За ученика / Теми литература 11 клас / Христо Ботев
ХРИСТО БОТЕВ - „ХАДЖИ ДИМИТЪР”
СМЪРТ И БЕЗСМЪРТИЕ В „ХАДЖИ ДИМИТЪР” НА ХРИСТО БОТЕВ
Всеки народ има свои велики личности и гениални натури, както в историята си, така и в изкуството, и в литературата. В историческото развитие на българската литература със златни букви е написано името на гениалния поет и пламенен революционер Христо Ботев. Принуден от най – ранната си младост да живее далеч от родина, дом и семейство, той вкусва горчивия залък на скиталческия живот и тежката участ на чужденеца, и това още повече засилва вродената му любов към народ и родина.
Всички чувства, които са вълнували чувствителната му душа, са изпети в неговите стихотворения.
Най-възвишен и логически завършен е образът на бореца за свобода в баладата „Хаджи Димитър”. Цялата творба е пронизана от една единствена идея – идеята за безсмъртието на този, който е паднал в бой да защити своята родна страна. Тя се внушава още от първата фраза на произведението – „Жив е той, жив е!”.
Това, че героят е представен как лежи „Там на балкана...”, е израз, който го поставя близо до безсмъртните боговете на Олимп, толкова близо до бог. Балканът е символ на свободата, на хайдушката гора закрилница, но и на смъртта. И именно ТАМ в Балкана загиват както Хаджи Димитър, така и Христо Ботев, за да останат да живеят завинаги в сърцата ни.
В тази творба героят е представен в момент на физическо страдание, смъртно ранен след активно участие в битката с враговете на народа.
Макар и смъртно ранен борецът е представен като „юнак във младост и в сила мъжка”.
Празната, захвърлена пушка и счупената на две сабя говорят за жестоката и неравна битка за свобода или смърт юнашка. От устата на умиращия въстаник се изтръгва проклятие, отправено към съдбата, която толкова рано го отстранява от борбата.
В пълна хармония със състоянието на лирическия герой е и състоянието на природата – „слънцето спряно сърдито пече”, а с изтичането на последните капки кръв, жътварската песен става все по–тъжна и горестна. И в сърцето на поета се надига вълна от мъка и печал, „ще да загине и тоя юнак”, но това е само за миг („но спри сърце...”), защото той е твърдо убеден, че физическата смърт е пътят към вечното безсмъртие.
Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира...
За да изрази всенародното признание и всеобщото преклонение пред подвига на героя, Ботев въвежда баладични елементи – орлицата и хищния вълк кротко са притихнали до тялото на умиращия герой, а побратимяването със сокола е израз на неговата изключителна смелост („над него сокол, юнашка птица, и тя се за брат, за юнак грижи.”).
Поетът дори е включил и митични самодиви, които да облекчат страданието и болките на героя в предсмъртния му миг.
И тук юнакът изпъква със своята висока нравственост – в последните минути от живота си той не жали за погубената си младост и ранната си смърт, а иска да разбере съдбата на своите другари по оръжие:
Кажи ми, сестро, де – Караджата?
Де е и мойта вярна дружина?
Пред такава самоотверженост всяко живо същество занемява в благоговейно преклонение, дори Балканът запява хайдушка песен.
Обобщавайки характерните черти на бореца за свобода и проследявайки силата на народното признание и почит, Христо Ботев въодушевено възкликва:
Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира!
Тези вдъхновени слова на гениалния български поет и пламенен революционер са придобили класическо значение и се нареждат между най–великите мисли, изказвани в историята на човечеството. Те са били и ще бъдат мощно оръжие и ярък факел за всички народи, борещи се за свобода и правда Ботев оставя след себе си едва двадесетина стихотворения, но всяко от тях е една изстрадана болка, една ясно осъзната личностна и категорична позиция. Родено от могъщ талант, неговото поетично творчество е висш образец на превръщането на най-големите проблеми на времето в дълбоко личностно изживяване и на въплътяване на тези вълнения в гениални художествени творби. Драмата на една епоха е минала през сърцето на поета, превърнала се е в негова лична, гражданска и творческа съдба и е достигнала до нас като съкровена изповед.
