За ученика / Теми литература 11 клас / Елин Пелин
ЕЛИН ПЕЛИН - „ГЕРАЦИТЕ”
ПРИКАЗНИ МОТИВИ В ПОВЕСТТА „ГЕРАЦИТЕ” НА ЕЛИН ПЕЛИН
Има произведения, чийто прочит открива неподозирани фолклорни, библейско-митологични, символни дълбини, които отключват асоциации - неуловими, изплъзващи се, взаимопроникващи се. Такъв прочит, отворен към симултантността на тези асоциации, прави художественото пространство многозначно, добавя му и други измерения. Разказът или образът остават привидно същите, но те вибрират на различни нива на съзнанието и възприятието. Интегрирането на символното, митофолклорното, изразено чрез структурите на образността, обогатява общото звучене на текста.
Проникването в света на „Гераците” може да се осъществи не само чрез библейската и митологичната символност, но и чрез структурата на приказката и нейния „скрит” архетипен модел в повестта, чрез съпоставяне на композиционното сходство в изграждането на повестта и вълшебната приказка. Този фолклорен подстъп позволява да се открои и онази пластичност в изображението на Елин Пелин, която характеризира неговата способност да твори едновременно, използвайки древния фолклорен процес и независимо от него, необвързвайки се от потребността да изрази непременно съдържанието на мита, легендата, приказката, да внесе свои основни мотиви.
В структурата на вълшебната приказка ключово място заема бедата. Щастливото време е сгъстено в едно-две начални изречения, които са необходими дотолкова, доколкото фиксират константността на битието, доминирано от хармонията, доброто, щастието. Другото лице на константността е относителността на същите тези маркери, чийто динамизъм е задвижен от бедата. Провокирано от бедата, битието на приказните герои се променя катастрофално.
Началото на „Гераците” въвежда в свят, чиято символна интерпретация изгражда представата за вътрешното единство на космоса и човека, за съвършената хармония и равновесностна битието. Идеята за центъра (къщата, широкия двор, ограден „околовръст” „ като кале с бели зидове, борът - единствен в цялата околия”) маркира сакралното пространство, пресечната точка на макро- и микрокосмоса. Домашното пространство на Гераците е сакрален прототип на центъра на света. Този свят е конструиран така, че под знака на закрилящата система на символа естественият кръговрат на живота се свързва с усещането за неуязвимост, за невъзможност от подкопаване и разрушаване на основите му. И както в приказката бедата променя ста-туквото и дава тласък на събитията, така и разпадът, връхлетял този дом като неочаквано бедствие, активизира значението „анти-” на всички нива в художественото пространство. Катастрофалната промяна е още по-болезнена, защото е свързана с разпада на сакралното. Композицията на приказката се изгражда върху преместването на героя в пространство. В „Гераците” това движение също е основно - героите се озовават от света на сакралното в десакрализираното пространство. С тази разлика, че приказката фиксира физическите параметри на пространството, физическото придвижване, а повестта - нравственото.
Познат е и мотивът за трикратността: три са желанията на приказните герои, три са изпитанията, на които са подложени, трима са царските синове и дъщери. Християнската символика - също: три са изкушенията на Христос в пустинята, трикратно е отричането на Петър от Христос, три са добродетелите и достойнствата - вяра, надежда и любов, фолклорната и библейската трикратност е съхранена и в повестта: трима сина има старият Герак, „народени един след друг”, „царе на полето, на нивите и на ливадите”. Третият, най-малкият, е истинският герой на тази приказка. Той преобръща необратимо фолклорния разказ и се превръща в мощен двигател на действието. Наградата, която очаква приказният му събрат, е логична в края на приказката, когато той е преодолял време и пространство, върнал се е от отвъдното царство, доказал е добродетелите си в решителни битки и е заслужил хубавата девойка и трона. Такъв е пътят на преодоляване на бедите, които се превръщат в благо.
Преобразуването на приказката, на нейното време и логика, е свързано с катастрофалното преобръщане на ценностите в света на Гераците. Тримата сина, всеки по своему, ще предадат баща си, ще агонизират и братските им чувства и отношения. Тримата, всеки по своему, ще погубят в душата си добродетелите. И тримата ще участват при подялбата на „царството”, разпаднало се на отделни „царства” с различна съдба, и ще обезнаследят наследниците си непростимо чрез разкъсаните нравствени и духовни връзки. Най-малкият син, надеждата и гордостта на бащата, ще му нанесе най-болезнения удар и вместо „жива вода” ще го напои с „мъртва”. Ще получи всичко наготово, без да се е борил, без да го е заслужил, още в самото начало на приказката, преди настъпването на „бедата”. И ако в приказното пространство преминаването в отвъдното царство е мотивирано и свързано с необходимостта от преодоляване на бедата, то в рамките на повестта героят сам ще я причини и ще премине в отвъдното. Повестта е съхранила и ролята на коня, чиято основна функция е тази на медиатор. Павел напуска взривеното от злото домашно пространство, съпроводен от този символ („...качи се на коня, каза още един път сбогом и замина”; „никой вече не знаеше къде е и какво прави”).
Мотивът за белязването на героя и изпитанието чрез сън е също добре познат. Събуждането на спящия герой преди решителната битка може да бъде свързано с докосналата го сълза, с порязване и т. н. (тези моменти играят ролята на белязване на ге-роя, на белези, по които той по-късно ще бъде разпознат). „Белязването” на Павел става до „студеното кладенче”. Той не се докосва до тези целебни „живи” води, които ще му дадат познание. Вълшебната приказка сред безбройните опасности, дебнещи героя, откроява една характерна опасност, фиксираща момента на уязвимост: опасността от сън. Ако героят заспи или задреме, той ще бъде победен; ако остане буден, той ще запази себе си и ще продължи пътя си. Дрямката до студеното кладенче, състоянието между съня и будуването бележат регреса, необратимостта от пътуването в отвъдното. Павел няма сетива за ласката и болката в гласа на баща си, за „страшното и скришно желание” думите му да бъдат „послушани”. Най-малкият син на Герака не напуска територията на отвъдното, в която отдавна пребивава, и намеренията му и там, в онази отвъдност, и тук, в реалността на неизказаните тежки бащини думи, не са свързани с бедата. Ходът на приказното действие изисква героят да разбере за бедата, да е готов да я победи. Павел е отстранен от тази беда, тя не го докосва, не го измъчва, не се и опитва да противостои на нейната катастрофа. Преодоляването й в рамките на приказката става с помощта на някакво вълшебно средство. Това вълшебно средство позволява героят да остане пасивен, защото крайният щастлив изход е предопределен. Отсъствието на такова вълшебно средство у Павел е свързано с разпада на неговата личност, с умирането на любовта в душата му. Това средство има духовно измерение, то изисква активност. А Павел отдавна не е свързан с царството на живите.
Кражбата, която играе огромна роля във фолклора и е свързана с изхода от бедата и от царството на мъртвите, в повестта придобива апокалиптично звучене. Старият цар е умъртвен, възцаряването на героя не може да се състои. Бракът не се е разпаднал, хубавата девойка също е умъртвена, а наследникът в края на тази жестока приказка ще прекрачи в друга, може би по-различна. Но началото на всяка от тях започва с бедата („Захаринчо тръгна, без да знае къде. Той беше на осем години.”)
