От момента на изтеглянето в Стара планина към враговете на четниците се прибавя още един - дивата балканска природа, която за тях се оказва толкова жестока, колкото и турците. И тъй като представените в тези глави събития стават в Стара планина, обрисовката е и естествена, и оправдана. От друга страна, творецът, дори и в окаяното положение, в което се намира, не може да остане равнодушен към величието на Балкана. Съпоставянето на всички моменти, в които той е показан, свидетелства, че не е пропусната нито една негова страна - Балканът е изобразен и в ранно утро, и по залез слънце, в хубаво и лошо време, като „кътче от рая” като „немилостивата Стара планина”.
Основни средства в описанията на пейзажа са съществителните и прилагателните имена, причастията и глаголите, които привличат и други - художествени наречия, сравнения. Понякога обрисовката е кратка, набляга се върху конкретен детайл с пряко отношение към съдържателния момент: „...наникъде не можали да намерят сгодно място, за да излезем от непроходимото усое, навсякъде било стръмни урви и задръстени долове”, (с. 445). „Уморените момчета... бяха се изтъркаляли Върху зеления здравец и сладко-сладко гълтаха неговото росясало благоухание” (453).
В „Записките” различните определения, чрез които се характеризира Стара планина, са в своеобразна градация, съответстваща на промените в ав-торовото отношение към нея - отначало е „поетическата”и „славната” Стара планина, когато четниците потърсват закрила в нея като „по-баснословна”, а след преживените премеждия е представена като „страшна”, „немилостива”, защото „Кой как стъпи в благословения Балкан, не се върна вече назад” (411).
В потока на повествованието планинската природа е показана по детайли - върхове, урви, долини, гори, реки... Разнообразието при описанията с~е постига чрез употребата на множество прилагателни - БЕЗДЪННА долина, РАВНА гора, ШУМЛИВА река, ГОРДЕЛИВ връх и др., които са основно характеризиращо средство. Наред с тях писателят си служи и с някои изобразителни средства, на първо място -метафората: „ С падането си той изпотрошил где що му е попаднало: корените му... се изтръгнали от земята и заграбили пръстта... заедно с тежки камъци и други по-малки дървенца, които също така пострадали според СТРАШНИЯ ГИГАНТ” (454).
Особено разточителен е Захари Стоянов при изобразяването на планинските букове, като използва разнообразни прилагателни, причастия и сравнения - ВИСОКИ, КИЧЕСТИ, КЛОНЕСТИ, ДОПОТОПНИ, БЕЛОКОЖИ, БЕЛИ И ПРАВИ, ГЪСТИ, НАТЪРКАПЯНИ, КОЛОСАЛНИ, С ВИСОКИ ДО ОБЛАЦИТЕ ВЪРХОВЕ и др.
Рядко в описанията на планинския пейзаж участват и други дървета, но и тогава писателят постига пластичност в изображението: „Но измина се вече тежката и студена зима, подаде се минзухарът, а после него и бялото кокиче... дряновите дървета, ...отвориха своите тьмножълти цветове; другите дървета като: чепарастият габър, напуканият цер, брат му храстът, лъскавият гурун и пъстрият осен едвам що бяха си издали листовете като миши уши.” (с. 60) Подобна пролетна картина е обрисувана в главата „Агитацията в четвърти окръг”, но тя е по-обобщена, природата е показана в разстояние на няколко месеца и детайлирането е осъществено така, че читателят въз основа на общото да си изгради представа за конкретното: „Пролетта през 1876 година ще остане забележителна не само в отношение на въстанието и кървавите сцени, но и в своята естествена оригиналност. Чудна беше наистина тая пролет! В началото на месец февруари жълтият минзухар и гиздавото бяло кокиче прецъфтяваха вече и работниците оряха по бели ръкави; около Св. четиридесет мъченици припеците миришеха на млада зеленина, нивите се бяха покрили с клас, листето на гората надминуваха величината на едно мише ухо, птиченцата следваха своя концерт, слънцето припичаше като по Гергьовден, всичко заспало се пробудило, а юнаците се радваха... А на 8 май същата тая година снегът бе до колене, дърветата хванаха два пръста лед.” (с. 228) Тази картина е показателна за авторовото умение в изобразяването на природата. Без да е подробна, тя включва всички елементи на пролетната природа — припеци, ниви, листето на гората, птиците, слънцето. Дори самото изобразяване показва, че тръгвайки от конкретното - жълтият минзухар и гиздавото бяло кокиче, авторът постепенно разширява обхвата, за да стигне до обобщението „всичко заспало се пробудило, а юнаците се радваха... „Особено ефектен е рязко контрастиращият финал, който предизвиква първия коментар относно ролята на природните явления за подготовката и хода на въстанието.
