За ученика / Теми литература 10 клас / Мигел де Сервантес
МИГЕЛ ДЕ СЕРВАНТЕС - „ДОН КИХОТ”
ДОН КИХОТ И ХАМЛЕТ
(есе)
В световната литература има два велики образа - на Дон Кихот и на Хамлет. Двама „луди”, виждащи истината по-ясно и искрено от „нормалните” хора. Нима тяхната „лудост” не е отклик на жестоката реалност, която им предлага безскрупулният и покварен свят? И защо са „луди”? Защото са дръзнали да покажат своето възмущение, да изразят негодуванието си спрямо фалшивите и гнили устои на обществото. Да, луди са! Всеки, който си позволи да бъде себе си без излишно лицемерие и угодничество, е заклеймен като луд.
При едно по-задълбочено вглеждане зад налудничавите пориви към рицарството на Дон Кихот и размислите на Хамлет, ще видим два образа, сходни и различни едновременно. С какво са сходни? Нима зад идеализма, честността и чистотата в образа на Дон Кихот не се крие едно изплашено и непораснало дете, реагиращо на заобикалящата го страшна действителност? Независимо от зрялата си възраст, Дон Кихот е запазил детската чистота и непредубеденост в мислите и чувствата си. Не сме ли всички ние в един момент разочаровани и смазани от реалността, несъвпадаща с наивните ни очаквания? Така е и с Дон Кихот, който през целия си живот е имал една страст, създаваща му негов собствен свят, защита срещу неправдите и реалните събития и факти от живота около него - рицарските романи. Тези идилични произведения са помогнали в изразяването на неговата индивидуалност, макар тя да прераства в „лудост”, защото не намира очакваната доброта и честност, „лудост” и поради това, че дръзва да ги потърси, приемайки образа на великия борец за правда - рицаря Дон Кихот.
Хамлет, един трагичен образ в световната литература, нещастен интроверт, тормозещ се от несправедливия свят и от лицемерната същност на хората. И той е идеалист като Дон Кихот, но нежната му душа бива наранена от родители, приятели, любима. Хамлет се от-нася с ирония към всички, това е ответната му реакция към предателството на чичо му и покварената му майка, раболепието на Полоний и неговото влияние върху единствената любима на Хамлет - Офелия, измяната на приятелите му Розенкранц и Гилденстерн. Изведнъж, оказал се съвсем сам и предаден, той няма друг изход, освен да скрие болката и разочарованието си зад маската на лудостта.
Остава другият въпрос - с какво са различни? Дон Кихот е човек на действието. Докато Хамлет действа чрез мисълта си. Героят на Шекспир провежда своята борба вътре в себе си, задавайки си въпроси и отговаряйки сам на дилемите си. Макар да не се решава моментално на отмъщение в името на бащината си чест, той се бори не по-малко яростно от Дон Кихот, но не с действия и подвизи, а чрез аналитичността на ума си.
Образите на Дон Кихот и Хамлет отразяват неправдата през призмата на лудостта. И двамата са засегнати от реалността, от жестоката й хватка, и двамата реагират по своему на това предизвикателство. Дон Кихот тръгва по света, за да докаже на себе си и хората, че благородството и почтеността не са отмрели в този „железен век”. Хамлет, разочарован, обезкуражен и въпреки това решен на отмъщение, полудява или играе ролята на луд, според мен - въпрос на личен избор, за да каже истините, гнетящи душата му. Да даде отпор на събралата се горчивина и погнуса от ниските пориви и страсти, които движат света.
Дон Кихот и Хамлет обвиняват, викат срещу несправедливия живот и изродилите се човешки взаимоотношения в него. Нима всеки един от нас не е изпадал в сходно положение. Кой не е губил идеалите си по време на житейския си път? Никога ли не ни се е случвало да повярваме на някоя кауза, да я защитаваме с всички сили и средства, да се борим за нашата истина, отразена в нея? Не изглеждаме ли точно като Дон Кихот тогава, не изглеждат ли целите и желанията ни сходни с неговите в този момент? Всеки се е борил с вятърни мелници, мислейки ги за великани или с други думи, бил е луд по донкихотовски.
А когато сме били предадени и разочаровани, наранени в очакванията си от приятели и любими хора, не сме ли изпадали в безнадеждна ирония? Скривали сме обидата и болката под маската на „лудостта”.
Защото „луд” е всеки, който е дръзнал да бъде искрен. Затова Дон Кихот и Хамлет едновременно живеят в нас. Те не са само литературни герои, те са отражение на психиката на всеки човек, задаващ си въпроси, противоречащ си, борещ се - срещу себе си, хората и света. И вечен ще остане въпросът - дилема на Хамлет: „Да бъдеш или не - туй е въпросът. Дали е по-достойно за душата да понасяш камшиците, стрелите на бясната съдба, или... ” - да бъдеш „луд” и искрен - самият ти.
Дон Кихот и Хамлет, симбиоза от страсти и страхове, смелост и плахост, жизненост и кротост, двама актьори, отказали да бъдат такива, каквито е решила съдбата, дръзнали да напишат свой собствен сценарий за живота. Както великият Шекспир е казал: „Целият свят е сцена, а всички сме актьори ”Дали ще си „луд” или не, актьор или режисьор, избира всеки според личната си преценка, ценности и стремежи.
