ЕЛИН ПЕЛИН

АНАЛИЗИ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ЗАНЕМЕЛИТЕ КАМБАНИ

(план-тезис)              

I. УВОД
1. Обща оценка за цикъла „Под манастирската лоза.
А) Специфичен в контекста на цялостното Елин-Пелиново творчест­во - нетипични художествена среда и герои (повествованието е обвързано с манастирската обител, а централните персонажи са монаси или светци); на­личие на приказно, чудесно начало, свързано както със събитийния матери­ал, така и с житейската и духовно-нравствената оразличеност на героите; подчертан философски аспект на внушенията.
Б) Съотносим към другите произведения на писателя - универсална същност на идейно-смисловите послания за търсенето и откриването на зна­чещите стойности в живота, за постигането на мярката между доброто и злото, греховното и добродетелното, колективно стойностното и обществено безполезното.
Логически преход: Проблемът за постигането на познанието чрез изстрадването на собствените грешки и заблуди в търсенето на абсолютната хармония със света и Бога - централен в цикъла; вътрешно присъщ и смислоопределящ и за разказа „Занемелите камбани”.

II. ТЕЗА
Основополагащ идейно-повествователен аспект - „случването” на „чудо­то” със „занемяването” и новото прозвъняване на църковните камбани. Раз­гърнат е върху основата на съчетаването и противопоставянето между из­ключително и обикновено, тържествено-празнично и драматично-делнично, показно и съкровено, материално и духовно стойностно. Поставя проблеми­те за „греховността” на битово-предметното робуване, за вредността на кул­товите крайности, за последиците от погазването на съпричастието и мило­сърдието като висши човешки и християнски добродетели.
Логически преход: Вътрешната конфликтност, сбъдването на чудото и ко­дирането на предполагаемо събитие, което го е породило - обозначени още в парадоксалната смисловост на заглавието.

