За ученика / Теми литература 11 клас / Елин Пелин
ЛАЙТМОТИВНИ ТЕМИ И ОБРАЗИ В РАЗКАЗИТЕ НА ЕЛИН ПЕЛИН
Любовта и сиромашията - извечна участ на човека и неотделим спътник на Елин-Пелиновите герои, са безспорно водещи в повествователния изказ. Тези теми многовариантно преминават от разказ в разказ като живи човешки съдби, лица със свои имена - Христина и Лазар Дъбака, Станчо и Стоилка... Личностното им битие фокусира индивидуалност. Защото с очите на любовта и сиромашията писателят оглежда живота въобще и конкретно онази далечна своя съвременност. И двата мотива са стилистично двупластови. При първия се преплитат реалност и романтичност; при втория - критицизъм и хумористични акценти, по-ведри и по-горчиви, по-безгрижни и по-хапливи. Хуморът за Елин Пелин е духовното богатство на социално бедните, сила за оцеляване, нравствено наследство, култивирано във времето.
Наред с основните, срещаме и други открояващи се лайтмотивни теми и образи: калта („Кал”, „Андрешко”); мъглата („Задушница”); сянката („Спасова могила”); сушата („Напаст божия”, „Ветрената мелница”)... ограничени в рамките на една или няколко творби, те нямат всеобхватността на любовта и сиромашията, но играят своя специфична роля не само в отделното повествование, но и в цялостното творчество на Елин Пелин. Докато всяко едно от тези понятия се повтаря многократно в съответния разказ и, запазвайки непроменена номинативната си стойност, придобива ред други концептуално емоционални и стилистични акценти: сушата приема анимизиран портретен образ, калта - символен смисъл, двете основни лайтмотивни понятия присъстват преди всичко като индивидуална съдба и много по-рядко словесно назовани: „сиромашията е крива”- „Ветрената мелница”; многократните повторения в „Андрешко” - „от сиромашия, от сиромашия”, „сиромах е той”, „сиромах човек”; заглавието „Сиромашка радост” или синонимно „за нас, голи-голтаци” - „Косачи”.
Художествената функция на лайтмотивните теми и образи е твърде разнообразна. Например понятието кал, от една страна, е стилистично неутрално-характерен детайл от селския пейзаж („Андрешко” - „четирите колелета на каруцата запръскаха по-силно из рядката кал на селския път”, „Земята тънеше в кал”, „по земята не личеше нищо друго освен кал, дълбока и гъста кал”, „Кал” - „сватбеното шествие потъна в калта на мегдана”, „свирците... шляпаха из лепкавата кал”...). От друга страна, в „Кал” това понятие придобива и второ естетическо присъствие като символен знак: „И Славка потъна в кал”, „селска кал, в която бе заглъбнало всичко - и къщи, и хора, и добитък”, „Всичко, всичко тъне в кал - и души, и сърца, и умове, и хора, и говеда, и всичко”... Номинативната стойност и преносното значение в определени моменти на повествованието вървят паралелно, но в повечето случаи решително надделява символният смисъл. Явява се многократно в различни, но близки нюанси - от конкретни примери до многообхватни обобщения. В ретроспективен план, нелишен от социални акценти, писателят разгръща историята на една любов. Душевната драма на учителя Нонин (любимата се жени за стар и богат човек) едновременно поражда символния знак и рефлектира в него. Сравнението между двата разказа показва съществени композиционни различия. „Андрешко” е издържан почти изцяло в диалог, жива, естествено говорима реч, огледало на битието и характерите на героите, на цялата тогавашна действителност. Самата ситуация и стилистика предразполага към конкретно възприемане на понятието, въпреки че в един момент бихме могли да потърсим и условно символен смисъл: „Пътят се губеше в тая кал и не водеше никъде, освен пак в нея.” Докато разказът „Кал”, в основната си част вътрешен монолог, е затворен в личните изживявания на героя; неговото болезнено психологическо състояние пренася символния знак през цялото повествование, за да прозвучи многозначно във финала: „почна да потъва в една бездънна лепкава кал, да потъва все по-дълбоко, по-дълбоко и по-дълбоко”.
