За ученика / Теми литература 10 клас / Мигел де Сервантес
МИГЕЛ ДЕ СЕРВАНТЕС - „ДОН КИХОТ”
ХУДОЖЕСТВЕНАТА ПАРОДИЯ В РОМАНА „ДОН КИХОТ”
Със средствата на комичното Сервантес пресъздава в своя роман „Дон Кихот” трагедията на един човешки живот. Вярата, идеала, възвишените стремежи на Дон Кихот са отхвърлени от суровата действителност. Като ренесансов мислител той ни внушава, че всичко в този свят е относително, че най-важното за човека е да съхрани своята нравственост, духовния си аристократизъм, свободната си душа, а най-страшното е незачитането на човешката личност.
В началото на творбата Дон Кихот и Санчо Панса са две противоположни личности: единият - представител на дребното благородничество, другият -необразован селянин; единият - романтик и идеалист, другият - прагматик и материалист...
Философията на Дон Кихот е разбираема - трябва да претвориш в дела своя идеал, да оставиш след себе си следа, да се опиташ да направиш света по-добър, по-справедлив, по-съвършен. Идалгото е безкрайно далеч от всичко земно. Той сякаш е изтъкан само от вяра, идеал и фантазия. Неговият свят е свят на хармонията, благородството и абсолютната свобода на духа.
За разлика от него, Санчо Панса е съвсем земен, човек от простолюдието, обременен с жена, деца и житейски проблеми. Той е лаком, хитър, страхлив, предпазлив, остроумен и практичен. Реалист, стъпил здраво на земята, Санчо вижда света такъв, какъвто е в действителност. Не го блазнят великите дела на неговия господар. Той е щастлив, когато добре е хапнал, пийнал и се е наспал. Господарят му се хвърля в нови и нови приключения, никога не се замисля за тежките последствия от неравностойните двубои, в които участва, не цени живота си. А неговият спътник предпочита да бъде безпристрастен наблюдател, да „отърве” кожата си - всяко нараняване за него е болезнено. Рицарят е готов да умре заради несъществуващата Дулсинея, но не и да се отрече от нея: „Дулсинея Тобоска е най-хубавата жена на света.” Санчо не е способен да защитава своята Тереза с толкова жар и смелост.
Двамата - рицар и оръженосец, водят безкрайно разточителни, забавни, винаги интересни разговори. Дон Кихот свиква с цветистата и обагрена с мъдрости реч на своя оръженосец и все повече се вслушва в нея. Санчо Панса е заинтригуван от „лудостта” на господаря си и взема частица от нея. Рицарят дава първите уроци по хуманност на своя оръженосец и същевременно изповядва пред него своите възгледи за живота, вярата си в доброто, своя идеал за свобода, хармония и човешко щастие. Санчо се докосва до един непознат, но интересен свят. Прав е Дон Кихот, когато казва, че „не е важно с кого си расъл, а с кого си пасъл”. Мечтите на смелия идалго допадат на оръженосеца. Той също попада в плен на идеала, въпреки че не осъзнава този факт веднага. Добротата и благородството са природно заложени у него, но Дон Кихот е този, който ги провокира, открехва в съзнанието на своя оръженосец тайните им вратички.
Промяната у Санчо се усеща най-осезателно в дните на неговото губернаторство. Той издава мъдри наредби, налага справедливи наказания, издига на почит благоприличието и честността, грижи се за бедните, но и не забравя потеклото си. Остава си Санчо Панса, този, който не може да обуздае естествените си влечения - „тъй като коремът поддържа сърцето”. Санчо има реална представа за възможностите си и сам се отказва от управлението, разбирайки истината, че свободата е най-голямото човешко благо: „Сторете ми път, сеньори, и ме пуснете да се върна към предишната си свобода... Не съм да бъда губернатор... Добра си е жабата в гьола... Всеки трябва да върши работата, за която е роден. ”
Оръженосецът е духовен син на Рицаря на „печалния образ”. Санчо научава много от уроците по мъдрост, честност, доблест, човечност, които Рицарят му дава.
Дон Кихот е личност, отразила духовното противоречие на два свята -реален и въображаем. Той има трагична съдба, но не защото почти до края на дните си е считан за луд и смахнат, а защото остават неразбрани идеите и целите му. Идалгото предпочита да живее в своя въображаем свят, в който доброто и злото са две видимо разграничени понятия, отколкото да вижда как доброто като ценност „умира”, изтласкано от несправедливостта. На предела между търсено добро и победило зло, Дон Кихот отчаяно защитава мечтата за човешко щастие. Вярата му е безумна, бие се с вятърните мелници, воден от желанието да защити идеала за човешко достойнство и свободата на личността.
Дон Кихот е Рицар на „печалния образ”, защото печален и тъжен е светът, в който се впуска, за да прогони злото и да възстанови справедливостта. Добрите му и красиви намерения всъщност не могат да се реализират. Средствата за борба с действителността са твърде нелепи и безсмислени. Но въпреки това печалният рицар е щастлив по своему, защото нищо не е в състояние да промени възгледите му за живота и нищо не може да се сравни с възторга му. Презрял богатството, „но не честта”, Дон Кихот, в онези минути, когато умът му не е в плен на фантазиите, говори с опита на човек, който познава живота: „Празна работа и загубено време ли е да се скиташ по света, за да търсиш не благата му, а стръмнините..." Размишленията на Дон Кихот, отразени в съветите, които отправя към Санчо Панса, са свидетелства за мъдростта му. Неговите мисли и речи не са на луд човек. Напротив - от тях блика мъдрост.
Образът на Дон Кихот е красив в своя нравствен сблъсък с грозното в действителността. Героят е трагично извисен над злото с мъдрия си размисъл за вечно търсеното добро. Всичко това е. всъщност безумната дързост да бъдеш мъдър, когато си загубил в битката за щастие. Героят на Сервантес проявява „мъдрост в безумието” и „безумие в мъдростта”.
Дон Кихот, творецът на добро, се нуждае от морално признание. Той отрича себе си, жертва се, за да осъществи своя идеал. А Санчо - преобразеният Дон Кихот, добрият, човечният, отзивчивият, е последовател на Рицаря на „печалния образ”, продължител на делото му.
Идалгото не успява да реализира мечтите си. Грубата действителност се оказва по-силна и той се предава. Отказва се от своя поход срещу неправдата и злото. Но след себе си е оставил един човек, който е повярвал в красотата на идеалите му, който е израснал в неговата сянка, извисил се е духовно, приел нечия мечта за своя цел в живота - Санчо Панса.
Олимпиада по БЕЛ - 2003 г.