Характерно за природните картини в „Записките” е не само посочването на отделните им детайли, но и представянето им чрез произтичащите от тях действия: „...белите и прави букове, да си вдигнеш главата, за да им измериш височината с очи, непременно трябваше да ти падне калпакът; по-нататък допотопният дънер се прострял на земята от бурята... В половин час разстояние, като ни се случеха по пътя такива три-четири паднали букове, дордето ги заобиколим, трябваше да изгубим още половин час Време.” (454)
От цитата се вижда, че писателят не се задоволява само да посочи величината на буковете чрез прилагателните за форма и цвят, но и двукратно я доказва чрез свързаните с нея действия. По същия начин са представени „бистрите потоци” и „студената Водица''.
Захари Стоянов не прави обстойни описания на горещия ден, на голямата гора, на изобилния снеговалеж. За читателя се оказва достатъчна употребата примерно само на глагола и на някое от неговите пояснения, за да може по части да възстанови цялата картина.
Художествената сила на изображението се откроява особено при по-разгърнатите картини, каквито са няколкото описания на буря в Балкана. Последователното им привеждане е необходимо, за да се съпоставят езиковите средства, с които са
изградени, да се открои общото и различното в тях.
I картина: „И зарева Балканът във Всичкия свой ужас и трепет, като че да бе разиграно море, и запя той оная песен, пред която трябва да се съкруши всяко сърце, всяка вирната и необуздана глава. Затрещя, заплющя наоколо, заскрибуцаха клонищата. опрени един от други, стана страшно, стори ни се, че се събарят цели гори, че се отваря небето, че целият свят иска да се разруши, вселената да пропадне!... Где е железният Бенковски, где са безбожните неверующи хлапета, които тълкуват, че природата не е страшна... Всички онемяха...” (с. 456)
II картина: „Страхотия. Светът рискува да пропадне, втори потоп се готви да стане... Буря ужасна, тъмнината грозна, Балканът реве сърдито, букове падат, клонища скрибуцат... небе и планини станали едно, трещи, плющи - В действителност светът пропада!... Тъмни облаци, които висеха като скали над самите клонища във вид на конусообразни тръби, плуваха вълшебно и грандиозно с голяма бързина над главите ни. Силният вятър дигаше где що му се попадне, не се забави топ да се трогне и до нашето скромно жилище, което се люлееше чак от основата си.” (с. 490)
III картина: „Нощта бе тъмна като в рог, ситен дъждец почна да вали, черните, мрачни облаци, които висяха като полилеи във въздуха твърде на ниска степен, вървяха машинално към северна страна. Ужас и страшна страхотия дишаше всичко наоколо, слаба се усещаше човешката натура да се бори с тия природни явления... Планината, към която предполагах пак да се Върна, ревеше глухо, студени тръпки ме побиваха само като дигнех очи да я погледна. Страшно навсякъде, няма изход и от четирите страни!” (с. 555)
И в трите картини е обрисувана нощна буря в Балкана. Но докато в първите две тя се развива внезапно, в третата това става постепенно - „ситен дъждец почна да вали”. Освен това, в първите две картини героят изпитва ужаса на бурята върху себе си, а последната е представена по визуално наблюдение. По тази причина тя е по-схематична -”планината ревеше диво и глухо”.
Основно езиково средство при обрисовката са глаголите, често придружени от наречия в ролята на обстоятелствени пояснения за начин и сравнение: „зарева Балканът, като че да бе разиграно море, запя оная песен” (I картина), „реве сърдито” (II картина), „ревеше диво и глухо” (III картина). В последствие описанието се разслоява и конкретизира:
I картина - „Затрещя, забуча, заскрибуцаха клони”,
II картина - „Букове падат, клонища скрибуцат, трещи, плющи”',
III картина - „Ужас и страшна страхотия дишаше всичко наоколо”.
