За ученика / Теми литература 11 клас / Христо Ботев
ХРИСТО БОТЕВ - ПУБЛИЦИСТИКА
РОБСТВОТО И СВОБОДАТА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ПУБЛИЦИСТА БОТЕВ
Присъствието на Христо Ботев в журналистиката потвърждава неговата изключителна творческа дарба. За по-малко от едно десетилетие той постига най-високия връх не само в поезията, но и в публицистиката.
Убеден в силата на словото, Ботев доказва, че печатът е „морално оръжие”, а „журналистиката - едно от първите средства на революцията”. Мисията на живото слово Ботев отстоява с присъщата си безкомпромисност и категоричност.
„Аз смело мога да кажа, че в днешните времена е много по-уместно една жива дума, нежели след време цели томове дипломатически и философски разсъждения.” - пише той.
Първият му самостоятелен вестник „Дунавска зора” излиза на 10 юни 1871 г. с мотото: „Истината е свята, свободата е мила.”
Статията „Наместо програма” започва без увод, конкретно и точно, настъпателно. Авторът посочва като причина за неуспеха на досегашните издания най-вече разминаването между обещаваната програма и съдържанието; разлика толкова голяма, колкото между „мохамеданския рай и християнската мъка”.
Злъчният сарказъм на Ботев не знае пощада за журналистическата недобросъвестност и липса на морал. Вместо да обещават „златни гори” на своите читатели, редакторите трябва да утвърждават онези святи идеали, за които жадува поробеният народ. Задачата на вестника е да откликне на съдбовния въпрос за „нравствено-политическата свобода”, а емигрантът-родолюбец „като прав и законен наследник на класическия ни хайдутин” е длъжен да следва „завещаната му борба с всичките му социални стремления, които са едни от най-хубавите черти на народния ни характер.
Той „е оставил бащино огнище не за да промени едно робство на друго”, а за да допринесе за „радикалния преврат”.
В статията „Народът - вчера, днес и утре” публицистът очертава покъртваща картина на робството. „На свободолюбивия някога народ” е отсъдено „черно тегло”, „тежки вериги, ръждясали от кърви и сълзи”. Към тези, които се утешават с реформите, обещавани от султана, Ботев се обръща със силата на справедливия гняв и отхвърля робското безправие от името на ония, „що нямат талант да търпят”.
Неговото житейско кредо е заявено недвусмислено: „Аз обичам моя народ, аз мисля за него.”
Но този изстрадал народ, чието вчера и днес е тегло и „варварско зло”, е опазил добродетелите си, съхранил е вътрешната свобода и духовната си цялост:
Но и при тия страдания, при това страшно насилие, в кое и камъкът би се стопил, българинът се затвори от турчина вкъщи с челядта си и както и днес, пял и слушал е вместо византийската литургия свойта елегическа юнашка песен...
Публицистът привежда неопровержими примери, доказващи силата и устойчивостта на националния дух, неподправената патриархалност на народа ни, „чист от всяко чуждо влияние”. Ботев намира опорните точки на своя оптимизъм тъкмо в опазената свободолюбива природа на народа, в неговия „особен характер и особена физиономия”. Той трябва „да се развива на народните си начала.” Духовната енергия е залог за неговото утре.
Свободата може да се постигне единствено чрез борба. Убеден, че „няма предел умът човешки”, Ботев разглежда борбата като призвание и съдба, като истински живот. В нея е събран смисълът на човешкото съществувание, в нея са „смехът и пла-чът, доброто и злото; в нея е прогресът човешки”.
Статията „Петрушан” е израз на Ботевото преклонение пред мъчениците на свободата. Родолюбието - в контекста на житейската творческа съдба на пророка-революционер - има само едно измерение: саможертвата. „Наистина, голяма душевна сила трябва да има човек, за да може каза: „Ние си достигнахме целта, защото измираме, а вие още не сте, защото сте живи!...”
И тук Ботев постига образец на публицистичен стил, съчетан с лиризъм. Словото е живо и въздействащо, емоционално наситено. Езикът е образен и ясен, експресивен и точен. Публицистът използва силата на фактите и примерите. Обръща се непосредствено към своите читатели, за да ги приобщи към идеала на живота си:
Революция, и то революция народна, незабавна, отчаяна, която да изчисти Балканския полуостров не само от турците, но и от Всичко онова, което може да вреди на истинските стремления за пълна и абсолютна човешка свобода.
в-к „Знаме”, 1875 г.
Ботев се ражда, за да извърши своята революция - в нравите, в словото, в света, който го обгражда и се нуждае от промяна. Обречен на своя народ и тръгнал да загине за свободата му, той не забравя да благодари на тези, които са го последвали в жертвения път:
Благодаря Ви за доверието, което имате към мене, и за любовта, която показахте към моето нещастно отечество! Живи или мъртви, ние ще да бъдеме!
Едно пророчество, на което е отсъдено да се сбъдне. Защото Ботевата публицистика, създадена през 70-те години на миналия век, въздейства със същата сила и днес.
Със своята полемичност и самобитност, с будното и безкомпромисно отношение към проблемите на обществото, тя налага респектиращи критерии за професионализъм и нравственост.
