За ученика / Теми литература 11 клас / Христо Ботев
ХРИСТО БОТЕВ
СВОБОДАТА - СВРЪХЦЕННОСТ В БОТЕВИЯ ПОЕТИЧЕН СВЯТ
През Ренесанса и Просвещението една от най-големите ценности е свободата. На нея се гледа като на висш идеал и съкровено право на всеки човек - правото да живее необременяван както физически, така и духовно. Свободата е възможност за личен избор, вяра в постигането на идеалите. Докато средновековното мислене призовава към вяра единствено и само в Бог, в ренесансовото и просвещенското разбиране на двете понятия Бог и свобода се изравняват. Ботев също е повлиян от тези идеи като литературен и обществен деец по време на Българското възраждане. В своята поезия той проповядва вяра к свободата и стремеж към пълното й постигане. Ботевият лирически герой е разтърсван от бурни чувства и мисли по пътя към свещената свобода.
В света на Ботевата поезия свободата е свръхценност. Поетът я представя като амбивалентно понятие - свобода на духа, свобода наличния избор, но най-зримата й проекция е националноисторическата свобода на българския народ. Свободата е винаги в опозиционна двойка с робството. То е мъчително и потискащо, свободата е извисяваща. Тя е висше благо за отделната личност и за целия народ. В Ботевата поезия основен лайтмотив е отхвърлянето на робството. Но националната свобода може да бъде постигната само след като всеки човек осмисли живота си и успее да освободи първо себе си. В основата на това стои свободата на личния избор на Ботевия лирически герой. Свободното пожелаване на борбата е единствен път към осъществяване на висшия идеал. Смъртта е възможен изход от борбата, водеща към обезсмъртяване на тези, които са превърнали свободата в своя свръхценност. Нейното приемане или отхвърляне става критерий за нравствените устои на личността.
В първите си стихотворения Ботев показва преосмислянето на целите и откриването на истински важните неща в живота. Лирическият герой от „Майце си” страда, младостта му е „люто язвена”. Той не може да продължава да живее без приятели, с които да споделя терзанията си. Единствената му опора в този коварен свят е майката. Давайки му своята прошка и благословия, тя ще му помогне да открие своя нов идеал - свободата. Свобода лична, но и свобода на избора:
Пък тогаз нека измръзнат жили,
пък тогаз нека изгния в гроба!
Лирическият АЗ избира пътя на саможертвата, който единствен води към свобода. За да извиси идеята за свобода над всичко, Ботев я представя в опозиция с робския свят и робската психика. Народът е роб: „Кой те в таз робска люлка люлее?” Отговорът на този въпрос отеква в страшния звуков резонанс от гърма на оковите - символ на робство и духовна несвобода. Потиснат е всеки „глас за свобода”. Страшна е картината на робското унижение: „Кръстът е забит във живо тело”. Макар и малцина, сред Ботевите съвременници има и свободни духом, които „на глас” тичат „народен”, „там” „за мило - за драго”. Лирическият герой от „На прощаване” е приел идеята за борба като начин за постигане свободата на родината. Той е „със сърце мъжко, юнашко”. Изпитва вътрешна потребност от свобода. За него робството е най-голямото зло и той завещава своята вяра в свободата на идните поколения - своите „братя невръстни”:
Да помнят и те да знаят,
че и те брат са имали,
но брат им падна, загина,
затуй, че клетник не трая
пред турци глава да скланя
сюрмашко тегло да гледа!
Лирическият герой живее с мисълта за смъртта като вероятен изход от борбата за свобода. Но тя няма да е страшна, а ще бъде пример за другите, защото е смърт в името на свободата - най-висша ценност за героя. За да се слее с идеала си, лирическият герой надмогва личните чувства на сърцето си. Точно поради тази причина в стихотворението „До моето първо либе” той отхвърля любовната песен на „първо ми либе”. За него любовта е ненужна в условия на робство. Тя ограничава човека и отнема свободния избор на сърцето, който сочи друга любов - по-висша и по-стойностна: свободата на родината. Това, което занапред ще владее душата и мислите му, няма да е усмивката на „либе хубаво”, а плачът на сиромаси, пронизал „песента” на гората. Романтика и реализъм се успоредяват в Ботевата поетична визия за свобода и борба:
Там, де земя гърми и тътне
от видове страшни и злобни
и предсмъртни песни надгробни.
Лирическият герой е взел своето решение. Пространството на смъртта: „Там, де земя гърми и тътне”, е желаната духовна обител на свободата. Към тази обетована „земя” той призовава да тръгне и любимата, да направи своя свободен избор, да запее песен, подобна на екота на „бури вековни” и на стенанието на „гора и шума”, или да остане в света на робството. Ботевата поетична формула на избора: „или-или”, е безпощадна към онези, които не приемат свободата като свръхценност и не желаят да се борят за нея. Лирическият АЗ е осъзнал, че поемайки по пътя на борбата, може да срещне смъртта, но нейната усмивка ще е „мила”, защото тази смърт ще е осмислена от идеята за национална свобода.
Вътрешно свободният човек единствен вижда възможните пътища за постигане на най-висшата цел през нашето Възраждане - свободата. Ботев разбира, че преди националното освобождение, неговият съвременник трябва да освободи себе си от робското мислене, формирано векове наред:
Светът привикнал хомот да влачи,
тиранство и зло и до днес тачи;
Тъй върви светът!
Лъжа и робство на тая пуста земя царува!
(„Борба”)
Лирическият герой е прозрял истината, че хората трябва да се преборят първо със „свещената глупост”, в която до болка вярват, и чак след това да преосмислят нравствения си кодекс. Да приемат свободата като своя цел и да поемат по пътя на борбата за национално освобождение. Лирическият герой се нуждае от тяхната подкрепа, за да направят своя избор: „Хляб или свинец!”
Осъзнаването на свободата като свръхценност е вътрешният мотив за борба. Той води героя към национален подвиг - да жертва живота си за свободата на родината. Човешката смърт е път към национално безсмъртие: „Жив е той, жив е! Там на Балкана...”
Балканът е пространството, обитавано от най-извисените, от героите - борци за свобода. Той е противопоставен на полето, където звучи тъжна робска песен. Балканът, закрилникът на свободните духом, също пее своята песен. Превръща в безсмъртие духа на загиналите за свобода. Ботевите стихове: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира...”, озвучават цялото родно пространство с идеята за безсмъртие. Тя остава завинаги в съзнанието на всеки българин.
В Ботевия поетичен свят свободата е свръхценност. Тя е вътрешна потребност от личен избор, който води към страшния, но славен път на саможертвата. Борбата за свобода е единственият свободен избор за Ботев и неговия съвременник. Свободата е всичко за Ботевия лирически герой. За нея той е готов на най-голямата саможертва - да се „венчае” за „смъртта”, ако това е единственият път към свободата на родината.
Олимпиада по БЕЛ - 2003 г.
