За ученика / Теми литература 11 клас / Христо Ботев
ХРИСТО БОТЕВ - ПУБЛИЦИСТИЧНА ПРОЗА
МИРОГЛЕД И ЛИЧНОСТ НА БОТЕВ
Хр. Ботев е велик син на българския народ. Той оставя дълбоки, неизлечими следи в народното съзнание, завещава крупно по своята сила и величие творческо дело.
Освен ненадминатата си поезия Ботев създава и могъща по своята сила и въздействие проза. Той пише статии, дописки, фейлетони, художествени очерци, които го налагат като темпераментен и изключително талантлив журналист и публицист, хуморист и сатирик. Прозата на Ботев не е много обемна - няколко фейлетона и очерци, няколко десетки статии и приблизително толкова дописки и бележки, но по неотразимото си влияние, по дълбокото си идейно съдържание, по ярките си художествени качества тя представлява неоценимо национално богатство, велика школа на нашата публицистика. Ботев гледа на печата като по най-активно средство за политическо въздействие.
„И науката, и литературата и нацията и журналистиката - пише той - с една дума, сичката духовна деятелност… би трябвало да заемат характер по политическата пропаганда, т.е. да се съобразяват с животът, със стремленията и с потребностите на народът…” Но печатът не е само средство за политическа пропаганда. Това е само една от неговите задачи. Печатът трябва да съдейства и за организиране на борбата за свобода.
Разбиранията си за ролята на печата Ботев блестящо прилага в редактираните от него вестници в цялата публицистична практика. Засяга почти всички най-актуални въпроси от своето време: Той пише за политическото положение на народа, анализира състоянието на националните освободителни сили, сочи техните задачи, изказва се по икономическото положение, изтъква тежкото данъчно бреме, експлоатацията на народа от страна на турските властници и българските им палачи чорбаджиите, задълбочено разглежда социалните отношения, преценява окаяното състояние на селяните, западането на занаятите, изобличава продажничеството на чорбаджиите, наглостта и лицемерието на турското правосъдие. С удивително познаване обяснява важните явления в международния живот. Неговото перо е проникнато от духа и основните идеи на революционно-освободителното движение. При всеки отделен повод Ботев търси да подчертае основното, главното, принципното, онова, което отговаря на задачите и тенденциите на борбата. Всичките му работи са писани все по конкретни поводи и същевременно изразяват важни, общовалидни, трайни идеи и принципи. Фактите, които Ботев привежда в своите статии, дописки и фейлетони, са винаги точни, ярки и конкретни. От тях излиза Ботев, на тях се опира, за да прави своите задълбочени изводи. Ботев пише статиите си главно в редактираните от него вестници „Дума на българските емигранти” и „Знаме” и във вестниците на Каравелов „Свобода” и „Независимост”. Статиите на Ботев са проникнати от боеви дух. В тях той полемизира и обвинява, разобличава и утвърждава, воюва и възпламенява.
В статията „Наместо програма” (в. „Дума”) Ботев изтъква назначението на вестника като орган на революционната емиграция и призовава „всеки емигрантин, всяка благородна душа, всеки свестен българин” на борба, за освобождение национално и социално.
В статиите си Ботев чисто разглежда въпросите за социалното неравноправие, за необходимостта от решително премахване на експлоатацията, за народната революция като единствено възможен път към свободен и справедлив живот. Единствен защитник на българския народ Ботев вижда в лицето на великия руски народ. Независимо от съображенията на тогавашното руско правителство Ботев твърдо вярва, че щом народът въстане, русите ще се притекат на помощ. „Русия - пише той- никога няма да се откаже от нас и никога няма да позволи на другите народности да погазят славянското „име”.
В защита на Парижката комуна и против лицемерния хленч на тия, които оплакват Париж „столицата на разврата”, „школата на шпионството и робството”, на тия, които проливат крокодилски сълзи за „бездушието”, а проклинат „разумното”. Ботев пише статията „Смешен плач” (в. Дума).
Особено характерни за Ботев са фейлетоните, в които разкрива робското положение на народа, равнодушието към неговата съдба, осмива безличието и продажността на журналисти и писатели, изобличава чорбаджии и изедници, бичува фалша и лицемерието в международния живот. Най-силен е фейлетонът „Политическа зима”. С рядка изобличителна сила Ботев разкрива картината на съвре-менният международен живот, засягайки политическите въпроси в Европа и на Балканите, икономическите интереси и отношения и тежката участ на нашия народ. В „Длъжностите на писателите на журналистите Ботев насочва своето сатирично острие против писачите търгаши, за които работата в печата е доходно средство, а не служба важна, отговорна, служба на народа.
Извънредно ценни са фейлетоните „Знаеш ли ти кои сме?” Те отразяват живо и изразително интересни моменти от нашата действителност в последното десетилетие преди Освобождението и съдържат богати факти и подробности от обществено-политическите и литературни нрави на времето. По-важни очерци са „Примери от турското правосъдие” и „Това ви чака”. В тях Ботев разкрива в подробности сцени из живота на поражения народ и посочва нуждата от борба като изход от тежкото положение. За характеристиката на човека публициста и революционера Ботев твърде много допринасят и неговите писма. В тях той изпъква като високо принципен, всецяло отдаден на делото готов на саможертва човек. Особено ярко в писмата на Ботев изпъква неговият патриотизъм. А от борда на „Радецки”, прощавайки се с жена си, Ботев подчертава: „Знай, че после отечеството съм обичал най-много тебе…”
Писмата на Ботев допълват обаятелните черти на неговата изключителна личност.
И в поезията на Ботев израства неговият образ на велик революционер и борец, за когото личният живот има смисъл само в борбата за народа за свободата. Чувствата на поета са силни и трайни. Те се движат в две направления - силна омраза към враговете на народа - чорбаджиите - изедници, предателите и силна любов към народа, близките си, героите на свободата.
С красотата на своя съдържателен живот, с величието на героичната си смърт, със силата на революционните си идеи с обаянието на неувяхващата си поезия и публицистика Х. Ботев упражнява огромно въздействие върху народното съзнание.
С крилатите вдъхновени слова: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира…” Ботев предрекъл собственото си безсмъртие.