III. АРГУМЕНТАЦИЯ
1.Заглавието.
А) Ориентира към „случковото” повествуване.
Б) Предполага средата и атмосферата, в които протича действието (камбаните - неотменен атрибут на църковната обител).
В) Загатва изключителността и „чудесния” елемент като основопо­лагащи в събитийния план („занемяването” на камбаните - необикновен, чрезвичаен факт, предопределен от предполагаем значим акт).
2.Експозицията.
А) Въвежда в атмосферата на тържествена празничност („На другия ден беше Успение Богородично, храмовият празник на Жрелинския манас­тир... „).
Б) Регламентира белезите на чудодейното като типологична харак­теристика на средата (манастирът - „прочут по чудотворната икона на све­тата майка и по трите сладкогласни камбани”).
В) Налага образа на камбаните като ключов в постигането на праз­ничния и тържествен дух на събитието; натоварва го със значения, съизмерващи и доближаващи човека и Бога, земния и небесния свят „... техния меден ек се разнасяше от камбанарията, звучен, сладък и тържествен, сякаш сли­заше от небето, разстилаше се на широки вълни, падаше над селата, поде­маше душите към бога и обръщаше очите към неговите селения - небесата”.
Г) Подчертава значимостта и изключителността на събитието, ак­центирайки върху неговата всеобхватност и многолюдност („богомолците от деветте села на широката котловина, и от по-далеко, прииждаха”), върху съ­щината и елементите на ритуалното свещенодействие („да се поклонят на чу­дотворната икона, да поднесат дар и да искат изцеление на душата и на тя­лото си”).
Д) Уяснява първоосновата на християнско-религиозното духовно и ценностно световъзприятие, утвърждава божественото като висша екзистен­циална стойност, като опора и коректив (семантиката на използваните глаго­ли „да се черкуват”, „да се поклонят”, „да поднесат дар”, „да искат изцеле­ние” означава принципите в общението с Бога - пречистване, почит, прекло­нение, признаване на властта и надпоставеността, благодарност, надежда за опрощение, за милост и помощ); ритуално-обредната същност на празника -очаквана и тържествена възможност за докосване до изключителното и аб­солютното.
Е) Особената стойност на празника (не само християнски общова­лиден, но особено значим и за манастира) - предпоставка за изключителна­та напрегнатост и смут в душата на стария игумен.
3. Образът на стария игумен - централен образ в повествованието и но­сител на основните смислови внушения.
А) Духовното състояние на героя - смут, тревога, припряност, нап­регнатост, родени от колебанието „Готов ли е?” за светия празник.
Б) Художествени средства и похвати за разкриване на психологи­ческото му състояние - повишена употреба на глаголи за активно действие, подчертаващи духовната напрегнатост - „погледна...погледна...после се качи, мина...слезе пак с бързи крачки...”; оценъчна обобщителност - „От два деня тоя добър старец не си е почивал”; императивна изказност, съответстваща на вътрешната решимост на героя всичко да бъде изрядно подготвено - „Той искаше да бъде готов за тържествения празник. Всичко да бъде чисто, из­правно. Да свети”.
В) Проникване в мотивите на личностното поведение - земното, предметно-вещното и материално-показното начало надделява над сакралното, духовно-божественото; акцентиране не върху светостта, значението и тържествеността на празника, а върху неговото „обглеждане” и възприятие в хорските очи - „Ще дойдат всякакви хора - и прости, и знатни. И Владиката може да дойде”.
Г) Проблемът за потребността от зрими чистота и ред - всеобемащ и определящ в съзнанието и поведението на игумена; разколебаване на тра­диционната религиозна представа за душевната и духовната чистота и под­менянето й със стойности от предметно-веществен характер; акцент върху материалните форми като единствен обект на внимание и вълнение за героя (пристрастието му към ред и чистота се свежда до измиването и лъсването на каменните плочи, до помитането на двора и всяка паяжинка от стените, а причина за най-искреното му умиление е драгоценността и скъпостта на ве­щите - „златния ореол, с който един богат човек от далечно място дойде и украси главата на чудотворната света майка” и „скъпата лилава копринена завеска на иконостаса пред нея”.
Д) Образът на героя - средоточие на вътрешна конфликтност: от една страна - доброта и Божия себепосветеност, от друга - преобърнати и подменени философски и екзистенциални ценности (примат на материални­те над духовните).
4.Преобърнатите християнско-религиозни стойности - функционална основа в развитието на действието и предпоставка за „случването” на пър­вото „чудо” (онемяването на камбаните).
А) Средище на конфликта между лъжовните (материални) и вечните (духовно-нравствени) ценности - малката „ниска стара черквица”; тълкуване на смисъла на определенията в обрисовката на черквата - „градена кой знае в кои години” (асоциации за вечност, старинност, пребъдване), „запомнила старите царе” (знак за дълговечност, за съхранена родова и историческа памет), „преживяла робството” (жизнена устойчивост и неуязвимост в изпи­танията на времето), „благословила новото царство” (оценъчна ангажираност към настоящето, роля на съдник).
Б) Същност на конфликта: сблъсък между два типа отношение към божественото - на игумена (носител на материалното и битово-предметното ценностно начало) и на измъчената и отчаяна жена (изразителка на естест­вената, съкровено-интимна връзка между човека и Бога, в основата на която са духовните форми на контакт).
В) Разгръщане на конфликта - основава се върху: пренебрегнатите норми и традиции („На днешната Вечерня не се влизаше в черква, преди да ударят тържествено камбаните.”); непристойния и непочтителен за Бога и празника външен вид на неочакваната посетителка („Тя беше дрипава, мръс­на, забрадена с нечиста кърпа...”); обезсмислянето на положените усилия („Тя бе стъпила на плочите с боси, изцапани крака, които бяха отпечатали стъп­ките си по пода...”); незначителния на фона на богатските, скъпи дарове неин дар (макар и най-свиден и единствено притежаван).
Г) Смислови аспекти на конфликта - противопоставяния в битов, со­циален и нравствено-духовен план между: зрима и вътрешночовешка чисто­та, показност и съкровеност, празничност и отчаяние, богатост и бедност; сблъскват се светове от различен ранг, разнородни поведенчески и цен­ностни модели.
Д) Превес в конфликта на материалнопоказното, формалното нача­ло - предпоставка за небесната санкция, реализирана чрез чудото на кам­банното „занемяване”.
5. Чудото на „занемелите” камбани.
А) Предначертано в заглавието, но формално непровокирано от по­вествованието до момента на неговото „случване”.
Б) Предхождано от обичайната предпразнична трескава суетня, но непредположено от инцидентния сблъсък в черквата.
В) Обвързано с ефекта на „излъганото очакване” - всеобщата настройка е за посрещане на сакралния миг, свързан с удрянето на камба­ните, за настъпване на празничното очистение; детайлни акценти върху прис­тъпването към свещенодействието (умиване на ръцете, избърсване, прекръстване, покачване на камбанарията, устремяване на всички погледи нагоре) - подсилват ефекта на последвалата изненада;
Г) Случването на чудото - художествено превъплътено в парадоксалния акт на безмълвието и внушено, посредством антитезата между очак­вано и несбъднато; подготвено чрез промяната в експресивната определе­ност на образа на камбаните - налагат се тривиални, огрубено-веществени или предизвикващи представата за студенина и безжизненост характеристи­ки („трите езика на камбаните”, „плеснаха силно”, „три железни езика”, „же­лезните тежки езици бият”, „трите камбани се люлееха и се напъваха”).
Д) Мигът на чудото - миг на върховно изпитание за човешките ра­зум, духовност и вяра; пресъздаването на психологическата рефлексия на чудото - постигнато чрез синонимни семантични ядра, основаващи се на представите за всеобщ смут, ужас, вцепенение, страх.
Е) „Чудото” като санкция и поличба за престъпени свети норми („-Поличба божия! Молете се, братя християни, голям грях е сторено!”).
Ж) „Чудото” - предпоставка за постигане на нравствено просветле­ние, за хармонизиране на погрешния ценностен модел с истинните и стой­ностни християнски повели; етапите в духовното самоосъзнаване - обвърза­ни с висшите лични страдание, изумление, обърканост, отчаяние; подпомог­нати от опора свише (образът на Светата Майка) и осъществени под въздейс­твието на първичното, подсъзнателното и интуитивно човешко начало („Игу­менът стана, закръсти се, поправи с несъзнателно движение завеската и за­маян защуря поглед по иконите, по троновете, по пода... видя синята главич­ка на иглата, която бе захвърлил, наведе се, взе я като сънен и я забоде на за­весата. „).
6. „Чудото” на „екналите” камбани - „чудо” на възстановената хармо­ния и на постигнатото единение с Божиите и човешките нравствено-етични и духовни изисквания.
А) Прозвучалите камбани - сакрално знамение и признание за реа­билитираните християнски и хуманни ценности.
Б) Символно послание за необходимия и стойностен модел на духовно-нравствено поведение.
В) Потвърждение на идеите за потребността от живи, действени и неформални добродетели като състрадание, милосърдие, искреност, духов­на, а не материална щедрост, чистота.
Логически преход: Идейните послания на разказа - съзвучни със смисло­вите внушения на целия цикъл.
IV. ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
Универсалният и непреходен характер на проблематиката в Елин-Пелиновия цикъл (респективно в творчеството му).