За ученика / Теми литература 10 клас / Мигел де Сервантес
МИГЕЛ ДЕ СЕРВАНТЕС - „ДОН КИХОТ”
МЪДРОСТТА В РОМАНА „ДОН КИХОТ”
(есе)
В романа на Сервантес „Дон Кихот” идеалното и материалното са странно събрани в едно.
В Рицаря на печалния образ има толкова любов, скрита в душата му, толкова топлота и състрадание. Именно заради това всеки път, когато мисля за Дон Кихот, неволно се усмихвам. Усмивка не пропита от ирония и сарказъм, а тази, истинската, идваща от самата ни същност. Толкова много любов, толкова много копнежи живеят в душата на героя, но дали наистина са свързани само с измислената дама на сърцето. Обича ли я наистина толкова много, колкото си представя? Съмнявам се. Не защото не е способен, а просто защото любовта му, отдадена на Дулсинея, е любов към всички хора. Тя го кара да се стреми към доброто.
Едно нещо ме удивлява най-много у Дон Кихот - вечният му стремеж да прави добро. Затварям очи и го виждам стоящ на кръстопътя - от едната страна е неговата Дулсинея, а от другата - мечтаният хармоничен свят. А той си стои все там в средата и не иска да тръгне, защото Вече е направил първата крачка открил е хармонията в самия себе си. Защото неизбежно ще дойде моментът, в който ще се наложи да извикаме като Ричард III: „Кон! Кон ми дайте! Заменям кралство за кон! ”- но никой няма да ни чуе. Тогава ще почувстваме болката -тук вляво. Не тази от смъртоносната стрела, а от тишината, тъмнината, вечността. Шепотът, който няма да заглъхне до края: ... Няма на света едничко същество да ме обича и никой зарад мен не ще заплаче -защо да плаче друг, щом аз самият към себе си не чувствам капка жал? („Ричард III”, Шекспир) Много са тези, които се присмиват на Дон Кихот, и това не ме учудва. Когато нещо остане неразбрано, или му се надсмиваме, или го отхвърляме. А има ли по-лошо от това да си сам и неразбран? Да искаш да помагаш и като награда да получаваш поредната доза унижение и страдание. Затова бяга Дон Кихот от действителността. Само в собствения си свят той бива оценен и възнаграден за усилията си. Може тази награда да е само една усмивка или простичка дума, но си струва заради нея да изоставиш всичко и всички. Дори ние - големите реалисти и материалисти на XX век - се крием в собстве-ния си свят. Срамуваме се да си признаем, а може би ни е и страх.
Все си мисля, че ако трябваше да избирам между таланта на Шекспир и „лудостта” на Дон Кихот, едва ли бих се колебала. Ще избера „лудостта”, защото тя е болката на времето. Вечната „лудост” да търсиш доброто в мъдростта - най-голямата трагика на човечеството.
Да осъзнаеш смисъла на собственото си съществуване!Да изтърпиш най-великите страдания, да достигнеш момента, в който с гордост да кажеш: „Живях! И може да съм бил луд, но никога не забравих мечтите си, не забравих кой съм и защо съм тук! ” - това е мъдростта в романа. Има обаче още една истина, която макар и горчива, не трябва да пропускаме. Животът е такъв, какъвто е! Бягайки от действителността, не можем и няма да го направим по-добър за самите себе си и за тези около нас.
Какво е Дон Кихот без верния си оръженосец Санчо, чиято главна роля сякаш е непрекъснато да ни връща в действителността, да ни напомня къде е границата между мечтата и реалното.Бедният селянин Санчо е този, чрез който ни е представена мъдростта на обикновения народ. Въпреки че е прост и неук, той осъзнава значението на делата на господаря си и дори иска да му подражава, но само за малко, защото в крайна сметка той си остава просто Санчо.
Но не това е най-важното. Значимото се крие в прозрението, че не е нужно да осъзнаваш мъдростта, за да си мъдър. Трябва да я носиш в себе си и да я раздаваш на другите. Това малко хора го умеят!
За съжаление, всички сънища свършват и всички мечти отминават, и ако не си успял да ги осъществиш, остава само да се примириш. Затова и умира Дон Кихот - защото не може да живее в смирение. За едно мога да съжалявам - за гибелта на душевната му красота и за сълзата, стаила тъгата по мъдростта на човечеството.
Неслучайно Айнщайн е казал: „Три неща ми дават представа за вечността: звездите, „Дон Кихот” и „Престъпление и наказание”.
Мъдростта е в нас и около нас. Да я потърсим!
