За ученика / Теми литература 11 клас / Елин Пелин
БИТИЕ И ДУШЕВНОСТ НА БЪЛГАРИНА В ХУДОЖЕСТВЕНИЯ СВЯТ НА ЕЛИН-ПЕЛИНОВИТЕ РАЗКАЗИ
Душевността на селския труженик в разказите на Елин Пелин е особен художествен филтър за нерадостното им човешко битие. Всички герои носят в душата си елин-пелиновска жизненост, философията им за живота е витална, по езически пълнокръвна и земна. Те надскачат тъжния си делник и с радост се базират в красив спомен от миналото или мечтаят за нова радост в живота си.
Странна е мечтата на Лазар Дъбака и неговия съсед - седемдесетгодишния дядо Корчан - от разказа „Ветрената мелница” да надмогнат селяшката мъка, да се преборят със страшната хала - сушата, и радостта отново да споходи „угриженото селяшко сърце”. Приказна е мечтата на двамата Елин-Пелинови герои. Неслучайно ветрената мелница, която ентусиазирано започват да строят, е трети акт на творческата им изява, трето поредно тяхно желание за материализиране на странните им идеи за по-добър живот. Както в приказките, особено значение има числото три. Ветрената мелница е предшествана от две други начинания - строежа на тепавица и дарак. Пътят към човешкото щастие за Елин Пелин е приказно приключение. И затова едва на третия път Дъбака ще открие своето щастие в любовта на Христина - дяволитата, игрива внучка на дядо Корчан. Трима са Елин-Пелиновите персонажи в приказката за любовното щастие във „Ветрената мелница” - Лазар Дъбака, Христина и дядо Корчан. Мечтата ще се превърне в реалност. Душите на тримата герои ще се понесат на крилете на радостта и странният Елин-Пелинов символ на човешка жизненост и духовна щедрост - „ветрената мелница” - ще завърти всички в страстния, огнен ритъм на ръченицата като във вечния кръг на живота, събрал мъката и радостта на човека между раждането и смъртта.
Играта се превръща в жертвен ритуал, чрез който човекът надмогва тъжното битие на нерадостния си делник, такова символно значение носи и облогът за надиграване между Лазар и Христина. Залагат най-скъпото - нравственото си достойнство. Постигнатото общо щастие ги изравнява. Човешкото им достойнство е опазено. То е залог за вечните стойности на виталната сила и желание за живот, с които Елин-Пелиновите герои надмогват злото в житейското си битие.
Странната приказка за любовното щастие носи и библейски внушения. За това говорят имената на двамата герои, участници в облога-надиграване - Лазар и Христина. Библейската идея за спасението на човешката душа от злото в социалното битие е въплътена в името на Христина, а вечното възкресение на човешката жизненост и витална сила за живот носи името на Лазар.
Душевността на Елин-Пелиновия селски труженик, потопена в тъжната болка на трудовия делник, намира своето „спасение” в пречистващата сила на любовта, в която са вечните корени на живота.
Такова художествено битие има скръбната любов между Милена и Свилен от разказа „Край Воденицата”. „Сиромашията е крива!” - признава Свилен за раздялата помежду им. Душите страдат от социалния контраст в човешкото битие. Но отново любовта носи изцеление и е спасение за героите. Желанието за живот възкръсва отново в техните души чрез общото интимно битие на любовното щастие. Тихата мъжка песен, проехтяла странно в нощта, носи опрощение за вечно живата греховна страст към любовното битие на живота, надмогващ тъгата и болката от сиромашкия делник.
Тъжна е и житейската участ на Елин-Пелиновите герои от разказа „Задушница” - Станчо и Стоилка. Не е случаен отново изборът на имената им. Станчо и Стоилка с поведението и скръбта в душите си изразяват вечното постоянство на селяшката мъка, притиснала като мъгла радостта в живота и човешката съдба. Стои болката в душата на героите като непреодолимо социално зло. Нижат се тъжните дни от живота им като безкрайно стелеща се мъгла по задушница. Осланена, „есенна” е скръбната им селяшка съдба. Няма покой за вдовишките им души. Избягала сякаш завинаги е радостта от тях. Но и в този разказ на Елин Пелин, сред безкрайната мъка и тежката тъмна мъгла, идва любовта, която стопля самотните сърца на Станчо и Стоилка. „Злото отстъпва, мъглата просветлява и тъжното екзистенциално битие на двамата герои се оглежда в блесналите от радост сиви, като мъглата, очи на Стоилка. В тях съглежда отново появилата се радост от живота и Станчо.
Елин Пелин винаги открива първоизворите на живота в душевността на своите герои, надмогнали сиромашката съдба на човешкото битие чрез красивата, като в приказките, мечта за любов и щастие.
Чудна и тайнствена е Елин-Пелиновата приказка отново за любов и щастие в разказа. „Косачи”. Трима са активните участници в диалога - Лазо, Стамо и Благолажът. Най-възрастният сред петимата несретници косачи, тръгнали да търсят хляб в далечна Тракия, е петдесетгодишен мъж, който пуши замечтано край огъня. Тъмнината проблясва, природата притихва и в мечтателен унес очаква благите слова на Елин-Пелиновата приказка за любов и щастие, разказана от Благолажа. Името на героя разкрива ро-мантичното желание на автора чрез красивата фикция на измислицата да въведе тъжните, ограбени от живота, души на своите герои в приказния свят на вечното щастие и любов. Но между приказно и реално застава скепсисът, съмнението - връзката със земната страст на живота, характерна черта за Елин-Пелиновите герои. Такъв е Лазо от разказа „Ко-сачи”. Здраво свързан със земното, реално битие на човешкия живот, той не залъгва страдащата си от любовна разлъка душа с приказки за нереално човешко щастие. Героят избира нерадостното социално битие, но стоплено от реалната любовна ласка на Пенка.
Приказно-фантазното в творбите на Елин Пелин е бялата пътека на спасението, прелитането в мечтаната страна на несъществуващото щастие. За Благолаж приказките и песните са създадени, за да те спасят от суровите истини на живота, които рушат вътрешната духовна устойчивост на човека.
И докато Благолаж е човек на романтичното „пребиваване” в страната на приказките, мечтателят чичо Горан („Мечтатели”) е мамен от желанието тук, на грешната земя да дойде щастието: „... Божичко мили, що ми не дадеш ти на мене една способност, хе тъй, каквото кажа - да стане. Света на рай ще ти обърна аз тебе. Ни болести ще има, ни тегло ще има, ни сиромашия ще има.” Наивният Рустем пък търси из полските треви разковничето, за да отключи с него сърцето на обичаната Акима. А умният селски доктор, прозрял истината на живота, произнася откровението: „Как ще живеем, ако не гоним измамата?”
Душата на учителя Никола Нонин от разказа „Кал” твърде дълго е живяла с измамното щастие на приказната мечта за вечна любов със Славка. Нейният реален практичен избор преобръща живота на героя. Той се разделя с приказната мечта и реалността потъва в „кал”. Битие и душевност се сливат с тъмната символика на житейската и духовна безнадеждност, на „кал”-та, в която тъне всичко - герой и действителност - от разказа „Кал”.
Елин Пелин не скрива тъжното битие на своите герои, но винаги намира приказното разковниче на щастието и радостта, с които просветлява душите им. А това е своеобразно спасение и художествен филтър за българската национална душевност.
