За ученика / Теми литература 11 клас / Иван Вазов
ИВАН ВАЗОВ - „ПОД ИГОТО“
ХУДОЖЕСТВЕНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛЕН ХАРАКТЕР
Вазовото повествователно изображение в романа „Под игото” обгръща максимално всички психологични нюанси в художественото мотивиране и доказване на основното историческо събитие - Априлското въстание, станало национално по своето значение за разкриване на особеното, специфичното при формиране на художествен критерий за същностна оценка на българския национален характер.
Вътрешната дълбочина на психологичния пласт в общото повествователно действие създава мащабност на художествените внушения, които - подкрепени от авторови коментари и готови типологични характеристики на реални исторически личности, превръщат Базовия роман в роман-епопея.
Историческите движения на времето и национално-психологичните процеси на възрожденската епоха изграждат епоса чрез така наречения епичен хоризонт в художественото действие на романа.
Конфликтното историческо събитие - Априлското въстание - създава особено народопсихологично пространство, в което индивидът трябва да изяви натрупаната през вековете на робство родова и духовна енергия, вземайки лично решение, което историята ще окачестви по-късно като национално.
Реалният исторически момент, изобразен художествено в романа „Под игото”, носи този епичен миг на промяна, когато „вътрешното” психологично изживяване на историческото време от човешкия индивид сякаш е „безкрайно” - „вечно”, а „външният” реален ход на историческите събития е бърз, динамичен - „мигновен”.
Чрез „вътрешното” - „безкрайно” измерение на родовата история в съзнанието на човешкия индивид условно „живеят” предците. Те оживяват в романа с бит, нрави, морал и традиция.
Този пласт в художественото действие Вазов разкрива с романтичния сантиментален привкус на патриархалната естетика и наивна, почти детска вяра в чудото, в поличбата, в историческата предопределеност на българската съдба.
Но в тези широко отворени сетива на българската традиционна душевност „навлиза” тревожната динамика на историческите дни преди бунта в 1876 г. Това е „външният” реален ход на времето, който динамично активизира психологичното изживяване на този исторически миг на епична промяна, превърнал човешкия индивид в историческа личност.
Двата потока - на „вътрешно” и „външно” изживяване на времето - изграждат особената художествена структура на епичния хоризонт на повествователното действие в романа „Под игото” на Иван Вазов.
Конфликтната пресечна точка между „вечността” на традицията и „мигновеността” на историята е проектирана от автора, в психопространството на художествения образ. Той носи белезите на човешкия индивид и епичната мащабност на историческата личност.
Индивидуално и лично създават безкрайната образна художествена множественост на българския национален характер, доказан и защитен от Вазов с повече от 400 художествени образи в романа. Те носят български колорит и национално-историческо съзнание. В цялата разнообразна гама от идеи, чувства и мисли присъства художествената устойчивост на типа, който в историческата динамика на епохата прераства в епично проявление на националния характер. Психологичното действие и историческият избор определят вътрешното движение в художественото развитие на характера.
Отделните художествени образи в романа са негово конкретно въплъщение и доказателство за епичната мащабност в творческото обгръщане на епоха и време в индивидуалния порив на отделната историческа личност към високата национална идея - Освобождението на България.
Контрастното противопоставяне на определени типове български нрав в образната система на романа „Под игото” създава условия за поява на вътрешно движение в определени социални пластове на българското общество в чисто условен художествен план. Социално-психологичната характеристика в образната система като цяло се постига чрез контрастното движение в представянето на определен тип българско обществено съзнание в „рамката” на различни художествени материални среди. Това са обстоятелствата за реализиране на категорията тип чрез конкретен художествен образ. Типовата характеристика дава представа за общество и обществена среда, а художественият образ изразява единичното, индивидуалното, конкретното. Категорията тип може да се прояви чрез безкрайно множество от разнообразни индивидуални образи.
