За ученика / Теми литература 10 клас / Данте Алигиери
ДАНТЕ АЛИГИЕРИ - „БОЖЕСТВЕНА КОМЕДИЯ”
РАЯТ И АДЪТ НА ЧОВЕШКАТА ДУША В „БОЖЕСТВЕНА КОМЕДИЯ” НА ДАНТЕ АЛИГИЕРИ
Откровено изповяданите пориви на любовната страст, като копнежност на духа и плам на плътта, са своеобразен художествен „ключ” към новите творчески търсения на Данте Алигиери в „Божествена комедия”.
Хармонията на човешката природа вълнува поета и той се интересува от възраждането на единната цялост на човешкото у човека. Хуманното начало е останало в душата, дълбоко потиснато от аскетичния християнски морал на Църквата. Съзнанието е изпълнено със съмнения. Разумът се подчинява на догмата и чувственият, емоционален свят става излишен, приема се за греховен и творение на дявола. Човекът е принуден да прикрива емоционалните страсти на своите преживявания. Природата му е раздвоена и църквата издига в канонично право „разделянето” на човека и неговата същност на душа и плът, „поделени” вече между дявола и Бога, които са във вечна битка помежду си. Така човешката душа става „инструмент” за църквата в битката й за власт над самия човек. Всичко естествено и човешко се забранява, остават повелите на църковния канон. Пълнокръвието на живота е грях, а любовта - изкушение на дявола. Душата се обрича на гибел и нейното място е само в Ада. Праведността има висока цена: нещастие в реалния живот и вечно щастие в отвъдния. Това са селенията на Рая, до които малцина достигат.
Така светът на отвъдното се превръща в основен художествен образ в поемата на Данте Алигиери „Божествена комедия”, отразил противоречията на реалния човешки живот. Между доброто и злото у човека, въплътено в художествената същност на Рая и Ада, застава Чистилището - място за размисъл, но и реален миг на възмездие, дошъл като самообвинение и лична присъда. Човекът сам върви към грехопадението, а в изкуплението на престъпилата законите на добродетелта душа се намесва Църквата. Тя има право не само на последно причастие, но и на абсолютна власт над човешката душа. Данте не приема тази несвобода за човека и неговата хуманност. Пътят към греха и към изкуплението принадлежи единствено и само на човека. Възраждането на естественото право на човешката природа започва с преоткриването на любовта и на нейната прераждаща сила. Тя пробужда хуманното начало у човека и го кара да преосмисля „греховните” пориви на разум, емоция и плът.
Чрез любовта Данте влиза в досег с ренесансовите идеи на времето, става предвестник на ново мислене и на нова духовност, пронизана от желание за свобода на чувствата. В любовта човекът изразява цялостния си облик, не остава нищо скрито. Целият е на показ. И доброто, и злото с еднаква сила „говорят” за човека. Изповядват всичко за него. Но за подвластните на любовта Църквата отделя Ада.Той единствено им принадлежи, защото любовта е грях и дяволска съблазън. Затова и Данте рисува сред деветте кръга на Ада реалната сила на чувствата, изстрадани приживе от човека Болката и страданието са отправна точка към загубената хармония на човешката природа.
Художественото изображение на Ада е плътно и осезаемо. Внушението е силно и съзнанието на възприемащия образните послания на текста се изпълва с реалната трагичност на преживяното. Силните характери и личностни присъствия се отделят от общата картина на Страшния съд, за да разкрият истината за пълнокръвния човешки живот, докоснал сърцето и душата с цялата сила на страстта. И в тази преизподня, където душите на грешниците са изоставени на волята на сатаната, Данте създава образи от плът и кръв, в които реалният пулс на живота отмерва силата на страстта и тежестта на изкуплението. Схемата на Ада, като наказание на греха, наложено от църквата, е така разчупена от поета, че вместо отвъден свят на Страшния съд е очертано нравственото пространство на моралната отплата, на възмездието, което насилниците, предателите, алчните и порочните не са получили в земния живот.
