За ученика / Теми литература 11 клас / Елин Пелин
ЕЛИН ПЕЛИН - „ГЕРАЦИТЕ”
РАЗДЯЛАТА В ДОМА НА ЕЛИН-ПЕЛИНОВИТЕ „ГЕРАЦИ”
Роден и израснал на село, Елин Пелин опознава психологията, морала и нравите на българското селячество и завинаги запазва в сърцето си както образа на трудовия човек, така и картината на задружното патриархално семейство, в което творецът открива извор на нравствена красота и обаяние. В своите произведения той проследява промените в съзнанието, ценностната система, начина на живот на селянина. Възникналата частнособственическа страст у трудовия човек, както и предизвиканото от нея духовно падение се разкриват чрез историята на един селски род. Авторът мотивира причините за разрухата на семейното огнище, като разглежда живота на три поколения, художествено доказващи три етапа в социалното развитие на човека. Старият Йордан Герака и жена му баба Марга изразяват морала на традицията. Синовете и снахите представят новото „разделно” време и съпътстващия го нравствен упадък. Съдбата на Захаринчо, когото изпращат в града, загатва за едно неясно и тревожно бъдеще.
В смъртта на баба Марга Елин Пелин вижда причината за пораждането на конфликтите в семейството на Герака. Стопанката е била душата на къщата, „добрия и строгия дух”, който поддържа задружността на своите деца. След нейната смърт настава хаос в голямото семейство. Всеки прави, каквото си иска. В къщата изпълзяват като змии, „незнайно откъде, сръдни, недоразумения, крамоли” отравят „мекия домашен покой”. Реалистът Елин Пелин отбелязва, че драмата на Гераците е само пример за социално-нравствената разруха в българското село. Чрез своите герои творецът открива действителните причинители на конфликтите, които предизвикват раздялата на многочленното, някога задружно живеещо семейство: отчуждението от труда, частнособственическото чувство и страст, „своещината”, алчността, разрухата на моралните ценности под ударите на грубо материалното.
Йордан Герака - централна фигура в повестта - скрито и с голяма мъка изживява отчуждаването на своите, но всъщност несъзнателно съдейства за създаването на „своещината” у синовете си. Той трупа имоти, закупува нови и нови земи, превръща се в заможен селянин и така създава отношение у своите деца към парите. Героят не буди обаче укор за своето благополучие. Но още в началото на творбата е загатнато, че дядо Йордан е „малко скъперник” - качество, което бързо се забравя на фона на неговите добродетели, но явно се пренася върху синовете му и преди всичко върху Божан. В желанието си да остави добро наследство на своите деца, Герака натрупва пари и ги крие. Той ги пази за „черни дни”, но с постъпката си неволно предизвиква алчните апетити на децата си и сам способства за избухване на страстите им. Стремящ се да запази целостта на голямото си семейство, Герака започва отчаяна и обречена битка в името на това да ги задържи в едно цяло, с което допълнително изостря отношенията между себе си и останалите, както и помежду им. Тази искрена позиция го прави сляп за истината - за равнодушието на Павел към земята, за престореността и престъпните домогвания на Божан.
Парите на Герака се превръщат в основната причина за възникване на конфликти, за неразбирателство и подозрителност между братята и техните съпруги. Заради скритите жълтици синовете се ненавиждат, заради тях стигат дори до бой. Но дядо Йордан не само спомага за пораждането на частнособственическото чувство у своите деца, но и с отношението си към тях подсилва взаимната им завист и омраза.
Още от малък Павел е любимецът на бащата, радва се на особено внимание и с това по-късно буди ревността на Божан и Петър. Прекомерната и криворазбрана обич на дядо Йордан към най-малкия син е причина за неговото разглезване, пиянство и падение.
