За ученика / Теми литература 10 клас / Данте Алигиери
ДАНТЕ АЛИГИЕРИ - „БОЖЕСТВЕНА КОМЕДИЯ”
„АД”-ЪТ НА ЧОВЕШКОТО „ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ”
В литературното наследство на Италианския ренесанс „Божествена комедия” на Данте Алигиери е един от най-достойните творчески плодове на човешката мисъл. Това е произведение, в което отминали исторически епохи (Античност и Средновековие) провокират защитата на ренесансовата идея за човека. Данте Алигиери търси своите творчески основания за убедителна аргументация на тезата за Божествената сила на „престъплението и наказанието” на човешката душа. Времето има свои ценности единствено чрез преживяното от човека. Неговите грехове, допуснатите грешки и слабости, както и изкуплението им чрез наказание или чисти нравствени помисли определят духовния облик на всяко общество и културноисторическа епоха. „Божествената комедия” на човешкия живот продължава от векове и не е прекъсвана и до днес. Типичното за нравите и начина на мислене в Италия в Края на XIII век изразява Данте Алигиери в своята „Божествена Комедия”. Художественият поглед на твореца е насочен към вътрешния свят на човека, който е винаги заинтригуван от бъдещето и най-вече от нравствените последици на делата си. Затова и Данте въвежда темата за света на отвъдното. Това е непознатата, тайна страна на душата, в която се стреми да проникне не само религиозно мислещият човек на Средновековието, но и езичникът от Античността. Мисълта за непознатите сили на пророческата съдба, които идват като наказание или възмездие, винаги е вълнувала човека. Той иска да узнае бъдещето, да прозре отвъд границата на разумно допустимото страшната или неземно красива картина на своя живот. Данте Алигиери доказва, че грозното и прекрасното - като естетически нагласи и очаквания за бъдещето - зависят само от настоящето и от нравственото съдържание на човешките дела. Затова и истината за човека е в самия човек. И доброто, и злото са в него. От човека зависи дали в душата му ще има Рай или Ад.
Тези размисли на ренесансовия творец Данте определят и композиционната структура на произведението. Контрастът между Рая и Ада, т.е. между доброто и злото, е вътрешно балансиран от Чистилището, което в метафоричен, извън религиозен смисъл олицетворява сливането между светлина и мрак. Изразява онова естествено състояние на вътрешно мисловно и духовно раздвоение, което кара човека да преподрежда ценностите на добро и зло в душата си, като преосмисля живота си и преживяното в него.
„Чистилището” в „Божествена комедия” на Данте Алигиери е естествена художествена връзка и метафоричен преход Към „Рая” и „Ада”. Така се оформят трите композиционни части: „Ад”, „Чистилище” и „Рай”. Поетичното изложение на всяка от тях е в 33 песни. Грешниците в Ада се мъчат в 9 кръга. Душите на съгрешилите се пречистват 9 пъти, като всяка следваща степен е градирана по тежест на изпитанията. Изискват се повече усилия и търпение. Праведниците, живелите свято, блаженстват в 9 сфери. Данте написва своята поема 6 терцини, използва тристишна форма. Символиката на числото три е водеща. Връзката между средновековната, религиозна троичност (Бог-Отец, Бог-Син и Бог-Дух) и древната кабалистична сила на числото три с композиционната структура и алегоризма на Дантевата „Божествена комедия” е очевидна.
За първия творец на Италианския ренесанс човекът трябва да изяви силно и категорично себе си и в доброто, и в злото. Всички, които са дребни и нищожни като лична позиция, не заслужават нито Рая, нито Ада. Те са лишени от силата на човешката природа. Не могат да изявят себе си нито в греха, нито в светостта. Затова и Данте им отрежда преддверието на Ада. Те по-скоро се причисляват към греховно безличните, отколкото към незабелязаните светци. За тях няма „бъдеще” дори и в отвъдния свят. Сякаш подобен род човешки прояви са напълно излишни, не оставят диря в личния Живот на индивида и във времето, в което живеят:
Прогони ги Бог от небесата ясни,
но и самия пъкъл ги не ще,
защото не са били и в злото страстни.
Данте „пътува” из отвъдния свят заедно с Вергилий - древния поет от Античността. Идеята за човека свързва две различни творчески вселени. Ренесанс и Античност се оказват идентични като хуманен поглед към времето и перспективите за обществено развитие. Доброто и злото у човека са в основата на историческите перспективи за развитие на цивилизацията. Балансът между тях или възможностите за изкупление на извършените грехове определят духовния потенциал, който носи всяка епоха, и времето за неговото реализиране. Затова и човешката цивилизация има своите величествени върхове и трагични падения. Историята на човечеството е поредица от „Ад” и „Рай”.
В първия кръг на Дантевия „Ад” се намират душите на езичниците - велики поети и философи от древността. Тук са Омир, Хораций, Овидий, Лукиан, Сократ, Аристотел, Платон, Диоген, Анаксагор, Демокрит и редица забележителни исторически личности, една от които е Юлий Цезар. Техният единствен грях е, че не са познавали християнството. Данте, макар и ренесансово мислещ човек, е вярващ християнин. И той определя най-лекото наказание за великите езичници - първия кръг на Ада.
