За ученика / Теми литература 11 клас / Христо Ботев
ХРИСТО БОТЕВ
МОДЕЛЪТ НА БОТЕВ ЗА ЧОВЕКА И СВЕТА
РАБОТЕН ЛИСТ
ПОЕТЪТ Е ОПТИМИСТ.
Вярва в светлото бъдеще и копнее за по-справедливо устройство на света (картината на победното завръщане в ,,На прощаване”). Порив към свободен и щастлив живот , красив живот. Красотата се изразява в независимост, равноправие и обич между хората.Навсякъде бедните и подтиснатите са обзети от копнеж за по-добро бъдеще , за по-справедлив живот. Поетът мечтае за правда и свобода и вярва в щастливия край на борбата. Всеки човек намира своята роля на земята и всяка личност има право на щастие.
ЗА ВРЕМЕТО, КОГАТО ЖИВЕЕ БОТЕВ, РОБСТВОТО Е НЕОТМЕНИМА ЧЕРТА В ЖИВОТА НА НАРОДА.
Робството при Ботев е осакатяване, унижаване на човешкото достойнство, принизяване не само на материални и духовни ценности, но и на основни християнски постулати, а свободата е свръх ценност. Двете понятия са разгледани в универсален, общочовешки смисъл. Именно заради това идеите на поета надхвърлят границите на националното, за да се превърнат в един интернационален символ на борбата срещу подтисничеството. От неговата идеология блика възрожденски дух, но нея (идеологията) не я подържат само българи, а и стотици други угнетени нации - македонци, сърби, поляци, руснаци и т.н. Игото е непоклатимо, империята е непобедима. Ботев вярва, че робството не е вечно, от него има изход.
В СТИХОТВОРЕНИЯТА ,,МАЙЦЕ СИ”, ,,КЪМ БРАТА СИ”, ЮНОШАТА ТЪРСИ СВОЯ ПЪТ В ЖИВОТА.
Мъчат го парливи мисли-безнадеждност, песимизъм - ,,Бащино ли съм пропил имане,тебе ли покрих с дълбоки рани, та мойта младост мале, зелена съхне и вехне люто язвена?!” Това са терзания на надрасналия времето и средата си човек, който по-късно се превръща в борец за свободата, щастието и прогреса на своя народ, който знае за какво да живее и да се бори.
НАРЕД С ОБРАЗИТЕ НА ГЕРОЯ И ЗЛОТО В БОТЕВИЯ ДИСКУРС ВАЖНА РОЛЯ ИГРАЕ ОБРАЗЪТ НА БРАТА.
За поета братът не е сродникът или другият син на една майка, а другарят, братът по идеи, борецът за свобода. Брата е единственият човек, който разбира героя и го подкрепя в неговата трудна мисия. Само Той е способен да разбере мъката на народа и неговата жажда за свобода, само Той е имал смелостта да се опълчи срещу тирана, отдавайки живота си на един висш идеал. За такива братя жадува Ботевия избраник, именно в техните очи поета вижда надежда за свобода, вярата в утрешния ден и смелостта да посрещнат несгодите на настоящето, именно тези свои братя той подтиква към борба, свобода, подвиг и дори смърт в стихотворението „Към брата си”.
ПРОТЕСТ СРЕЩУ ПРИМИРЕНИЕТО, СРЕЩУ БЕЗДУШИЕТО.
Ботев презира празния патриотизъм. Неговата омраза, към малодушните и патриоти само в пияно състояние, сякаш прелива от гневните думи - „а вий ... вий сте идиоти” („В механата”). За тези хора, животът е свръх ценност, която не си заслужава да се загуби, заради свободата на народа. Те всъщност са проповедници на философията за „добрия живот” - треперят да не изгубят живота си, заради патриотичните си слова произнесени в пияно състояние. Тях („патриотите”) поетът нарежда до попове, книжовници и всички останали „скотове”, които треперят за живота си и нехаят за свободата на отечеството.
ВЯРА В СИЛАТА НА НАРОДА САМ ДА РЕШИ СЪДБАТА СИ.
,, … той (народът) оставял ралото и сърпа … хващал бащината сабя и с дружина вярна и сговорна отивал в Стара планина да мъсти за обиди от турци и чорбаджии.” (,,Народът вчера, днес и утре”)
УБЕДЕНОСТ В ПО-НАТАТЪШНОТО СВОБОДНО РАЗВИТИЕ НА НАРОДА.
,, дайте му или поне не бъркайте му да се освободи от това варварско племе, с кое няма нищо общо, и ще видите как той ще се устрой.” (,,Народът вчера, днес и утре”)
СТРАСТНА ЛЮБОВ КЪМ СВОБОДАТА И НЕЗАВИСИМОСТТА И ОМРАЗА КЪМ ПОТИСНИКА И РОБСТВОТО.
Готов да поеме пътя на борбата, защото всеки има правото да бъде свободен, да живее пълноценно, да бъде щастлив.Жертвата не е безсмислена - ,,Умря сиромах за правда , за правда и за свобода”.(,,На прощаване”)
ЧОВЕКЪТ, ОСЪЗНАЛ СВОЕТО МЯСТО В ЖИВОТА, ПОСВЕТИЛ СЕБЕ СИ НА ВЪРХОВНИЯ ИДЕАЛ - СВОБОДАТА.
ЧОВЕКЪТ, ПРИЕЛ БОРБАТА КАТО ДАДЕНОСТ НА ТЪРСЕЩИЯ И НЕПОКОРЕН ЧОВЕШКИ ДУХ.
