За ученика / Теми литература 11 клас / Алеко Константинов
АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ - ФЕЙЛЕТОНИ
НРАВСТВЕНО-ЕТИЧНИ ПОСЛАНИЯ
Родени в сблъсъка на нравствените възрожденски идеали със следосвобожденската действителност, творбите на Алеко Константинов са ярко отражение на абторовото отношение към заобикалящия го свят. Писателят поставя злободневни теми, разкрива типични пороци на българското общество в новото време, избирайки най-подходящия жанр - фейлетона.
Изображението на един злободневен проблем със силата на хумора, фарса или гротеската е същността на фейлетона. За разлика от Ботев, който описва обществения живот със сарказъм, Алеко пресъздава света чрез ирония и по този начин разкрива позициите си. Фейлетоните на Алеко Константинов носят неговите нравствено-етични послания. Свободата и честността, свободомислието и свободолюбието на идеалиста, които са негови идеали и позиции в живота, в съвременното му общество са деградирали в слободия, в свобода при из-бора на средства и начини за „удрянето на келепира, на кьоравото”. Високата нравственост, коректност и етичност са заменени с кариеризъм, дребнавост, раболепие, хамелеонство, стремеж към материални интереси, келепирджилък, липса на морал в обществения и политически живот. Тези пороци изобличава реалистът и демократът във фейлетоните си „Страст”, „Сеятели на рабски чувства”, „По „изборите" в Свищов”, „Угасете свещите”, „Избирателен закон” и т.н. В тях авторът не само изразява отношението си, изхождайки от своите идеали, но и пряко се противопоставя на заобикалящата го мерзост.
Главен герой във фейлетона „Страст” е самият Алеко. Честен пред себе си и своята съвест, както и спрямо хората, Алеко Константинов остава духовно сам, изолиран сред масата, сред безнравствените и бездуховни материалисти. Авторовата горда личност се извисява над материално задоволените, но духовно бедни слоеве от населението: „А за мене светът не само че не знае подобни гадости, но и Всъщност ги няма у мен, па и не ги е имало и, уверен съм, няма да ги има. ” („Страст”). Високата нравственост е основа и гаранция за тази сигурност. Живеейки и познавайки имащите власт и пари и тези, които се борят с всички средства за това положение - предприемачи, министри, акционери, князе, Алеко може решително да заяви: „Вървя из улицата и погледът ми разсеяно се мята от фигура на фигура и всяка фигура още повече укрепява съзнанието ми, че съм щастливец. ” И действително, щастлив е хуманистът и демократът, богат е с волята, духовната си щедрост и великодушие интелигентът, със способността си да изобличава, осмива, иронизира пороците, да се надсмива дори и над своята „Глупава страст! ” към цигарите. Това не е пагубната страст към богатства, власт или обществено положение, които идеалистът открива у заобикалящия го свят. Именно чистата съвест, съзнанието, че не върши нищо, от което да се срамува, раждат разбиранията му, отразени във фейлетона „Страст”-уважение към бедните, запазили своята нравственост: „Ето кое съзнание ме кара да се взирам с почтение само в кръга на бедността, като мисля, че доволството и богатството са заклеймени ако не с позор, то поне с малко подлост. ”
Идеалистът не завижда на чуждото богатство, презира го, защото никога не би си позволил да пожелае нещо, което „не е плод на честен труд или щастлив случай, а рента на унижението и лакейството”. Именно мотивите, целите, разбиранията, идеалите определят личността на човека, за „подбудителните мотиви на тази деятелност” държи сметка творецът във фейлетоните. Мотивите и целите за него са били винаги честност, преданост, коректност, свободолюбие. За съжаление, през целия си живот Алеко Константинов и като обикновен гражданин, и като юрист и прокурор, е обречен да се сблъсква с обществените пороци в следосвобожденска България - безпринципност, подлост, раболепие, егоизъм, мерзост. Чувството му за обществена и нравствена отговорност са не само незачитани, но и потъпквани и възпрепятствани.
Конфликтът с действителността и нейния герой раждат фейлетоните „Сеятели на рабски чувства”, „По „изборите” в Свищов”, „Угасете свещите”. Те, като литературно-публицистичен вид със злободневен или сатиричен характер, са вярно избраната форма за отразяване на авторовите позиции към проблемите на времето. Изобразени са действителни лица и събития. Изобличени са конкретни личности, но и обобщени явления, изградени са типове на определено поведение. Под острото сатирично перо на реалиста попадат журналис-тите, организаторите на изборите, политиците и т.н.