Отношението на Петър и Божан към Павел определя позицията на двете по-възрастни невести спрямо младата съпруга на Павел - Елка. И сърцата на Божаница и Петровица са обладани от низки страсти. Двете селянки завиждат на живеещия в града Павел, успял да се откъсне от селското ежедневие, намразват жена му, останала със своето дете в голямата къща на Гераците. Те непрекъснато негодуват, че работят и изхранват младата невяста и нейното дете Захаринчо, докато Павел печели пари в града, но не ги дели със своето семейство: „Ние не сме слугини на твоя мъж да му гледаме жената. Нека те вземе там, па правете, каквото знаете.” Прозорливи, тези „змии” осъзнават, че любимецът на стария Герак ще предяви искания към огромното наследство, без да е допринесъл с нещо за трупането на семейните имоти и без да е участвал в тежкия труд на полето. Несъпричастността на най-малкия син към труда и рода се превръща в основна причина за кавгите и разправиите между невестите и тяхното презрително, унизяващо отношение към трудолюбивата Елка, която, поради своята слабост и болнавост, въпреки желанието, не може да работи наравно с другите. Това засилва ненавистта на Божаница и Петровица и те я пренасят върху мъничкия Захаринчо. При всяка възможност той бива отблъскван, гонен, хулен и бит от стрините си. Насъсквани от мисълта за скритите пари и озлобявани от любовта на Герака към Павел, рефлектираща в отношението на стареца към Елка и нейното дете, ненавистта у по-възрастните невести към свекъра се засилва. От думите на Божаница лъха презрение: „Изветрял дъртак! Ти в чужди работи да се не месиш!”. Нейното озлобление и омраза идват от личното й нещастие. Божан често я бие немилостиво без причина, а тя скришом намира утеха в пиенето. За да засили усещането за злото в душата на Божаница, Елин Пелин отделя особено внимание на отблъскващия й портрет -”суха, висока жена, с дълго, кокалесто, грубо лице, посеят с едри месести брадавици, с мустаци като на мъж.” От всяка нейна черта лъха злоба и човешка неудовлетвореност.
Не само в семейството на Божан, но и във взаимоотношенията на Елка и Павел съществуват проблеми. Изоставяйки живота на село и замествайки труда на полето с чиновническата атмосфера в града, Павел променя нравствения си облик. Напуснал семейството си весел, пъргав, жизнерадостен и влюбен, той се завръща слаб, болнав, мълчалив и равнодушен. Той гледа на Елка и Захаринчо със студения и презрителен поглед на отчуждилия се човек. Неговата студенина ранява копнеещото сърце на Елка и дори я поругава със своята развратеност. У Павел намира израз пълното крушение на духовно-нравственото начало у човека. Цялото му поведение разкрива един напълно опустошен човешки свят. Нищо не е в състояние да събуди и най-малкия трепет в мъртвата душа на героя - нито тъжните поплаци на баща му, нито трогателните усилия на Елка за малко съпружеска нежност. Той е абсолютно неспособен за радост и вълнение дори пред най-светлите неща в живота - дома, земята, невестата, децата. В новото нравствено съдържание на образа Елин Пелин открива връзката между разпадането на любовта и настъпилите разрушителни процеси в интимния свят на човека.
Божан и Петър също носят у себе си пороци, характерни за новото време, и със своето поведение допринасят за раздялата в дома на Гераците. Най-големият син в началото на повестта е представен в светлината на трудовото ежедневие с определено човешко обаяние: „Полската работа бе неговата стихия. Всичките му грижи и мисли бяха там. Лицето му имаше прегорелия цвят на пшенично зърно и душата му гледаше небето, облаците и слънцето с надеждите и тревогите на плодородната земя. „Той притежава най-добрите качества на българския селянин, но в атмосферата на новите условия на живот алчността и скъперничеството морално го погубват. Героят премного обича парите, заради които хитрува, краде и надписва в тефтерите, мами селяните, склонен е към нечисти сделки и духовната му енергия дотолкова се съсредоточава върху единствената му страст да трупа богатство, че го подтиква към най-тежкото престъпление - да ограби собствения си баща.