Конкретно доказателство за контрастното индивидуално проявление на типа като човешки характер в романа „Под игото” на Иван Вазов са двойката образи на бай Марко (тип на устойчива патриархална мисъл с традиционни добродетели) и чорбаджи Юрдан (тип на консервативно българско мислене).
Противопоставени, двата типа българска мисъл, като наследствена нравственост, създават вътрешното движение в социалната категория - българско чорбаджийство. В историческия ход на априлските събития от 1876 г. тези два типа на една и съща социална прослойка действат и се проявяват по различен начин.
Недоверието в типа мисъл на бай Марко е преодоляно чрез реалното човешко действие, което показва историческото развитие на българския характер.
Устойчивата повторяемост в консервативния тип мисъл на чорбаджи Юрдан в кризисния исторически момент очертава релефно художествения, но и обществено-историческия механизъм на „затвореното” човешко действие - в случая предателството. То не излиза извън постоянната „рамка” на типа поведение, предопредено от консервативното мислене, което не позволява да има вътрешно развитие и промяна в условните „граници” на художествения характер. Действието е „затворено”, мисълта остава консервативна, а характерът не се развива и проявява в синхрон с националния исторически миг. Образът на чорбаджи Юрдан остава консервативно устойчив и статично непроменен.
Промяна и движение се наблюдава в образа на бай Марко. Съмнението и недоверието са преодолени. Мисълта трескаво работи. Появява се вътрешно психологично движение, което разчупва „рамката” на типа, преодолява статичния характер в рефлексивната устойчива повторяемост на „затвореното” художествено действие. То създава възможност личното и исторически значимото да се срещнат в пространството на индивидуалната човешка съдба, превърната от историческия избор на личността в мяра за проявление на националния характер.
Чрез двойките образи на бай Марко и чорбаджи Юрдан, Вазов доказва художествените стойности на категориите тип и характер в национално-историческото развитие на българската народопсихология.
Националният характер, показан в развитие, е защитен многостранно.
Бунтът за Вазов в романа „Под игото” има същностна стойностна изява само в художествените граници на духа, в пространството на българската душевност, преодоляла инертността на миналото.
Израстването, вътрешното градиране на национални стойности - като нов художествен белег в развитието на българското самосъзнание, определя качествено по нов начин епичните измерения на Вазовата творба.
Епичната дистанция, условното отдалечаване на автора от художествения обект на изображение в романа „Под игото” е в контраста между трагичните исторически реалности на времето и особената духовна извисеност на националното съзнание, по-вярвало безумно във възможностите на един малък неизвестен народ да преобърне хода на историята.
Всяко българско съзнание в онези паметни дни на Април 1876 г. се изпълва с високата мисъл за спасение на България. Отделният българин преодолява реалностите на времето, в които е човешкият страх от смъртта и трагичната истина за безумието на бунта. Той се отдалечава епично - като ново-познал себе си дух - от естествения хронологичен порядък на българския живот, затворен в безсмисления екзистенциален кръговрат на раждане и смърт. Биологичната смяна на поколенията в мъчително дългите векове на робство не донася качествена промяна на съзнание, дух и мисъл. Но идват онези задъхани тревожни дни от пролетта на 1876 г., когато историята се превръща в паметен миг, а традицията - в безкрайна вечност на съхранения дух. Тогава настъпват миговете на особена българска „лудост” и един народ от безименни човешки поколения се превръща в народ от мъченици. Доказва родовата си самоличност и назовава, чрез светлата памет на загиналите, новото съзнание за общност и нация като българско. Това ново покръстване на духа става в художественото пространство на българската жертвена висина, която надхвърля Ботевия жертвен символ - Балкана и сакрално обгръща всички поколения българи.
Това почти спиритуално, неземно откъсване на духа български от историческите реалности на времето Вазов определя като „пиянството на един народ”, а художествените структури на романа „Под игото” - като епични, които от своя страна определят реалностите на духовното безсмъртие и националната историческа трагика.
С романа „Под игото” Вазов доказва своето творческо и лично пристрастие към България и нейната национално-историческа съдба.