Потресен от раболепието, от продажността, от непрофесионализма и нагаждачеството на хората, длъжни да просвещават и говорят истината, да разкриват факти и да информират, Алеко отправя ироничните си обвинения на демократ към журналистите във фейлетона „Сеятели на рабски чувства”: „Где е тук патриотизмът бе, рабска душа?... Мерзко раболепие!... Но не е виноват военният министър, виновати са рабските натури, които ближат праха на нозете му. ” Срещу автора на пресилената и емоционално украсена статия отправя своите упреци Алеко Константинов. Преувеличено е събитие, с което не само няма за какво да се гордеем, а което само по себе си е абсурдно - разрешението на г-н военния министър военните да посещават Народния театър „Сълза и смях”. То поражда учудването и протеста на демократа и хуманиста: „Ами че ний ще попитаме: Кой е дал право на военния министър да се разпорежда с частния живот на военните и да им предписва или запрещава посещението на тези или онези обществени и частни заведения? ” За свободата и правата на хората се бори човеколюбецът, за свобода на словото, но и за коректност, за истинност, а не за преуве-личаване, разкрасяване и нагаждане в тълкуване на събитията.
Още по-силно е възмущението му от публикуваната във вестника, „Който носи хубавото име „Прогрес”, статия, възхваляваща честта, оказана на Иван Вазов с наградата „звезда и кръст II степен за гражданска заслуга”, дадена му от царя и изтълкувана от журналиста като „голям и скъп подарък за един поет”, „отличителен знак”, „щедра и висока милост”, за която поетът „не е сънувал”. От позициите на писател, но и на демократ, Алеко Константинов възкликва потресен от нагаждачеството и раболепието на журналиста, написал статията, от разместените ценности и разбирания: „Па даже и това величайшо щастие не би оправдало рабския дух на такъв телешки възторг, защото един велик поет не само че не може да сънува, но и ясно да съзнава своето значение. ” Към тези „сеятели на рабски чувства”, възпитаващи народа не в патриотизъм, не в преклонение пред делото и заслугите на духовно извисени личности, .свързани с културното развитие на България, а в скланяне на глава пред властта, пред силата и славата на деня, насочва своето внимание и отправя острото си сатирично слово реалистът. Журналистите предизвикват авторовото възмущение: „За кое приказваш ти, жалък драскач? За звездата II степен ли?... Вазов сам си е звезда, звезда литературна и никакви звезди, с истински или фалшиви брилянти, не могат да отличат неговите заслуги... ”
Алеко Константинов заклеймява оскверненото право на хората да знаят истината, да преценяват сами действителността, да градят и защитават своите ценности, а не да бъдат манипулирани от журналисти, власт, избирателни комисии и др. Наред с журналистите, „сеятели на рабски чувства”, демократът осъжда избирателните закони, „моралното влияние”, упражнявано от окръжния управител или околийския нахалник. Ръка за ръка с хамелеонството и продажничеството вървят подкупите, заплахите, насилието („Избирателен закон”), промяната на бюлетини, подкупването на избиратели, жестокостта, насилствената смърт („По „изборите” в Свищов”). Свободата на гражданите да упражнят правото си на избор се превръща в свобода на подбора на средствата и начините за изопачаване на резул-татите, съобразно желанията и целите на силните на деня. Освободят ли се пороците, много е трудно да се възстанови равновесието на добродетелите: „Пуснели се веднъж властта по пътя на насилието и беззаконията, с нея не е лесно да се бориш. ” („По „изборите” В Свищов”). Във фейлетона Алеко Константинов разкрива политическата безнравственост и неморалност на управляващите, тяхната безпринципност при провеждане на предизборната агитация и самите избори. Демократ и реалист, творецът изявява своите позиции на либерал, констатирайки и отричайки нечестността и непочтеността при провеждане на изборите, покварата, деморали-зацията и корумпирането на обществото. Противопоставяйки светлата си, морално извисена личност на пороците на следосвобожденската действителност и на деградиралите ценности, хуманистът се бори през целия си живот за тържеството на нравствените идеали. Човеколюбецът отправя своите нравствено-етични послания. Ратува за честност, почтеност, висок морал, принципи, свобода - основополагащи критерии в живота на човека. Със силата на хумора и иронията творецът изобличава нравствената поквара и недъзите на новото общество в България.