Повече от употребените тук глаголи принадлежат към семантичната група „разрушителна дейност” и подпомагат изграждането на представата за разрушителната мощ на природната стихия. Не случайно и в трите описания са включени елементи, показващи въздействието й върху хората: „стана страшно, стори ни се, че се събарят цели гори, че целият свят иска да се разруши, вселената да пропадне!” (I картина), „Страхотия! Светът рискува да пропадне, втори потоп се готви да стане...” (II картина), „слаба се усещаше човешката натура да се бори с тия природни явления... студени тръпки ме побиваха само като дигнех очи да я погледна”. (III картина)
Особено въздействащо е показана бурята не толкова чрез конкретните й проявления, колкото чрез градирането на нейната разрушителна мощ. Това е осъществено чрез градация и на съществителните, и на глаголите: цели гори - целият свят - вселената; се събарят - иска да се разруши - да пропадне; светът - вселената; рискува да пропадне - се готви да стане (втори потоп).
Съпоставката на тези описания показва значителна общност както по отношение на конструирането, така и по отношение на изразните средства. Веднага се откроява повторението на еднакви или еднопроизводни глаголи-рева, зарева, трещя, заплющя, плющя. Въпреки честото използване на едни и същи или еднокоренни лексеми, природните описания в „Записките” не се възприемат като познати. Причината е включването във всяко от тях на елементи, които го разнообразяват, придават му нов облик, допълват пейзажа с нови черти. Тези елементи са два вида - фактически и художествени. Например в първата картина отличаващият елемент е превръщането на дъжда в град - „дъждът се преобърна на чист град”, както и коментара относно реакцията на „безбожните неверующи хлапета” при вида на стихията. Изразните средства, които не срещаме в другите описания, и които допринасят за индивидуализирането му, са сравняването на Балкана с разиграно море, градацията на глаголите от семантичната група „разрушителна дейност” и антонимичното представяне на действията, от една страна, Балканът „... зарева, ...затрещя...”, а, от друга, хората - „Всички онемяха”. Употребата на последния глагол по семантичния диференциален признак, липса на какъвто и да е звук, противостои на цялата поредица глаголи за създаване на звуков ефект.
В останалите описания също откриваме елементи, които, включени към общата сюжетна и образна основа, спомагат за самостойното им възприемане. Новите фактически елементи са облаците и вятърът, а художествените - прилагателните и глаголите, означаващи действията им. Глаголната форма „висеха” се повтаря във втора и трета картина, но повторението е неутрализирано от сравненията „като скали”(II карт.) и „като полилей”(III карт.). Движението на облаците е представено със синонимни глаголи - „плуваха, вървяха, пъплеха”, отнасящи се към една и съща семантична група. А различията се постигат чрез конкретизиране на обозначените действия с уточняващи наречия, към които самите глаголи проявяват избирателност - „плуваха вълшебно и грандиозно, вървяха машинално”.
По подобен начин в „Записки по българските въстания” са обрисувани и други природни явления, посочени от Захари Стоянов като фактори, допринесли твърде много за унищожаването на излезлите в Балкана бунтовници - дъждът и мъглата. Те участват в много описания и навсякъде личи стремежът на автора да бъде конкретен и пластичен в изобразяването на всички техни превращения - от „ситен дребен дъждец почва да.роси” до „силен дъжд плисна да вали” и „дъждът се изливаше като из ведро”, като използва разнообразни глаголи в пряко и преносно значение.
Няколкократни са изявленията на автора - „кое беше онова сърце, което да се възхитява от тия красоти? На угнетения и петимния за кора хляб, иди та му разправяй за благоуханието на розата, за ясния глас на черния кос и на чучулигата, шумтенето на реката и за лучите на утринната заря...” „Хляб, хляб!” ще да ти отговори той тебе” (с. 454), „На дявола всичко младо и пролетно! Пусти остали и пенията на птиците, и балканската роза, и обаятелният зефир, и всички други прелести!” (с. 478), „Пък малцина обръщаха внимание на тия балкански прелести. Колкото да бяха те хубави и привлекателни не бяха в състояние, както трябва, да привлекат нашите погледи” (с. 462) и др. Захари Стоянов ни е оставил в своите „Записки” един от най-вълнуващите, мощно нарисувани описания на балканската природа, която е успял да покаже в цялата й неповторимост. Тя участва в повествованието по особен начин. Не само като поредица от цялостни описания на природни картини и явления, но и като отделни щрихи, които постепенно, едновременно с възпроизвеждането на отделните случки и събития, разкриват пред читателя пейзажа и фона, на който се разгръща сюжетното действие.