Реалността навлиза активно с всички противоречиви устреми на човешката природа в средновековната схема на Ада. Руши всички алегории на религиозното мислене, но художественото й присъствие е подчинено на справедливата Немезида, въздаваща на всеки грешник заслуженото наказание.
„Божествена Комедия” е написана на простонароден говорим италиански език. Не за просветеното духовенство и аристокрацията, говорещи на латински език, е предназначена поемата на Данте, а за обикновените хора, на които достъпът до знанието е забранен. Един от белезите на Ренесанса е формирането на национални езици въз основа на устната форма на говоримия народен език, т.нар. просторечие. Самото написване на „Божествена Комедия” на говорим простонароден език е най-безспорното доказателство за започналите ренесансови процеси в италианската литература в края на XIII началото на XIV век.
За Данте истинското разделение съществува в земния живот, а не в света на отвъдното. Насилниците са господари на земята, а праведниците са онеправдани. Чрез новия си ренесансов поглед поетът доказва, че има и друга възможност за онеправдания - живота на духа, и друг свят за страдащия - „обетованата земя” на свободата.
Данте Алигиери проектира и изобразява конкретни, преживени моменти от човешкия живот к художественото пространство на вечността. Крайностите в човешката природа (ангелът и сатаната, доброто и злото) не само се срещат, но и насищат действието с вътрешно напрежение, породено от взаимното привличане на порока и добродетелта. Емоционалното вълнение от съпреживяната човешка съдба изпълва с пристрастие автора към двете контрастни лица на човешкото у човека. Данте познава добре човешките пороци. Те служат на злото и заемат подобаващо място в йерархичната скала, водеща към царството на сатаната. Адът е място за физическо страдание, а не за духовно покаяние. Начало на пътя към порока, което е начало и на грехопадението, са равнодушието и безразличието. Душата се намира в покой и никакво вълнение не досяга емоциите и разума. Връзка с външния свят и проблемите на действителността не съществува. Човекът, изпълнен с безразличие и равнодушие, е загубил интерес не само към света на другите, но и към самия себе си. Той „живее” в мъртъв бездуховен свят, което е равносилно на духовна и нравствена „смърт”. Безразличието и равнодушието са родени от егоизма на умъртвената, вече безсилна душа. Изчезнали са пориви и желания. На тяхно място идва порочното грехопадение. към безразличните и равнодушните Данте изпитва презрение. Те стоят в преддверието на самия Ад. За тях и за делата им няма да остане никакъв спомен в човешката памет, само нескритото възмущение, че твърде безразлично и равнодушно са предали душите са на злото. Вергилий - водач на Данте в света на отвъдното - го съветва: „Погледни и отмини! ”
Данте винаги приема чуждото страдание като своя лична болка, а греховността на душата като незнание за самия човек. И той приема за хуманна мисия на своя живот да проследи „пътуването” на духа към отвъдното, за да разкаже за противоречията на самия живот. Именно там - в начина на живот е тайната за порока и добродетелта на човека за греха и светостта на неговото съществуване. Преминал през деветте кръга на човешкия Ад, поетът разкрива деветстепенната скала на пътя към страданието, който води все по-надълбоко в незнайните глъбини на душата. Там е тартарът, оттам започва и изкуплението - бавното връщане назад към хармонията и целостта на човешката природа. Но сега пътят води нагоре към очищението и опрощението. Кръгът се затваря. Грехът, отпратил духа стремглаво в дълбините на Ада, отстъпва място на страданието, което пречиства душата, и тя полита обратно към светлите селения на полученото опрощение.
Доброто и злото съпътстват човека през целия му земен път. Той е низ от греховни страсти и мъчително покаяние, полети и падения, за които пристрастно и развълнувано разказва Данте Алигиери в своята „Божествена Комедия” - творба, предизвестила началото на Ренесанса в Италия.
