За ученика / Теми литература 11 клас / Христо Ботев


 

ХРИСТО БОТЕВ

СЪГЛАСНИ ЛИ СТЕ С ТВЪРДЕНИЕТО, ЧЕ БОТЕВ КАТО РЕВОЛЮЦИОНЕР И ТВОРЕЦ Е ВЪРХОВЕН ИЗРАЗИТЕЛ НА БЪГАРСКОТО И НА НАЦИОНАЛНАТА МУ ДУШЕВНОСТ

ЕСЕ

 

Всяка нация има своите културни знаци, с които се гордее и с които се отличава от останалите. Aко трябва да се избира само една личност от българският културен, политически и социален живот – то това би бил Ботев. Не че националната ни култура няма други достойни личности, но Ботев е събрал в живота и творчеството си всичко най-свято и най-силно въздействащо на българина. Любовта към майката е най-дълбока, трайна и вечна връзка, която ни връща към началото на всички начала. С майката започва света, открива се космоса, дълбината на човешкият дух. Ботев по библейски осмисля вътрешната връзка и значимост на любовта към майката, бащата, братята. Въпреки атеизма си, поетът открива смисъла на мъдростта, че за да бъдеш достоен човек,  трябва да почиташ баща си и майка си. Българинът е възпитаван в почит и зачитане на родителите. Това е част от неговата душевност.

Вечен е стремежът на човек към свобода. С поезия и дело, Ботев даде емоционален израз на този стремеж у възрожденеца. Всеки от нас, независимо от историческите условия се стреми към свободата на духа, социална или личностна свобода. Българинът твърде много години е търпял чуждото подтисничество, за да осъзнае идеята на Ботев за национална свобода като израз на най-съкровеното от душевността си.

Ботев е идеолог и борец за свобода във всичките й форми. Затова бихме могли да твърдим, че в дадения исторически момент той е върховен израз на българското. Няма по-гениална и всеобхватна, по-силно въздействаща и вдъхновяваща хората поезия от Ботевата, в края Възраждането. Тя е върховен израз на наслоявания с векове гняв на българина, към всеки, който ограничава свободата му и отнема представата му за родно – дом, близки, родина. Не е случайно, че за Ботев майка и родина се преливат в едно. Патриотичното чувство е основно за поета – като революционер и творец. Той само художествено синтезира патриотизма като върховна изява на националната душевност на възрожденеца. А защо само на него? Патриотизмът е знакът, който ни причислява към българското. И точно на Ботев е отредена гениалната задача да възпитава поколения българи в патриотизъм – с любов към родната природа, към историческата памет, към личностите, създавали историята със саможертвата си.

Ботев със своята непримиримост към лъжепатриотите и предателите, със своя подвиг на революционер и водач, извиси духа на българина до понятието святост. Може би само Левски е достоен да се съизмери с Ботев по светостта на идеала си.

И още нещо, много показателно затова, че Ботев издига националната ни душевност в идеал – неговите утопични идеи за „всеобщия комунистически ред на земното кълбо, за да твори добро”. Ботев като възрожденец безрезервни вярва в човека, още повече в българина и желае душата му да се извиси чрез свободата и доброто. Не е ли това още една библейска истина, казана от атеист?  По скоро казана от гений и земен човек едновременно, който по човешки мечтае за щастие, но гениално, само с няколко стиха и един подвиг проправя пътеката към свободата. Макар и с утопия, той вдъхновява сърцата на българите. Защото човек иска да има мечти, иска да има герои на които да подражава, иска да има вяра в нещо чисто и достойно. Това го извисява като човек. Всичко това българинът през възраждането получава чрез Ботев – поета и революционера. Затова когато търсим най-българските, най-истинските знаци на националното ни самосъзнание, безспорно това е Ботев – геният на една епоха.