За ученика / Теми литература 10 клас / Мигел де Сервантес
МИГЕЛ ДЕ СЕРВАНТЕС - „ДОН КИХОТ”
ОБРАЗИТЕ НА ДОН КИХОТ И САНЧО ПАНСА ПРЕЗ ПОГЛЕДА
НА ЛИТЕРАТУРНИЯ КРИТИК
***
„Като тип, Дон Кихот се изгражда в целия ход на романа и не е съществувал цялостно в съзнанието на Сервантес до завършване на тази негова творба.
Оформената идея в края на първия том Сервантес разработва в назидателни новели през 1613 г. От завършването на първата част на „Дон Кихот” изминават осем години.
Сервантес пише новела под названието „Лиценциантът Видриера”: млад учен, издигнал се от народа, губи разсъдъка си от омагьосаното биле, което му дава една куртизанка; лиценциантът не обиква жената, но си изгубва ума...
Сентенциите на лиценцианта, които няма да цитирам сега, приличат на речите на Дон Кихот от втората част на романа, но Дон Кихот е по-типичен.
Видриера е шут, който говори дързости, Дон Кихот противоречи на обичайното, защото има своя завършена, патетична система от възгледи за света. Но опитът на лиценцианта Видриера послужил на Сервантес, когато той се върнал към своя роман. Във втората част на романа безумието и мъдростта се редуват и чрез своето сцепление създават типа на благородния безумец, заслепен от мания за героизъм.
Словата на Дон Кихот, неговите сентенции, неговите постъпки са изградени така, че да чувстваме през цялото време стълкновението между мъдрост и безумие. ”
В. Шкловски, „Размисли и разбори”
***
„Дон Кихот иска да стане рицар в съвременния му „Железен век”, за да възроди „златния век”. В съзнанието на героя понятието „рицар” разширява смисъла си, превръща се в синоним на хуманност и справедливост, на истински човешко отношение към човека.
Според Дон Кихот, рицарят трябва да въплъщава високия човешки идеал. Той трябва да бъде всестранно развит (мечът не трябва да притъпява перото, а перото - меча). Самият Дон Кихот въплъщава в комичен вид такъв тип човек.
Той не е само рицар, но и философ, моралист, мъдрец. Дон Кихот мечтае да се върне „златният век”, защото тогава хората не са познавали думите „мое” и „твое” и златото не е имало никакво значение за тях. Човекът се определя не по произхода му, а по неговите добродетели... Дон Кихот е защитник на човешката свобода, покровител на влюбените, поклонник на поезията. Когато Санчо се готви да стане губернатор, той му дава съвети и наставления, в които се съдържа политическата теория на Дон Кихот, основана на милосърдието и хуманността. Възгледите на героя са породени от епохата на Ренесанса, великата епоха на борбата против феодализма. Носител на тези идеи обаче Сервантес прави рицаря, представителя на старото общество. ”
А. Штейн, „Върховете на световната литература"
***
„Дон Кихот е човек на Ренесанса поради това, че той смело разкъсва нишките, които го свързват със съсловието, към което принадлежи, с обикновения установен начин на живот - напуска своя дом и посвещава силите си в служба на човечеството. Той търси възможност да прояви независимостта си, нравствената си свобода, като защитава онези, ,,които господ и природата са създали свободни”.., В борбата със средновековния аскетизъм хуманистите от Ренесанса „реабилитират обикновения земен човек преди всичко като същество, високо духовно и дълбоко нравствено по природа. ”
Н. Снеткова, „Сервантесовият„Дон Кихот"
***
„Наистина Дон Кихот е побъркан - рицарската му мания го прави такъв; но това анахронично чудачество е източник и на такова истинско благородство, чистота, аристократичен чар, на такова покоряващо и внушаващо уважение достойнство на цялостния му облик, и физически, и духовен, че смехът, предизвикан от „печалния” му гротесков образ, е винаги примесен с удивление и респект и всеки, който го срещне, се чувства странно привлечен от жалко величествения, в известно отношение налудничав, но иначе безупречен благородник...
Санчо е наистина народен, тъй като въплъщава отношението на испанския народ към благородната налудничавост, на която той, ще не ще, е призван да служи. ”
Томас Ман, „Литературна есеистика"
***
„Санчо Панса е от онези единици, от онези личности, към които принадлежи и неговият господар - той не може да бъде разбран като представител на масата. Ако Дон Кихот е единственият странстващ рицар, Санчо Панса е единственият странстващ оръженосец. Като своя сеньор и баща, той е неразбран, осмиван, луд. Санчо Панса не е антипод на Дон Кихот, а негов двойник. Странстващият оръженосец е напълно достоен за странстващия рицар, различията между Санчо Панса и Дон Кихот са различия между явлението, в детайла, а не в принципа...
...Санчо Панса се колебае между земята и небето, по-точно изминава дългия път от земята до небето. Още в самото начало Санчо има нещо от донкихотовската стихия, а в края на епичните походи става истински Дон Кихот. Ако Дон Кихот (докато е Дон Кихот, а не Алонсо Кихана) остава неизменен - и в дълга, и в любовта, и в принципите - и само се обогатява с нови преживявания, Санчо Панса се изменя, търпи еволюция. Една от неговите любими поговорки е „По-добре врабче в ръката, отколкото сокол в гората. ” Еволюцията на Санчо Панса опровергава тази най-предпочитана от него поговорка и скоро той изпраща по дяволите врабчетата, за да се устреми към сокола.
Вътрешната еволюция на Санчо Панса, чието далечно, но достатъчно основание е в съгласието му да стане оръженосец на Дон Кихот, навлиза в последната си фаза при губернаторството в „остров” Баратария. Губернаторът Санчо Панса е реализираният Дон Кихот, Санчо Панса на острова е действащият Дон Кихот. Показателно е сравнението между съветите, които Дон Кихот дава на Санчо Панса преди заминаването му, и онези действия и решения, които той осъществява там...
А когато светът се лишава от Дон Кихот, за да остане само добрият Алонсо Кихана, духът на Дон Кихот продължава да живее в Санчо Панса. ”
Исак Паси, „Есета"
***
„Образът у Сервантес се намира в постоянно движение Характерът на героя (Дон Кихот) не толкова се изменя в хода на сюжетното действие, не толкова става друг, колкото се самоопределя, разкрива, оказва се по-дълбок и по-богат, отколкото сме го възприемали в началото. Безумието и мъдростта на Дон Кихот са показани още в първата част на романа, но смисълът на безумието му, това, че не е просто резултат на четенето на рицарски романи, и характерът на неговата мъдрост се изясняват във втората част. Същото може да се каже и за Санчо...
Като Дон Кихот, и Санчо е способен да прекрачи отвъд границата на предишното положение и да премине в противоположно състояние. Ние с удивление узнаваме за безкористността на користолюбивия Санчо, за верността на лукавия Санчо, за остроумието на тъпия Санчо, за проницателността на доверчивия Санчо, за соломоновските присъди на ограничения Санчо, за Въздържаността на лакомника Санчо и даже за изяществото в речта на недодялания Санчо. ”
Л. Пинский, „Ренесансовият реализъм"
