За ученика / Теми литература 11 клас / Алеко Константинов
АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ - ФЕЙЛЕТОНИ
„СЕЯТЕЛИ НА РАБСКИ ЧУВСТВА”
УВАЖАЕМИ УЧЕНИЦИ,
един от основните проблеми, който стои пред вашата самостоятелна подготовка, е свързан с липсата на достатъчно знания във връзва с това КАК СЕ АНАЛИЗИРА ТЕКСТ. Причините са различни, но следствието е винаги едно - не съумявате да откриете вложеното от автора, на ниво „написано” в произведението, съдържание (смисъл). Като начало трябва да се ръководите от така наречения алгоритъм за анализ на художествен текст. Той е сравнително елементарен и се налага за всички произведения, които се поддават на трактуване чрез този формално-текстови анализ. При неговото осъществяване се следва точно определен логически път на съждението.
Първо се определя темата на текста (предметът на речево общуване).
Второ - извежда се водещата идея (или идеи).
Трето - определят се сюжетът и композицията на сюжета. В някои случаи между тези две понятия има ясно изразени различия.
Четвърто - определя се жанровата форма на текста.
Едва след осъществяването на всички тези „операции”, вие можете да преминете на следващото ниво на анализ, независимо дали то ще бъде свързано пак с текстовото равнище на произведението, или ще има за цел интерпретацията и на други нива на творбата. За да имате наистина правото да твърдите, че нещо в авторовия текст е точно това, което предполагате, запомнете, че всяко ваше виждане трябва да бъде доказано и то на базата не на нещо друго, а пак въз основа на текста, анализиран от вас.
И все пак, за да не бъдем, както се казва - „голословни”, ви предлагаме един кратък и, надяваме се, достъпен за вас текстов анализ на творбата на Алеко Константинов, озаглавена „СЕЯТЕЛИ НА РАБСКИ ЧУВСТВА”.
ТЕМАТА на творбата е маркирана още в заглавието, посредством образ-алюзия - „Сеятели на рабски чувства”. Чрез него Алеко Константинов въвежда (в останалата част на текста) представата за българската журналистика и по-конкретно - за нейната функция, за ролята и мястото й в обществото.
ВОДЕЩА ИДЕЯ - Алеко счита, че голяма част от българските журналисти (респективно - вестниците, пресата като цяло) не изпълняват своята основна функция, която би трябвало да имат в една наистина демократична държава - да бъдат независим обществен коректив на трите власти - законодателна (парламент), изпълнителна (правителство) и съдебна (съди прокуратура). В този момент (края на XIX в.) в България конституционно (Търновската конституция), като форма на държавно управление, е закрепена конституционната монархия. Така идейният пласт на творбата се разгръща още в няколко насоки. От една страна, се реализира изводът, че щом няма независима, демократична преса, то и страната като цяло не може да бъде наречена демократична, а, от друга - налага се един много по-важен за съдържателния план на произведението възглед на автора. Поради това, че журналистиката е призвана да бъде обществен коректив на всички власти, то тя трябва да упражнява тази си функция и спрямо действията на монарха, и на монархическата институция.
СЮЖЕТ - Алеко го изгражда формално като задочен диалог (текстът е в монологична форма) между себе си (автора) и журналистите, написали статиите във вестник „Мир” (антрефилето) и във вестник „Прогрес” (заглавие на материала - „Едно мирно тържество”). Същевременно подобен диалог се осъществява и между автора и военния министър. Сюжетът е типичен (от гледна точка на подбора) за публицистичния стил - спор (филипика).
КОМПОЗИЦИЯ НА ТВОРБАТА И НА СЮЖЕТА.
Композиция на творбата - термин архитектоника. Има се предвид цялостното подреждане на текста, а не само по отношение на сюжетните елементи в него. От тази гледна точка „Сеятели на рабски чувства” е разделен на две части: коментар на антрефилето във вестник „Мир”; коментар на статията във вестник „Прогрес”. Тези два композиционни центъра на пръв поглед нямат нищо общо помежду си, защото се различават в съдържателно отношение, но са обединени в едно смислово цяло посредством идейно-тематичния пласт на творбата (т. е. темата и идеята на произведението).
Композиция на сюжета (подреждане на елементите, влизащи в действието, което е дадено в развитие). В структурно отношение тя е изградена като полемика (цитиране и коментар на чужда теза, формулиране на антитеза (авторова), доказване и накрая - синтез).
ЖАНРОВА ФОРМА - фейлетон (с някои елементи на памфлет).
Проблемите, които извежда авторът, са обединени около един смислов център - гражданските права и свободи. Заключението, до което стига Алеко, е доста тягостно - в България граждански права и свободи съществуват, но само формално. Като потвърждение на тази негова теза му служи фактът, че се нарушава правото на гражданите да получават обективна информация (чрез пресата), но и заповедта на военния министър, който чрез нея си позволява да нарежда на своите офицери кои театрални постановки да посещават и на кои нямат право да ходят.
В края на фейлетона, във връзка с награждаването на Иван Вазов и написаното по този повод във вестник „Прогрес”, Алеко Константинов поставя и въпроса за отношението към културата и изкуството в България. Той счита, че те много често не само се пренебрегват, но дори и не се оценяват по достойнство.
