За ученика / Теми литература 11 клас / Пенчо Славейков
ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ - „СПИ ЕЗЕРОТО”
ВЕЧНОТО В ПРИРОДАТА
Кризата в обществения живот подтиква Пенчо Славейков към създаването на пеизажна лирика. Като творческа личност той е убеден, че уловените красиви мигове не бива да се пропускат. Обръщането му към интимния свят на човека показва, че се чувства уютно вън от обществените проблеми.
Първият стих на лирическата миниатюра „Спи езерото...” кореспондира с наименованието на стихосбирката „Сън за щастие” чрез маркиране на статичността. Усеща се едно светло очакване - общо за повечето стихотворения в Книгата. Това настроение се долавя и по-нататък в творбата:
Спи езерото: белостволи буки
над него свождат вити гранки...
Авторовото отношение към пейзажа се характеризира със съзерцателност, с лиризъм и изповедност. Като се има предвид жанровата специфика на произведението, не е трудно да се обясни защо това е най-естественото усещане в един синкретичен жанр (лирическа миниатюра - лирическа песен, лирически дневник, психологически етюд, пейзажно стихотворение). Нееднородната творба издава желанието на поета да експериментира, за да внуши своите изживявания посредством влизането в света на природата - достатъчно провокативна с мълчанието и статичността си, за да пробуди възхищението и на възприемателя.
Избраната симетрична композиция показва неподвижността на одухотворената природа и така отговаря на художествената задача - да се затвори с малко думи чувството на възхищение и удивление от хармонията в погледа на човека, който знае цената на спокойствието:
Спи езерото; белостволи буки
над него свождат вити гранки,
Понякога му сал повърхнини
дълга от лист отронен сепва.
Пространствено-времевите граници на творбата са широки, отворени. Но в действителност е видян един миг от духовната безкрайност. Затова и водещата лирическа тема е емоционално-съзерцателна, универсално свързана с красотата на природата, която е вечна.
Ключовите думи, определящи облика на психологическия етюд, са няколко. На първо място се налага „сън” („Спи”, „в тихите му тъмни глъбини”, „замряло, нито трепва”). Следват синонимите на водата („езерото”, „глъбини”, „повърхнини”). Дървото присъства с „буки”, „вити гранки”, „белостволи буки” и „..дълга от лист отронен”. Така, чрез пестеливото използване на варианти върху едни и същи понятия, се внушава усещането за вечността на този тленен и преходен свят, белязан от вечната природа.
Водещата цветова гама в психологическия етюд е светла, притихнала („белостволи буки”), макар че има и „тъмни глъбини”. Това създава усещането за прозрачност и ефирност, за светла обич и ангелическо съзерцание. Затова художественият патос в произведението е на утвърждението - лирически приглушен и въздействен.
Поетичното изображение е реалистично подчинено на повишената лирическа сетивност в отношението към живота на природата. Но то е и романтично заради съзерцателното възприемане на действителността:
и в тихите му тъмни глъбини
преплитат отразени сян/си.
Треперят, шептят белостволи буки,
а то, замряло, нито трепва...
Интересна е поетиката на стихотворението, повлияна силно от естетиката на индивидуализма. Вълнува съкровената интимност на метафорите („Спи езерото”, „шептят белостволи буки”, „замряло”, „сепва”). Рефренът епифора „белостволи буки” маркира чрез цветовата гама вътрешното усещане за красота и сигурност. Епитетите („белостволи буки”, „вити гранки”, „тихите му тъмни глъбини”, „лист отронен”) издават желанието да се подходи към природата като към място с неоценима красота. Единствената инверсия („лист отронен”) напомня за Яворовия „Лист отбрулен”, но в оркестрацията на едно по-притихнало чувстване на природата. Апосиопезата („а то, замряло, нито трепва...”) показва желанието всичко да остане недоизказано, за да продължи до безкрайност тази тишина, изпълваща душата на човека с възхищение пред силата на природата. Чрез антитезата между светлината и мрака, движението и покоя, Всъщност се стига до този вътрешен мир, към който лирическият изповедник остава устремен докрая.
Предпочетените клаузули в лирическата миниатюра са предимно женски (само в третия стих на строфите са мъжки). Обикновено стиховете завършват на съществителни имена (само с два глагола). Те компенсират донякъде неуспешния опит на поета да се придържа към хорейната ритмична стъпка (постигната само във вторите стихове). Така, чрез графичното изграждане на стихотворението, също може да се влезе в света на тишината и покоя.
Общото между това пейзажно стихотворение и философската лирика на Пенчо Славейков е свързано с мотива за вечния покой на природата. Поетът продължава да търси непреходното в света вън от човека до края на живота си. И това не е никак случайно, като се има предвид стремежът му да намери хармония в изкуството, създадено от медиаторската творческа личност (а какъв по-голям творец от Бога може да се види при изображението на природата!).
Цялата стихосбирка „Сън за щастие” е „лиричен дневник” на мигновени настроения. Затова е необходимо да се отговори на въпроса доколко е възможно постигането на мечтата за създаването на вечно изкуство. Вярно е, че мечтата е необходима на всеки човек и най-много на творческата личност, за да се пребори с обстоятелствата. Субективността на изживяванията се провокира от стремежа към истинско щастие. Чувствата на лирическия говорител не познават реактивността на преходните настроения и страсти, затова и тъгата тези творби (и в частност - в „Спи езерото...”) е постоянна и притихнала Съзерцателно-меланхоличните усещания чертаят кривата на едно будно съзнание, чакащо красотата като сън за истински живот.
В културното пространство на литературата „Спи езерото...” на Пенчо Славейков заема особено място. По насоченост то отвежда към лириката на Хайнрих Хайне (като немски възпитаник, поетът изпитва неговото благотворно влияние). Иван Вазов създава пейзажна лирика, но подчинена на определени социални и нравствени идеи. В действителност ерудитът от кръга „Мисъл” е първият, който написва чиста пейзажна лирика, близка по насоченост до философско-интелектуалните му поеми. Той превръща сливането с природата в самостоятелен обект на изображение и възхищение. И с това заема своето място на новатор, със свои читатели и последователи.