Петър, със своето нехайство, несъзнателно подпомага по-големия брат да извърши обира. Неговото „широко и открито сърце”, наивността и незаинтересоваността му предразполагат Божан към действие. Средният син не създава никакви пречки за открадването на скритите пари, защото не подозира тъмните замисли на своя брат и очаква справедливо поделяне на наследството.
Постоянните кавги и конфликти в семейството се отразяват върху всички негови членове. Най-много страда Герака, който чувства своята вина за разпадането на дома. Изчезва бодростта, изгубва се веселият му нрав - „сърцето му стана тъжно”. Къщата - преди хубава, сега „грозна и проклета”, потиска душата му и Герака се усамотява в затворената стара кръчма. Властващата злоба и ненавист убиват неговата радост от труда. Герака равнодушно посреща жътвата, която е била „най-щастливото време за него, което го съживяваше, подмладяваше, повикваше на усилена работа, правеше го могъщ, Весел и пъргав като дете”. Липсва неговото предтрудово вълнение, радостният му глас става вял и безсилен, работниците, които „се разщракваха нагоре-надолу и се отправяха на дружини към полето”, сега са заместени от непокорните и своенравни снахи и синове. Изчезва изпълненото с възторг и нетърпение оптимистично посрещане на деня -”Ех, че време ли се отваря! Пак ще се къпе в човешка пот майката земя.” Завладява го песимизъм: „ Тежък ден ще бъде тоя-може ида Вали. Човек не трябва да вярва Всякога на утрото.” В контраста на човешкото изживяване Елин Пелин намира най-силен израз на настъпилото отчуждение от труда.
Жертви на непрестанните междуособици в семейството стават и една група герои, белязани с ореол на святост и духовно съвършенство, своеобразни антитези на злото - Елка, Захаринчо, Йовка, Матей Маргалака. Те са твърде различни един от друг, но ги обединява тяхната беззащитност пред издевателствата на другите, тяхното постоянно страдание. Те са надарени с вътрешна светлина и ангелска доброта, в тях говори някаква всемирна благост, която не им позволява да бъдат злобни, недоверчиви и отмъстителни. Мъките им идват както от проявата на грубост, студенина и враждебност спрямо тях, така и от това, че другите сами се погубват. Във времето на зараждащо се отчуждение, предизвикващо морална деформация у човека, духовно чистите хора страдат от студенината в чуждите души. Безразличието на Павел ранява душата на Елка, а моралната му поквара я убива физически. Сред близките си Йовка расте болнава и често припада. Душата на Захаринчо страда от постоянната грубост в семейството. Матей Маргалака със сълзи на очи наблюдава човешкото падение. Никой от тези герои не иска и не може да се противопостави на покварата.
Обирът на дядо Йордан и сбиването между синовете му е трагична кулминация в разгръщането на семейната драма. Павел си заминава и в къщата на Герака става непоносимо и тежко: „Като че не парите на стареца, а честта на целия дом беше открадната. „Семейното разслоение е пълно и безвъзвратно. Опозорената от мъжа си Елка, след опит да се самоубие, умира. Безволевият Петър се отдава на пиянство. Дядо Йордан, преждевременно състарен от скръб, напуска земния свят. Домът е вече разрушен и малкият Захаринчо след смъртта на майка си, бива отведен в града. Там вероятно го очаква същото нравствено падение, застигнало и неговите родственици. От всички герои единствено Божан, за когото всички знаят, че е откраднал парите на баща си, побеждава - той става все по-безскрупулен богаташ, превърнал земята от „майка хранилница” в обект на плячка и грабеж.
Писателят проявява голямо майсторство при разглеждането на подбудите за раздялата в дома на Гераците и самото й описание. Появата на злото се внушава предимно чрез образа на „змията”: „В къщи излязоха като змии, незнайно откъде, сръдни, недоразумения..,”, „Змии да раждаш”. „Змии очите ти да изядат”. „ Те шетаха из къщи и фучаха като змии”.
