За ученика / Теми литература 10 клас / Уилям Шекспир
УИЛЯМ ШЕКСПИР - „ХАМЛЕТ”
ОФЕЛИЯ - ИДЕЯТА ЗА ГИБЕЛТА НА ЧОВЕШКАТА КРАСОТА
Офелия - нежна, простосърдечна, покорна, обичаща, наивна. С такива основни характеристики функционира образът, който Шекспир изгражда на своята героиня. Тя търси любов и подкрепа, зачита семейството си и сляпо се подчинява на баща си и брат си. Всяко нейно действие се ръководи от волята на близките й, а не от истинските й чувства, от страха да не бъде излъгана и опозорена. Образът на Офелия въплъщава идеята за погубената любов, за гибелта на човешката красота. Тя винаги има духовно измерение.
В речта на героинята прозира наивността и покорството: „Добрия ти съвет ще взема, братко, за строг пазач на своето сърце...”, „Той вече е заключен и ти ще отнесеш ключа му”.
Прекомерната й любов към семейството я погубва, защото, заслепена от вярата в близките си, тя не вижда действителността. Офелия обича Хамлет, но не може да защити любовта си, защото приема по принуда отрицателното отношение на своя баща Към престолонаследника. Ненавистта на Полоний към Хамлет е задължителна и за Офелия. Тя действа против волята си. Наложени са й чувства, различни от емоционалните й преживявания. Офелия е не по-малко страдаща Шекспирова героиня от Хамлет. Чистата им любов е обречена. Антихуманността на морала в Елсинор ги разделя. Болезнена е драмата, изживявана от ренесансовия хуманист Хамлет. Самата Офелия, почувствала трагедията на своя любим, изрича истината за времето, в което живее: „О, господи, какъв сияен разум е разрушен. ” Смисълът на човешкото (хуманността на мисли и чувства) е „разрушен”. Двамата влюбени губят вярата в нравствеността и доверието помежду си. Съмняват се в истинността на чувствата, които изпитват не само те, но и всички около тях. Хамлет губи доверието в майка си, мрази втория си баща до смърт. Единствено в Красивата и добра Офелия вижда подкрепа, жажда за живот, но тя го предава, погубва цялата човешка красота на любовното им чувство чрез своето безволие и наивност: „Не знам какво да мисля, господарю”, „Ще бъде волята ви, господарю.” Нейният баща е не само господар в дома, но господар и на чувствата й. Тя не знае какво да мисли, няма собствена гледна точка към ситуацията, позиция, която да отстоява. Офелия вярва в любовта на Хамлет: „Но, господарю, чувствата си принцът изливаше във най-почтена форма”, „И думите си, господарю, той подкрепяше с безбройни светли клетви”, но се оставя да бъде излъгана. Офелия не осъзнава измамата. Вярва на баща си. Той е нейният покровител, човекът, който й дава сигурност и закрила. Да, тя му е дъщеря, но той е господар на чувствата и мислите й, помрачава ума й с клевети, чути от краля-убиец. Хамлет, наскърбен от поведението на Офелия, наказва своята любима с ироничното си слово: „Бодлив сте, господарю, бодлив!”, „И ще има да охкате, докато ми се притъпи бодилът”. Думите на Хамлет нараняват Офелия, но те са оставили своите трагични „следи” и в съзнанието на престолонаследника. Обиди, душевно страдание и интелектуална сила изразява иронията на датския принц. Тя е неговото оръжие срещу трагичното крушение на хуманния идеал на епохата и му дава сили да надмогне личната си драма. Но Офелия е безсилна. Душата й не може да устои пред трагичните обрати на човешката си съдба. Става жертва на антихуманността. Погубена е красотата на вътрешния човешки свят. Офелия въплъщава идеята за трагичната гибел на духовното у човека. Нежната и красива девойка загубва разума си от любов към хората, които е обичала най-много, на които е разчитала. Тя се чувства сама, отчаяна и безсилна. Отнето й е всичко, което е имала някога. Неутешимата й скръб намира своя сетен край в смъртта.
Офелия е олицетворение на човешката красота, нежност и доброта. Но красивото в душата й е в странен допир с безволието и наивността. Вярва в добротата и честността, но не успява да ей открие. Думите, казани в състояние на безумна скръб: „И на нас всички ни! Господи, прости грешните ни души!”, изразяват идеята за гибелта на човешката красота, но и силата на хуманното опрощение.