В „Задушница” мъглата е естествен декор, обикновено познато природно явление: „мъглив и влажен есенен ден”, „Мъглата ставаше по-гъста, по-тъмна и по-влажна”..., в единични случаи тя е компонент на сравнението: „сиви като мъглите очи”. Въпреки че се повтаря само няколко пъти и не е анимизирано портретуван (като сушата В „Напаст божия”), образът на мъглата налага трайно осезаемо присъствието си - лайтмотивът приема функцията на своеобразен литературен персонаж, следва неотстъпно главните герои, дори когато в момента не е споменат специално. Станчо и Стоилка са неотделими от обкръжението, дотолкова силно е белетристичното сцепление между пейзажа, трагикомичните ситуации и диалога. Картините се възприемат сетивно Визуално. Елин Пелин със словесния си рисунък се налага сред първомайсторите на пейзажа в нашата белетристика. Някои може и да търсят в образа на мъглата символ на едно безпросветно битие, но това е твърде пресилено. В разказите на Елин Пелин единствено понятието кал се трансформира в неоспорим символен знак.
Най-откроено лайтмотивният образ се налага като специфичен литературен персонаж в „Напаст божия”. Тук художественото внушение идва не толкова от словесното повторение на думата суша, а от редуващите се многобройни сравнения, разгърнати, одухотворени, изненадващо картинни: „Застоя се суша и като опустошителен пожар изгори всичко...”, „Сякаш въздухът гореше и гърдите го поемаха като от някакви адски нажежени тръби”, „Сушата като невидима дяволска птица”, „тежък и прижурлив дъх, като от купища разтопен метал”, „Навред тъга и глухота, като че ли черна чума върлуваше или нас-тъпваше второ пришествие”... Този анимизиран „портретен” образ е най-силното естетическо присъствие на сушата в българската проза. Митологическият нюанс не играе самостоятелна роля; елемент на сравнението, той подсилва експресивността на образа и го вписва в цялостната трагическа ситуираност на повествованието.
„Ветрената мелница” (разказите са създадени непосредствено един след друг) следва същата линия на изображение на сушата, тук дори с директно назован митологичен акцент: „Като че някоя триглава хала смучеше...”. Потърсен е обаче съвършено различен проблемно емоционален нерв.
Лайтмотивните образи и теми в отделните произведения се наслагват в панорамата на Елин- Пелиновото творчество и детайлизират една обща картина - кал, мъгла, суша, изгарящо слънце... любов, сиромашия... Това е картина в движение, която непрекъснато се мени, но остава непроменена в своя кръговрат, в чийто делник героите искат да си възвърнат от живота това, което той им е отнел. Едни успяват, повечето - не. Затова писателят сам признава, че е „донякъде весел и повече зъл”. Това е неговата лична реакция към действителността, но това е и реакция на неговите герои. За Елин Пелин животът има безброй страни - в разказите това са неповторимите човешки лица - усмихнати и тъжни, зли и отчаяни, примирени и настъпателни...
Лайтмотивните теми и образи фокусират проблемно емоционално творбата и провокират доминиращото настроение. В „Спасова могила” в повторението сянка (сенки) е заложена характеристиката на героите като индивидуалност и колективна участ. Понятието се явява елемент в сравнение („тръгна край дяда си като сянка”), анимизиран пейзаж („сънливите сенки на околните върхове”), метафорични щрихи („на могилата се мяркаха сенки безцелно като заблудени”, „човешки сенки като призраци”). Писателят следва линията природа - човешко състояние; приликата избледнява до пълно изгубване на връзката с конкретното значение в идиоматично метафоричното „сянката на разочарованието”.
Като части на речта, въпросните повтарящи се образи са твърде разнообразни - конкретни съществителни или по-абстрактни, а също, макар и рядко, глаголи, например в „Андрешко”: „Дий, дий, господа! - и се замисли”, „Господинът повдигна голямата я/са... и също тъп се замисли”, „Кацна врана... и също се замисли”, „Късове от също тъй замислено и студено синьо небе”, „престана да говори и се размисли”, „А-а, по-. паднал си в ръце, приятелю” - помисли си Андрешко”, „помисли съдията”...
Като изключим двете водещи теми - любовта и сиромашията, които присъстват поотделно или заедно почти във всеки разказ, установяваме, че в редица творби писателят въвежда и един друг съпътстващ лайтмотив. В по-редки случаи те са няколко (в „Андрешко” - сиромашията, калта, хитрец).
Извеждането на тези съпътстващи теми и образи, графично фиксирани в словесното повторение, е още една изява на проблемно стилистичното богатство в Елин-Пелиновите разкази, физиономично своеобразие на неговата поетика.
