За ученика / Теми литература 10 клас / Данте Алигиери
ДАНТЕ АЛИГИЕРИ - „БОЖЕСТВЕНА КОМЕДИЯ”
ПЪТУВАНЕ КЪМ НЕОБЯТНИЯ СВЯТ НА ЧОВЕШКОТО ПОЗНАНИЕ
В един от последните сонети от „Нов Живот” Данте говори за „едно чудесно видение в момента, в който Беатриче му отваря вратата към небесните селения”. Тази красиво материализирана фикция на платоничното любовно чувство дълбоко в се-бе си крие първообраза на формираната по-късно идея за написване на произведение, разкриващо идентичността на човешката душа с безплътната духовна красота на християнския Рай. Но творческите „видения” на Данте търпят промяна и преди човекът да посети Рая, дълго и мъчително странства из Ада и Чистилището.
Създадена е „Божествена комедия”. Поетът нарича своята творба „Свещена поема” и я публикува под заглавие „Комедия”. В Средновековието всички произведения с щастлив край в жанрово отношение са определяни като комедии. По-късно художествените внушения на Дантевата „Комедия” задълбочават своя философски смислов обем и творбата е наречена от потомците „Божествена комедия”
Художествена цел на автора е „да покаже човека след смъртта му, човека, който по силата на своите заслуги или грехове става обект на божествената справедливост - тя го награждава или нагазва. ”
Желанието на човека да „види” света на отвъдното е общата типологична връзка на „Божествена Комедия” със сюжетното действие на разкази за пътешествия из задгробните пространства на християнския Ад.
Разказът на Данте за пътуването през Ада, Чистилището и Рая продължава една седмица, но художественото внушение за време създава усещане за вечност. Сякаш -болката от преживяното няма край. Троичността на християнския канон - Дух, Отец и Син - стои в основата на авторския замисъл, но определя и композиционната структура на произведението. То е разделено на три части: Адът - това е самият човек и преживяното от него, Чистилището - тревожният размисъл за настоящето, и Раят - ренесансовата мечта за красиво и хуманно бъдеще. Всяка част има 33 песни. Грешниците се мъчат в 9 кръга, душите се пречистват, преминавайки през 9 степени, а праведниците блаженстват в 9 сфери.
Ясно се забелязва вертикалната структура в духовното израстване на човека. Трагичният мисловен размисъл в „кръговете” на Ада не само пречиства духа, но и извисява хуманния ръст на човека. „кръгът” - символният знак за търсене на истината в борба с доброто и злото - променя своето съдържание. Изпълва се с нов художествен обем. Превръща се в „сфера” - символно изражение за постигнатата хармония със себе си и света за ренесансовия човек. Условно това ново ниво в духовното израстване на личността Данте назовава Рай, за да бъде в унисон с каноничното изискване за християнско триединство.
Поемата е написана в строфи с по три стиха (терцини). Три звяра се изпречват на пътя на поета, Луцифер е с три лица, страшното куче Цербер има три уста.
Не само желание за идентичност с християнския канон има в художественото триединство, използвано от Данте в „Божествена комедия”. Неговата философска интерпретация отива по-далеч. Човекът е подобен на Бога, но и в реалния си живот той проявява „божествената” същност на своята скрита духовност, надмогвайки злото (Ада) в себе си и опрощавайки греховете (изкушенията на Дявола) на другите. Невинаги намира сили да „разпознае” Ада и Рая в своята душа и мъчително дълго броди из тях, търсейки своя хармоничен двойник, своето друго, по-добро или по-лошо, АЗ. Неслучайно заедно с Данте пътува и Вергилий, който е съвършена константа на античната духовна хармония между красота и добро в човешката природа. За Данте съвършенството на духа е все още непостигнато, а и самият той се намира в конфликт с реалния свят (изгонването от родната Флоренция, мъчителното изгнаничество). Между човека и неговите търсения застава винаги действителността. Триизмерен е не само християнският канон, но с тройна знакова символика е белязана и битката на човека със себе си и със света, в който живее. Но за хуманиста и ренесансовия мислител - Данте - водещ е винаги човекът. На него принадлежат и Адът, и Раят, и болката, и радостта. Той е „божественото” откровение за голямото пътуване на човечеството към себе си.
Пътуването на Данте из видимото и невидимото на човешката мисъл и съзнание има дълбоко символно съдържание. То е своеобразно търсене на земната мъдрост, която е винаги у човека, а не вън от него. Затова и себепознанието е водещ художествен мотив в „Божествена комедия” на Данте, както и основно философско твърдение на автора, оформящо проблемната теза на произведението му. Надмогването на слабостта е вид спасение от греховете. Душата е пречистена от страданието. Злото остава в миналото и съзнанието се дистанцира от него. Неслучайно в края на поемата Данте се потопява във водите на Лета, т.е. забравил миналото, може да стигне до божественото в човешката душа. Мъдростта изисква любов към знанието. И Данте въплъщава хармоничния синтез между разума и емоцията чрез образите на Вергилий и Беатриче. Вергилий е любимият поет и учител, символизира разума и високото знание на Античността, а Беатриче е символен израз на красивия емоционален порив на човешкото любовно пристрастие. Любовта към човешкото у човека и дълбокото хуманно знание за него са всъщност духовният и философски първоизвор на ренесансова мъдрост, до която пръв се докосва Данте със своята „Божествена Комедия”.
В съответствие с триединството на християнския канон, алегориите в поемата имат „троична” знакова метафоричност. Получават биографичен, морално-религиозен и социално-политически смисъл. Образът на тъмния лес в уводната песен, определящ мястото и ролята на твореца в екзистенциалната рамка на собствения му живот, стигнал „на попрището жизнено средата”, има различни смислови измерения. „Тъмният лес” е трагичен миг от живота на поета - изгонен е от Флоренция. Той ясно изразява депресивно вътрешно състояние, но и символизира „греховност” и усещане на вина. Образът на „тъмния лес” е символният знак на човешкия духовен кризис. Данте говори за земните реалности на човешкия живот от края на Средновековието, но очертава своята философска „формула” за човека на идващия Ренесанс, Той е личност, която познава двойствената си същност, подвластна на Дявола и Бога, но устремът към знание и красота го прави „божествен” като духовност. Доминират интелектът и красивите човешки помисли, даряващи го с вътрешна свобода. Самочувствието на самия Данте е заявено с АЗ-овото присъствие на неговата творческа личност.
„Божествена комедия” е написана в първо лице. Това е първият творчески знак за ново ренесансово мислене в Западна Европа. Човекът търси причините за своята слабост и извършените грехове. В това пътуване към необятния свят на човешкото е голямата любов към хуманното знание, но и силата да формираш личността в себе си, като потърсиш границите на собствената си свобода, надмогвайки слабостта и болката. Адът е присъщ на мислещия, дълбоко раздвоен между доброто и злото, човек. Но Раят също му принадлежи. Той е блаженство, постигнато чрез битка със себе си, носеща удовлетворение за търсещия дух. Между Ада и Рая винаги стои ранената човешка емоция. Идва опрощението, което е сила за духа на мислещия човек.
„Божествена комедия” е написана на говорим простонароден италиански език, за да бъде чута истината за човека от всички, а не само от образованото елитарно общество, говорещо латински. Самият Данте принадлежи към него, говори и пише на латински, но написва своята поема на роден италиански език. Това е безспорно доказателство, че Ренесансът в Италия е започнал, а негов пръв поет е Данте Алигиери.
