За ученика / Теми литература 11 клас / Елин Пелин
ЕЛИН ПЕЛИН - „ВЕТРЕНАТА МЕЛНИЦА”
ДОБРОТО И ЗЛОТО В ЧОВЕШКАТА ДУША, РАЗКРИТИ В РАЗКАЗА
„ВЕТРЕНАТА МЕЛНИЦА”
В своите разкази Елин Пелин поставя вечния човешки проблем - борбата между Доброто и Злото: „Има зло в живота, но той трябва да се живее, трябва да се гледа реалистично”. Животът е един непрекъснат калейдоскоп, който поставя на изпитание съвестта и душата на човека. Промяната в социалното положение на героите довежда до онзи критичен конфликт, който в даден момент може да промени изцяло съдбата на човека. Тогава се вижда доколко всеки един е устойчив и може да се бори срещу превратностите. Изпитанията на съдбата са вероятно и проверка на морала на героя, те отричат или доказват неговата устойчивост, наказание или прошка за минали или сегашни времена. Интересното е, че персонажите на Елин Пелин си дават ясна сметка за необходимото Зло, което е проверка на Доброто в тях. Авторът реалистично ни въвежда в конкретната житейска ситуация, прави ни съпричастни с мислите и постъпките на героя, кара ни да се борим или спорим за неговата кауза. Не случайно сблъсъкът между Доброто и Злото вълнува писателя. Тази вечна тема води своето начало от фолклора и приказките. Всеки от нас искрено желае Злото да го няма, но за съжаление малко са хубавите неща в този свят, които човек получава като дар приживе. В повечето случаи облъсканият от живота български селянин безропотно приема своя кръст, признава безхитростно своя грях, разкрива се най-чистосърдечно и незлобливо се надсмива над самия себе си. Осмелява се дори сам да се накаже за простъпката, защото ценностният критерий на Доброто и Злото го кара да отсъди според закона на съвестта.
В разказа „Ветрената мелница” двамата герои - Лазар Дъбака и дядо Корчан, са представени като най-обикновени люде, отличаващи се от своите съселяни с „вятърничавите” си идеи. Те са пълни с енергия, непрекъснато нещо правят и смайват околните с жаждата си за познание, себереализация и стремеж към по-различен живот. Тяхното „чудачество” е насочено към осъществяване дори и на невъзможното. Успяват да видят в живота една друга страна - страната на мечтите, пълна с Добро и Красота. Не ги спират присмехът и предупрежденията - те вярват, че нищо не е излишно на този свят и може да стане, стига да го поискаш. Щуравата идея за ветрена мелница напомня за „перпетуум-мобиле” - вечният двигател, чрез който жизнената им енергия ще реализира нещо полезно за обществото, за общото благо. Този техен оптимизъм заразява околните и ги привлича към тях. Затова и Христина, внучката на дядо Корчан, е пленена от животворната светлина на Лазар Дъбака, поразена е от стремежа му към търсене и сътворяване на красота в името на Доброто. Младият мъж излъчва сила и красота, любов и сигурност. Пословичното му трудолюбие го издига в очите на момичето, което със сърцето си е направило своя избор за другар в живота, защото красотата се.твори от двама. Христина е тази, която намира верния път, за да привлече вниманието на мъжа върху себе си - чрез предизвикателството на облога. Тази малка женска хитрост успява и крачката към избора е направена. Ръченицата е кулминационната точка на стъпката към Доброто, защото предизвикателството на човека към Злото, отразено в разказа чрез настъпилата суша, е проверка, която показва силата на човешкия разум. Борбата е спасение от Злото, защото съпротивата ражда откриването на поредната истина за всеки от нас. Любовта между двамата ще помогне на искрата да се разгори в огън, който ще роди новия живот и ще донесе, спасителната влага за изтерзаната природа. Вярата в Доброто е пътят към спасението, а надеждата крепи човека до гроба. И хлябът няма да е горчив, защото две очи с любов го гледат и в топлината на дланите между двамата се ражда плодът на тяхната обич. Земята с трепет очаква грижливите селски ръце и с облекчение въздъхва, когато грее топлината между тях.
Дядо Корчан не е излишен за Христина и Дъбака, защото житейската му мъдрост е преодоляла праговете на времето и се крепи на силния дух в него, който го прави млад. Затова не се учудваме, когато старецът казва: „Трудът от мене, вятърът от тебе” и се засмива сърдечно, като чува двусмисления отговор на младия мъж, че сега си е намерил друга мелница, която ще изпълни със смисъл живота му. Силата на любовта е способна на промяна към действие, което засилва вярата, че Доброто ще победи Злото.
Елин Пелин търси и намира истината в дребните житейски радости, които в определен момент обръщат живота на човека и му помагат да намира път към по-доброто през бурите, изпречили се като необходимо зло по трънливия път на живота. Сам човек не би успял във всичко, но двама - със сигурност.
Това е смисълът на човешкия живот - да се върви до край, да се намери и открие Доброто, да се грабне и съхрани, за да ни има.
