За ученика / Теми литература 10 клас / Мигел де Сервантес
МИГЕЛ ДЕ СЕРВАНТЕС - „ДОН КИХОТ”
„РАЗУМНАТА ЛУДОСТ” КАТО СПОСОБНОСТ ЗА ИЗЖИВЯВАНЕ НА СВЕТА
(есе)
Мислите и разсъжденията са присъщи единствено на човека. Само той, колкото и да е обременен от мисълта за земната си тленност, е надарен от Бога с висшия дар на разума. Но абсолютните и общоприети начини за изживяване на света невинаги са най-добрият избор. Разумността е правилна, достойна за уважение и човешкото същество трябва непрекъснато да се грижи за нейното съзряване, но повече от всичко трябва да я съблюдава и да следва нейния ход на развитие. Разумното съществуване само по себе си е едностранчиво, защото се движи из реалията на позволеното, признатото за вярно при спазване на общия принцип. Човекът обаче винаги има избор, колкото и неблагоприятна да е алтернативата.
Лудостта също съществува, като противоположна същност на разума, за да се открои неговата единствена правилност за преминаване през полето на живота. Но може би лудостта е по-велика и от разума, защото тя е различна, уникална и много по-плодотворна за човечеството и неговите идеи, отколкото разумното и целесъобразно съществуване. Защо иначе хората ще възвеличават такива образи като Дон Кихот и Хамлет и ще се увличат по техния „неразумен” модел на присъствие и действие, ако не беше чудатостта и уникалността на двамата герои? Дон Кихот обаче не е само умопобъркан и никой не трябва да заклеймява тази велика личност като срамен и гротесков символ за човечеството. Дон Кихот не е смесица от разум и безумие. Той въплъщава начин на поведение, а именно, да бъдеш луд в разумността си и разумен в лудостта си. Алонсо Кехана полудява, за да се роди един друг и напълно различен човек - рицар, готов да защитава бедните и онеправданите, рицар, решен да побеждава в битки със страшни великани и магьосници в името на един прекрасен, възвишен и морален кодекс на душата.
Хамлет също полудява, макар и преднамерено. Но и при него идеята за разумната лудост присъства много плътно. Младият, образован човек, студент от прочутия Витенбергски университет, уравновесен и здравомислещ, е обречен да загуби своята вътрешна хармония. Хамлет полудява, защото Дания, този „образцов” затвор с „безброй килии”, се стреми да погуби новото и красивото в душата на младия принц. Лудостта е наложителна, инстинктът за самосъхранение и предпазване в тази лицемерна, но и обречена борба превръща безумието в естествен щит, в средство за достигане на целта, истината и вземането на правилното решение. Хамлет ще се бори като луд, за да спаси душата си и да изпълни мисията си „дорде блещука светлинна” В туй негово „объркано кълбо”. Всички се опитват да изтръгнат Хамлетовата тайна, да си обяснят неговото поведение, за което Шекспировият герой Полоний казва: „Че е лудост - лудост е, но има система в нея!”
Всяко присъствие оставя следа. „Разумната лудост” не се е появила просто ей така, от нищото. Тя има цел и същевременно е средство. Конвенционалните принципи на обществото в повечето случаи пречат на идеите, забраняват реализацията на новото и непознатото, което може би предлага повече съвършенство, съзидание и творчество. Дон Кихот и Хамлет неслучайно са обладани от ,,разумната лудост”, защото само чрез нея биха могли да дадат най-пълно отражение на своите уникални вътрешни светове, на своите хуманистични устои. Може ли да има нещо, което да изпълва човешката душа повече от съзнанието, че човекът има мисия, че това, което носи в себе си, не трябва да загине заедно с него, че то трябва да остане, за да покаже на хората как да станат по-добри, как да преоткрият своя духовен „пътеводител” към истината и стойността на живота?
Дон Кихот полудява като достига до идеята за нравствена промяна в света. Той е духовен рицар и носи в себе си отговорността и моралния принцип за щастието на другите. Хамлет също успява да достигне до своето истинско призвание:
Векът е разглобен. О, дял проклет:
Да си роден, за да го слагаш В ред!
„Разумната лудост” при Дон Кихот е много по-реална, защото героят вярва в себе си и в своята свобода. Рицарят на печалния образ е много по-категоричен в настойчивостта на действията, отколкото Хамлет. В техните средства определено има разлика. „Разумната лудост” при Дон Кихот е насочена изцяло навън. Той иска да дава на другите, не желае нищо в замяна. При него битката за справедливост е изпълнен дълг към целия свят. Изпълнението на синовния дълг при Хамлет е възстановяване на политическия ред в социума. И той отказва да се бори за тази кауза. По-късно датският принц достига до себепознание, което му помага да вземе правилното решение и да запази душевното богатство, което носи в себе си.
Изживяването на света е всъщност дейното участие на човека в него. Мислите, мъдростта и душевната хармония са от изключителна важност, но все пак светът има и материално измерение, което определя реалните критерии за контакт с действителността. „Разумната лудост” изглежда несъвместима в рамките на истинското общество. Тя бива отричана от външния свят като способност за реализация. Дон Кихот е безумен, защото се бие с вятърните мелници, но неговото съзнание за действеност е водено от желанието да защити човешкото мислене и въображение, достойнството и свободата на личността. Неуспехите и печалността на рицаря не остават само за него, защото изразяват трагичността, липсата на велики идеали и истински действия в реалния свят, който се стреми единствено да консумира това, което му е директно дадено. Сякаш „разумната лудост” е обречена. Тя се превръща в невъзможност със смъртта на своите велики носители. Но това не може да е истина, защото Санчо Панса и Хорацио са другата двойка герои, които носят в себе си синтеза, философската съвършеност и хуманистичната хармония на своите велики просветители. Образът на Санчо Панса се променя под благодатното влияние на печалния рицар и неговия трагичен хуманизъм.
Хорацио не познава „разумната лудост” или поне е видял нейната невъзможност и се е отказал от нея като средство и цел за изживяване на света. Хорацио е мислещият и правилно преценяващият, той не е „роб на страстта си”, а човек, готов да преодолее злото с търпение.
„Разумната лудост” позволява на Дон Кихот и Хамлет да се борят и да докажат правото си на избор. „Разумната лудост” се оказва оръжие срещу безнравственото време. Защо човек трябва да повтаря чуждия, но общоприет модел, когато може да бъде различен, действен и допринасящ както за своя нов и уникален смисъл на живота, така и за външния свят, който се нуждае от нови идеи и мотиви? Само чрез вяра в себе си и това, което истински носи в душата си, човек ще е способен да даде на света необятната изчерпателност на своята разумност и чудатост.