Елин Пелин използва многобройни символи. Най-яркият от тях, образ на социално-човешката драма, е посаденият от прадедите на Гераците „самотен кичест бор” „Всред широкия двор”, превърнал се в „семейно знаме, с което се гордееха”. Този символ на родовата задружност, обществено уважение и нравствено здраве рухва в края на повестта, също както рухва и семейството на дядо Йордан: „Петър отсече големия бор, който пречеше на хармана му. Това свето дърво, обожавано от прадедите, рухна под брадвата на внуците и дълго лежа в калта.” Социалното разслоение и родовото разпадане имат и друг важен символ - „двора”. Обширен в началото на произведението, той говори за семейната хармония, а в епилога, „разделен и преграден”, доказва, че социалното отчуждение е разрушило традиционната родова задружност в българското село.
Семейството на Гераците се превръща в символ на българското общество от началото на двадесети век, когато жаждата за злато разрушава нравствената красота, Елин Пелин рязко се противопоставя на духовното падение и се бори за запазването на човещината в живота. Със своята повест творецът защитава по неповторим и силно вълнуващ начин хуманизма в отношенията между хората и напомня, че моралът и богатата душевност имат много по-важно общочовешко значение от материалните облаги.
В предлаганото литературнонаучно съчинение много добре се открояват изискванията на вида писмена работа. Добре обмислената постановъчна част пряко насочва към проблемното разгръщане на темата.
Избраният подход е един сполучлив вариант за разработка на подобна задача. Тъкмо това очертава творческата изява на ученичката.
Отличното познаване на творбата позволява на автора да се съобразява с виждането на белетриста, да уважава неговото становище, когато търси да обясни сложните обществени и нравствени проблеми, които животът налага в развитието на българското село.
Основателно се подчертава, че, благодарение на реализма, Елин Пелин успява да разкрие истината за драматичното изживяване на големите обществени промени в българското село.
Обръща се внимание, макар и недостатъчно подчертано, върху художествената мотивация при избора на образната система, за да се разкрие вярно и убедително голямата социална и нравствена трагедия.
Много добро впечатление в изложението прави последователността на избраните доказателства, с които убедително се защитава застъпената теза. Умело се внушава идеята, че процесите в българското село са закономерни и обективни, независещи от волята и желанието на хората. Правилна е констатацията за ролята на парите в живота на тримата братя, чиято съдба пестеливо е проследена. От вниманието на автора не е убягнал и проблемът за възпитанието в дома на Гераците, който също има отношение за подсилване на завистта и омразата между членовете на голямото семейство.
Не е забравена и отрицателната роля на града за нравствената поквара на човека от селото. Този мотив, както се знае, присъства и в други произведения на Елин Пелин.
В писмената работа отчуждението между хората се разглежда многопосочно. В това отношение автора проявява широк поглед и убедително внушава, че разрушителните тенденции в селото докосват и интимния свят на човека.
С помощта на подходящо подбран художествен текст се проследяват деформациите в душевността на героите от повестта. Разбира се, примерите биха могли да бъдат по-изчерпателни, тъп като са пренебрегнати съществени картини.
Силен момент в изложението на работата са разсъжденията върху групата герои, отличаващи се със своята святост и духовно съвършенство. Те са противопоставени на хората, в чиито души се е вселило злото. По този начин се постига по-богат образ на драматизма на времето.
Бих препоръчал на автора по-целенасочено да се изтъква и изяснява художественото майсторство на Елин Пелин. Така както това е направено в края на работата, подчертавайки ролята на символите.
Заключението естествено е изведено от изтъкнатото в изложението. Верен и точен е изводът, че Елин Пелин рязко се противопоставя на духовната деградация и е един от най-страстните радетели за съхраняване на човещината в живота.