Греховните страсти на любовта се наказват във втория кръг. Тук са древните жрици на любовта - Семирамида, Клеопатра, хубавата Елена от Троянската война. Разбира се, не са забравени Парис, Ахил, Тристан и провансалските трубадури. Любовните им страсти като сила на греховни преживявания са метафорично изразени от Данте чрез буйни адски ветрове, които носят в безспирен вихър душите на съгрешилите от обич без мяра. Особен поетичен акцент поставя Данте върху драматичната съдба на Франческа ди Римини и Паоло Малатеста. Подобно на Одисеи, пожелал да чуе песента на сирените, и Данте слуша тъжната изповед на Франческа:
Любов, коя любов в любимий пали
тъй на сърцето ми го мил стори,
че тук дори сме свързани остали.
Ренесансово е отношението на Данте към любовта. Не мъжът, а жената (в случая Франческа) защитава човешкото право на обич. Законите на сърцето определят не само порива към щастие, но и към духовната свобода на човека. Вътрешно силна и свободна е Франческа да защити любовта си, да остане вярна на повелите на сърцето, избирайки смъртта. Данте не осъжда любовта на Паоло и Франческа. Наказани са за насилственото отнемане на живота си. Той е дар от природата. Макар и висша, любовта не е единствена ценност в живота. Има и други радости, за които си заслужава да се живее. Паоло и Франческа са наказани за неразумния импулс на любовната страст, поставили я по-високо от мъдростта на изстраданите истини за Живота.
Но не само подвластните на любовта нарушават мярата за съответствие между страст и реалност на желанието. За Данте лакомниците в живота са не по-малко обладани от порочни страсти и той им отрежда третия кръг на Ада. В четвъртия са скъперниците и прахосниците, които се измъчват взаимно. Епикурейци и еретици са наказани справедливо в петия кръг. Горчиви са страданията им. Удоволствието да отричаш божествения смисъл на живота се заплаща скъпо. Самоубийците, превърнати в сухи дънери с безлистни корони, обитават шестия кръг на Ада.
За всеки човешки порок Данте отделя място в Ада. Извратените, съгрешили против природата, са поставени в седмия кръг, човешкото лукавство се наказва в осмия Кръг на Ада, за да се стигне до най-големия грях, според Данте, на предателите и изменниците. Това са престъпления от нравствено и морално естество, които се наказват най-тежко в последния девети кръг.
Ренесансовият поет приема предателството за нравствено разложение на душата. Това е най-тъмната бездна на човешкия духовен Ад. Страданието е голямо.
Данте изобразява трагедията на душата с апокалиптичните внушения на поетичен образ с експресивна сила на художественото съдържание. Въздействието е потресаващо. Граф Уголино, разяждан от вътрешни терзания, гризе главата на епископ Руджиеро. Душата се „гърчи”, болка „гризе” съзнанието. Предателството наказва с еднаква сила душите и на двамата Дантеви герои - реални исторически личности. Подложени са на нечовешки страдания. Грехът им не може да се изкупи с нищо. И двамата са предатели. Посегнали са на човешкото в себе си. Унищожили са своята хуманна същност. Милост за техните души няма. Това е нравственото възмездие на обремененото съзнание. Най-тежкото наказание за човека. Присъда, произнесена от самия него. В най-тъмната и дълбока бездна на Ада е поставен Луцифер - разбунтувалият се ангел срещу Бога. Това е вид предателство според християнската религия. Луцифер е наказан жестоко. Той символизира въобще човешкото предателство. Затова и образът му е хиперболизиран. Има три глави, три усти. Той е предал трите Божествени начала - Отец, Син и Дух. Подобно на предателите Руджиери и Уголино, и Луцифер гризе главите на трима велики изменници и предатели: Юда, Брут и Касий. Универсалната идея за спасението на човешкото у човека защитава Данте чрез тройното наказание над душите на престъпилите закона за нравствеността и библейската мяра за грях и святост на помисли и дела.
Чрез „пътуването” из преизподнята на човешката душа първият поет на Ренесанса в Италия открива художествения образ на „престъплението и наказанието" не само в западноевропейската, но и в световната литература. В културната история на човешката цивилизация „Божествена комедия” на Данте Алигиери остава най-високият образец на поетически изстраданата истина за противоречивата, двойственост на природа на човека. Той е свободен да избере или Ада на своя живот, но да има сили да понесе наказанието за недостойните си дела или с духовно смирение да приеме даровете на Божествения разум и нравствената добродетел. „Ад”-ът в художественото изображение на Данте е класическото прозрение на ренесансовия мислител за духовното бъдеще на човечеството. Цивилизацията се нуждае от разум, но и от висша нравственост. А това зависи единствено и само от човека. Данте Алигиери предупреждава за нравствения кризис, изживян от предишни общества и епохи, като дълбоко вярва хуманността на човешката природа. Той е творец Ренесанса и човекът за него е център на Вселена.
